Защо мустакът става толкова популярен сред британските войници

Когато си представим Британската империя от едно време, трудно е да не се сетим за горд войник с добре подстригани мустаци. Тази традиция всъщност в един момент става задължителна и продължaва почти 60 години. В случай, че войник премахне лицевия си аксесоар, последствията могат дори да го пратят в затвора.

Първата световна война обаче е последната война, през която мустаците са задължителни; те изпадат от мода заедно с намаляването на властта на Британската империя.

Лъжица за супа с предпазител за мустаци

Възходът на мустаците

На върха си Британската империя е огромна; всъщност най-голямата в историята на света, принизяваща дори Римската империя. По това време тя обхваща над 1/4 от цялата суша на Земята, както и 1/4 от нейното население. С участието на британците в толкова много различни чужди земи и култури те няма как да не възприемат няколко нови традиции и тенденции.

Мустаците са една такава традиция, която всъщност идва от редица различни култури.

Британците имат допир с мустаците в края 18 и началото на 19 век, по време на Наполеоновите войни. Тогава френските войски носят оформени мустаци, за които се твърди, че символизират „принадлежност към терора“.

Тази мачо визуална естетика се харесва на няколко британски офицери, които също започват да носят мустаци върху горната си устна.

По същия начин индийската култура възприема чисто обръснатото лице като детско и незряло. Брадатият фасон е свързван със сила, мъдрост и мъжественост. Британските войски, които действат в района започват да копират този облик, който съответно им спечелва много повече уважение от индийското население.

До 30-те години на 19 век мустаците стават популярни сред британските военнослужещи, които работят в чужбина, но в Англия настроението е много по-консервативно.

Настроението у дома е, че британските момчета „стават като местните“ и са предприети усилията да се спре практиката по пускане на мустаци. Лорд Далхаузи, генерал-губернатор на Индия, е един от критиците и заявява, че „мрази да вижда английски войник, приличащ на французин“.

Желанието за мустаците обаче не може да бъде спряно. Лицевото мъжествено окосмение получава още един тласък на доверие – през 50-те години на 19 век, когато се предполага, че мустаците всъщност добиват практически ползи. Мнението за мустаците се подобрява достатъчно, че до 1854 г. главнокомандващият бомбейската армия на Източноиндийската компания прави мустаците задължителни за своите европейски войски.

Носенето им се изтъква още повече след Кримската война, в която британските войски си пускат мустаци, за да се предпазят повече срещу изключително ниските температури. След завръщането си тези брадати войници се оформят като един символ на сила и смелост. Кралица Виктория пише, че войските „са изображението на истинските бойни мъже… Всички те имат дълги бради и са натоварени с големи раници“.

Дори обществеността се влюби в мустаците и започва да ги носи като любим аксесоар.

През 1860 г., само четири години след края на Кримската война, мустаците стават задължителни в британската армия. Оттук те стават синоним на британската армия и Британската империя като цяло. Достолепни фигури като генерал Фредерик Тезигер и лорд Китчър (на основната снимка) се представят с мустаци, което ги затвърждава в историята.

Упадъкът на мустаците

Мустаците остават задължителни в британската армия през следващите 60 години, но излизат от мода сред широката публика до края на 80-те години на 19 век. Лошите приказки за нехигиеничната им природа и появилите се по-лесни методи за бръснене предразполагат след десетилетия на популярност мнозина да махнат мустаците си толкова бързо, колкото ги бяха пуснали.

Най-голямата промяна в разпоредбите за мустаците настъпва през 1916 г., по време на Първата световна война.

Обгрижваните и оформени мустаци изпадат от приоритетите на много войници по време на Първата световна война, защото повечето от тях са твърде заети да се борят с болести, така наречените „тренч крака“ (гангрената, която се получава, когато краката на войници стоят прекалено дълго мокри и замръзнали по окопите) и куршумите на врага. В допълнение, отчаяната кампания за набиране на нови войници означава, че фронтовите линии вече са пълни с голям брой млади мъже, които просто все още не могат да си пуснат мустаци.

Оръжията, използвани по време на Първата световна война, също оказват влияние. Постоянната заплаха от обгазяване означава, че войските вече са оборудвани с противогази. Космите по лицето обаче могат да попречат на перфектното прилепване на противогаза за кожата. Поради тези причини през октомври 1916 г. е решено, че мустаците вече няма да бъдат задължителни.

Днес космите по лицето все още живеят в британската армия, особено при тези, които работят в Близкия изток – област, която все още свързва брадата с мъжествеността.