Забравените ветерани от Кувейт – да прекараш 200 дни в иракски затвор

Войната в Персийския залив избухва през 1991 г. и целият свят насочва вниманието си в тази посока, особено след като черното злато се изстрелва нагоре като стойност и започва да причинява редица проблеми. През 2020 г. Кувейт маркира 32 години от инвазията на Ирак, а години по-късно още могат да се открият следите от тази инвазия, добавяйки икономически, социални и политически.

Не всички успяват да видят края на войната, но както знаем по една стара традиция, оцелелите винаги разказват. Полковник Насер Султан Салмен споделя своите спомени като задържан военнопленник по време на инвазията. Иракчаните може да са известни със своето гостоприемство, а освен това са задължени и по стар религиозен закон, но когато говорим за война, няма как да не забележим и другата страна на монетата.

Салмен е заловен на 3 август 1990 г. и освободен на 27 март 1991 г. За скромният период в затвора, той потвърждава пред медиите, че кошмарите продължават да го преследват и години по-късно. Бившият полковник си спомня, че често сънува как отново е в затвора и войната не е свършила, а свободата му се оказва сън и новият ден ще продължи с мъчения.

На 2 август 1990 г. Кувейт се събужда от огън на танкове и стрелба с оръжие. Иракската армия напада страната и се опитва да я анексира, добавяйки я в своята територия. И до днес Салмен ще заяви, че това е най-голямото изпитание – да продължи живота си след всичко, което се е случило зад решетките.

Комбинацията от психологически и физически тормоз е оставила своите следи и белези, които не само не избеляват с времето, а само се задълбочават. Много от оцелелите ще изпитват омраза към Ирак и години по-късно не могат да простят това.

Пенсионираният полковник пише книга и описва всекидневния си живот като изгнаник в иракски затвор. Неговите думи са потвърдени от много други забравени ветерани, чийто спомени не само не са записани, а се погребват някъде в миналото. Заловените кувейтски военни са изпратени директно в затворите в Ирак, откъснати от своята територия без информация за случващото се в родината им.

През цялото време се живее под напрежение, защото информацията се извлича по най-различни начини и винаги с мъчение. В затворът липсва хигиена, никой не се интересува дали пленниците ще оцелеят, а храната е теоретична. Въпреки това ще открием някакъв мистичен древен инат, който не позволява на никой да се пречупи.

Омразата към иракчаните е единственото гориво, което ги кара да продължат напред, да оцеляват и да не дават никаква информация на похитителите. Това има и своята цена, ден след ден ще има човек, който не е издържал на мъченията. Броят на сираците в Кувейт се увеличава не само на фронта, но и с помощта на затворите. Докато освобождението на страната дава право за ново начало, никой не си спомня за хората, които дават живота си за страната.

Салмен си спомня, че когато най-накрая се връща в родината си, не успява да намери дома си, той е изравнен със земята. Лагерът на командосите, където битките започват от първия ден, също не може да бъде открит. Един от първите му спомени е магистралата на смъртта, където стоят стотиците разрушени иракски танкове.

Никой дори не си спомня за военните лекари, които са имали своя собствен фронт и е трябвало да се борят с високата смъртност. Фронтът изпраща хора, които имат около 10% шанс за оцеляване. Новините за освобождението на Кувейт идва като някакво щастие в затвора с пленници. Щастието е огромно, но и краткотрайно – никой не знае какво е направил Ирак и колко точно старание е вложил, за да може това парче земя никога да не може да се обитава. При завръщането си, Салмен ще си спомни, че реално няма нито идентичност, нито дом, където да се върне. Оказва се, че е необходимо много време на бюрокрацията да се задвижи и да си спомни за него като войник, който е служил преди точно 209 дена.

Близо 1000 цивилни от страна на Кувейт са убити по време на войната в залива, повече от 600 се водят изчезнали по време на окупацията, като приблизително 375 са открити в масови гробове. Салмен ще бъде изправен и пред още едно изпитание, след като се завръща – посттравматичен военен синдром, който включва най-различни физически заболявания, породени от стреса в лагера.

Никой не може да прецени точно какво отключва всичко това, но бившият полковник си спомня, че е иракските мъчители са имали толкова добра идеи за тормоз, че практически е трудно да се направи заключение за точката на пречупване. Странно е, че децата на военни ветерани често ще имат сърдечни проблеми, фокусирани директно върху клапите на този жизнено важен орган.

Някои ще спекулират, че използваните токсини са били причината за проблемите. През 2022 г. д-р Робърт Хейли ще потвърди, че причината за това състояние върху военните, които са участвали в този конфликт, е наличието на огромни нива на стрес, допълнени с ниски нива на нервно-паралитичния газ зарин.

По време на самата война, Салмен си спомня, че е имал приятели, които са станали телевизионни звезди в Иракските медии. Телевизията редовно е излъчвала мъченията в национален ефир, като планът най-често е бил да се дадат показания. Никой не се съмнява в показанията на Салмен, коалицията, пристигнала да се изправи срещу Саддам ще има и други пленници. Сред тях е капитан Ричърд Стор, който е бил измъчван с бой. Тайната полиция чупи носът му, изважда рамото му и пука тъпанчето при един от многото побои. Главният хирург Ронда Корнън е била изнасилвана многократно от нейните мъчители, след като хеликоптерът и пада в пустинята, докато се опитват да локализират свален F-16.

Ронда по-късно ще стане генерал, но никога няма да забрави унижението и мъченията, които я застигат. Изнасилванията са последното, което жената си спомня, защото по това време има най-различни проблеми. Ронда е открита с две счупени ръце, счупено коляно, огнестрелна рана, страда от инфекция и е постоянно местена от подземен пустинен бункер, до военна болница, а след това и в килия.

След излизането ѝ от болница, тя ще заяви, че нейните мъчители често са си играели с гърдите ѝ, а след това са използвали и всякакви предмети, които да поставят във влагалището ѝ и ануса. Единственото, за което е благодарна, че това мъчение е спестило безмилостният бой, който се е хвърлял на мъжете.

Единствената милост, която може да си спомни от престоя в Ирак е, че когато е във военната болница, две от сестрите ще легнат при нея в леглото, за да я топлят и ще и показват иракско списание. Те поне са разбирали, че докараният пленник е лекар, а не войник, чието оръжие е скалпелът. Единственото и съжаление в този случай е, че когато е заловена, не успява да глътне своята венчална халка, която носи на врата си. Пръстенът е откраднат от иракски войник.

По думите на Салмен и още много други войници, иракският затвор се оказва едно от най-опасните места на света, но военният затвор е нещо още по-страшно. Що се отнася до Ронда, едната ѝ ръка е свързана с помощта на метални пирони, кракът ѝ работи само и единствено с помощта на изкуствени стави и връзки, а най-голямото ѝ съжаление е, че не успява да вземе куршумът от рамото си за спомен от тази война. Кувейт е една изключително грозна картина, която някак си остана забравена в миналото, докато Ирак се превръща в един свещен мъченик, изправен пред несправедливата коалиция на САЩ, Франция, Египет и други държави.