Великите военни изцепки: Войната за дъбовата кофа

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Годината е 1325-та. В Северна Италия вече два века се води война между отделните градове, разделени на две фракции. Едната – Гибелините – подкрепя върховенството на Свещената Римска империя над италианските земи. Отварям кратка скоба – Свещената Римска империя е държава, обхващаща днешна Германия, Австрия, Бенелюкса и Северна Италия, управлявана от владетел, избиран от благородниците и одобряван от папата. Борбата на императорите е за налагане на светската на духовната власт в техните земи.

Другата фракция – Гуелфите – са поддръжници на върховенството на папата в Рим. Двете фракции започват да се съревновават веднага след битката при Леняно (1176 г.), в която верните на папата градове от Ломбардската лига, разбиват император Фридирх I Барбароса. От тук на сетне, между италианските градове, подкрепящи двата политически центъра, започва война на дребно, свързана с грабителски набези, крадене на стада и палене на ниви. От време на време нещата загрубяват и се разразяват истински сражения, които попадат в контекста на т.нар Италиански войни, които обхващат Апенините през XIV и XV век.

Един от тези локални конфликти се води между богатите средища на културата и търговията Модена (Гибелини) и Болоня (Гуелфи). Двата града си оспорват влиянието в провинциите Емилия и Романия (днес Емилия-Романия) и постоянно завземат по-малки селища, принадлежащи на другата страна. Напрежението се изостря след 1296 г., когато Болоня отнема няколко населени места от Модена и получава от папата признание за завоеванията. Моденците отвръщат на удара с постоянни набези, последвана от нови нахлувания на болонците.

През 1324 г., армията на Болоня разорява плодородните земи източно от Модена. На свой ред моденците нахлуват в Романия, подпалват няколко села и завземат два малки болонски кастела, избивайки гарнизоните им. Това, което обаче прелива чашата на търпението е един любопитен инцидент, разиграл се в Болоня.

Няколко моденски войници, преоблечени като пътници, влизат в Болоня. Използвайки прикритието на нощта, те извършват дръзка атака. Може би си мислите че нападат някое палацо или отвличат знатен болонец? Не. Те щурмуват централния градски кладенец и открадват неговата дъбова кофа. В онази епоха, кладенецът е имал символично значение като едно от средищата на градовете, а обществената кофа, използвана за добиване на вода е имала сакралната функция на комунален артефакт. Във всеки случай, моденците се измъкват с кофата, а болонците са жестоко огорчени от посегателството. За тях, кражбата на кофата е посегателство срещу цялата градска общност. Изпратени са специални вестители, които да изискат от Модена да върне обратно дъбовата кофа. Очаквано, моденците отказват и това, по силата на тогавашната логика, води до обявяването на война.

Мястото, където и до днес се държи кофата.

Снимка: By The original uploader was Bergonzc at English Wikipedia. – Transferred from en.wikipedia to Commons., CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=389887

Болонците събират голяма армия, ок. 32 000 души, от които 30 000 са съставени от набързо организирани доброволци, представляващи по-скоро гневна тълпа, отколкото армия. Към тях се присъединяват и 2000 конници, част от тях от съюзниците на Болоня. Срещу тях, на помощ на Модена се притичват няколко Гибелински фракции, съставени най-вече от опитни наемници от Италия и Германия. Техният брой обаче не надхвърля 7 000 души.

В началото на ноември, 1325 г., армията на Болоня обсажда крепостта Монтевельо. Моденските войски се опитват да я деблокират и болонците решават да дадат открито сражение на врага, което се разиграва в равнината край селището Заполино. Войските се срещат привечер и в падащият мрак по-опитните войници на Гибелините нанасят пълен разгром над по-многобройната (близо 5:1) армия на Гуелфите. Поражението е толкова сериозно, че през следващите няколко дни, моденската армия достига до самите стени на Болоня и унищожава всички болонски укрепления по пътя си.Тук се разиграва последният епизод от този неортодоксален конфликт – за да посрямят болонците, моденците организират спортно състезание и забава точно до стените на Болоня – „за вечна памет на онези, участвали в похода и за вечен срам на жителите на Болоня“, както е записано в един съвременен извор.

Съгласно друга версия на историята, дъбовата кофа, била открадната от кладенец край стените на Болоня след битката при Заполино и занесена като трофей в Модена.

Във всеки случай, конфликтът остава в историята като „Войната за дъбовата кофа“, а и до днес в Торе ди Джирландина в Модена се пази древна дъбова кофа, за която се твърди че е онази, открадната от Болоня през 1325 г.