Великите военни изцепки: Варшавското чудо

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Годината е 1920-та. Европа ври и кипи. Последните пламъци на Първата световна война току-що са утихнали, а победителките предначертават политическия ред на Стария континент. Изтормозено от Голямата война, населението на Европа е обхванато от революции, преврати, въстания и борби за национална еманципация. Трите стари империи – Руската, Австрийската и Османската, рухват в хода на Световната война. На тяхно място се появяват нови, национални държави, които се борят за признание, територии и място под Слънцето.

Кадри от Гражданската война в Русия

Междувременно, на североизток бушува най-кървавата гражданска война в дотогавашната история – тази в Русия. Там две основни фракции мерят сили една срещу друга – т. нар. Белогвардейци – поддръжници на рухналия през февруари 1917 г. царски режим и Болшевиките – руските комунисти, които през октомври, 1917 г. овладяват съветите, управляващи в столицата Петроград, а след това слагат ръка и на Москва и останалите основни промишлени центрове, благодарение на своите дълбоки мрежи от последователи сред работниците и в армията. През 1919-20 г., болшевиките постепенно тушират натиска на своите опоненти и преминават в контра настъпление. Цялата държава е преустроена на военна нога, а върховната военна власт е съсредоточена в ръцете на народния комисар по войната – Лев Троцки. Именно той започва преструктурирането на хаотичните войскови съединения и доброволчески части, служещи под червените знамена. На база промените е сформирана т. нар. Работническо-селска червена армия (РККА). Нейна задача е не само да защити „революцията“ в Русия, но и да изнесе на щиковете си комунистическата идея върху целия свят.

В началото на 1920 г., териториите под контрола на болшевиките се увеличават значително. Новата власт е решена да заличи позорните последици от Брест-литовския мир, подписан с Централните сили през 1918 г. Съгласно този договор, териториите на днешните Беларус, Украйна, Балтийските републики и Полша са отстъпени от Русия на Германия и нейните съюзници, а Русия излиза победена от Първата световна война. В хаоса на германското поражение през 1918 г., в земите между Одер и Днепър започват  да се появяват множество нови държави и национални движения. От гледна точка на болшевиките, рухването на Германската империя и издигането на Ваймарската република, анулира ангажиментите на новата власт в Русия за спазване на действащите договори. Нещо повече, Ленин и компания се заявяват като ръководители на напълно нова държава – СССР, която няма нищо общо със стара Русия и нейните ангажименти. Е оказва се, че териториалните претенции съвпадат напълно, но кой ти гледа чак такива подробности.

Симьон Петлюра

Провокацията всъщност започва от полска страна. Следвайки своите националистки амбиции, новопоявилата се Полша решава да завладее колкото се може повече територии за сметка на Германия, разпадащата се Австро-Унгария и Русия. Оптималната цел са полските земи от XVII век, когато Варшава властва над близо 1 000 000 квадратни километра територия. След като границите на запад са повече или по-малко фиксирани със създаването на Чехословакия, Полша обръща поглед на изток. Там, в Украйна, местните националисти, начело със Симьон Петлюра, се боят отчаяно да отхвърлят властта на про-съветските войски. През април, 1920 г, Петлюра се съгласява на компромис – ще подкрепи полските претенции, в замяна на подкрепа за отвоюване на Украйна от болшевиките. Така, през май, 1920 г., полско-украинските войски напредват на изток срещу про-съветските украински войски. Силите на Петлюра и Пилсудски успяват да превземат Киев и за кратко изглежда, че каузата им ще се увенчае с успех. Съвсем скоро набързо скалъпените полско-украински сили се сблъскват с организирани дивизии на РККА, начело с маршал Семьон Бодьони. Макар Червената армия да не е на нивото на войските-победителки в ПСВ, тя съвсем не е и миш-маша от доброволчески команди, които представляват нейните опоненти. Нещо повече, РККА вече има натрупан стабилен опит в борбата с белогвардейците и техните европейски партньори. С други думи, Пилсудски и войските му си намират майстора. В рамките на няколко седмици, полските войски в Украйна са разбити, а по-добре организираните съветски сили минават в контраофанзива. 

През целите юни и юли, РККА продължава да настъпва. Пробивът в Украйна води до бърз колапс на всички полски фронтове. Червената армия окупира Беларус (тогава половината Беларус е в Полша по силата на Версайските договори и линията „Кързън“ – б.а.) Падат Гродно, Брест и Бялисток. Водени от маршалите Бодьони и Тухачевски, съветските войски са на път да нахлуят в същинска Полша, след като мирните преговори в края на юли удрят на камък. В Петроград Ленин и Троцки доволно потриват ръце. В техните планове, Полша е само трамплина, чрез който РККА да прескочи в Централна Европа. Според тогавашните постулати на съветското ръководство, „пътят към Париж и Берлин минава през Варшава“.

Положението в полския лагер е трагично. Армията е деморализирана и в повсеместно отстъпление. Очаква се в началото на август РККА да е на подстъпите към Варшава. За силите на Пилсудски остава само една възможна опция – да спрат врага и да опитат контраатака, която да доведе до срив на съветското настъпление. Проблемите са преди всичко на оперативно ниво. Полските войски са разпилени на широк фронт, много от тях водят боеве с настъпващите съветски сили, което означава че трудно могат да се прегрупират. Много от опорните точки, около които Пилсудски строи своята последна отбранителна линия, се намират в директния обхват на РККА и съответно при една подранила офанзива на Червената армия, поляците няма да имат никакво време за изграждане на своята отбрана. Поляците имат сериозни проблеми и със снабдяването, а столицата им Варшава се намира под непосредствена угроза да бъде превзета, което би довело до пълен колапс на младата полска държава. В своите мемоари, Пилсудски признава, че цялата им оперативна стратегия е била един голям гамбит.

Съветския план е да се концентрират силите на Западния фронт (общо 24 дивизии), за да се направи обход на Варшава от север чрез форсиране на р. Висла при Влоцлавек. Същевременно една относително слаба група войски – ок. 8000 души трябва да подсигури южния фланг на настъплението и да осъществява връзка между Западния и Южния (Бодьони) фронтове. Съветския план е повторение на маневрата на генерал Иван Паскевич от 1831 г., когато руската имперска армия форсира р. Висла при Торун, минавайки в тил на полските бунтовници и завземайки незащитената Варшава. Съветите са уверени в своето военно превъзходство и не вярват че поляците ще имат какъвто и да е шанс за контраатака.

Кадри от Битката за Варшава

Битката за Варшава започва на 12-ти август, 1920 г., с атака на съветската 16-та армия към град Радзимин, който е превзет от РККА до края на деня. По всичко изглежда, че плановете на Тухачевски ще се увенчаят с успех, а гамбитът на Пилсудски ще завърши с фиаско. На 13-ти август, повечето западноевропейски дипломати напускат Варшава. Остават само представителите на Великобритания и на Папата. На 14-ти август, РККА окончателно извоюва предмостие при Радзимин и 4-та съветска армия започва настъпление към Торун. Призори на 15-ти август, се случва първият неуспех. Един кавалерийски контингент от полската армия успява да пробие съветските линии и атакува директно щаба на 4-та съветска армия. Поляците успяват да унищожат радиостанцията на съветите. Оказва се, че това е единствената радиовръзка на 4-та армия и тя така и не получава новите заповеди от Тухачевски, а продължава да настъпва на запад към Торун, вместо да завие на юг към Варшава. По същото време, Бодьони решава да игнорира заповедите на Тухачевски да се насочи със силите си на север към Варшава. Вместо това, съветския Южен фронт атакува Лвов, не на последно място и по настояване на полит-комисаря на фронта Йосиф Сталин, който иска да сложи ръка на ключовия индустриален център.

По същото време, Пилсудски, демонстрирайки стоманени нерви, продълбава да следва своя хазартен план и вместо да подсили отбраната на Варшава от север, концентрира основните си сили – 5-та полска армия, за така срещу слабата Мозирска група, покриваща връзката между Тухачевски и Бодьони. Червената армия достига на 13 км от Варшава, но настъплението й е спряно, а без подкрепа от Бодьони се оказва, че офанзивата започва да буксува. В ключовия момент, на 15-ти август, поляците преминават в контранастъпление. Пета армия на Сикорски атакува по-многобройните и по-добре въоръжени съветски части край Модлин и ги отблъсква, след което поляците си връщат ключовия Радзимин. Силите на Сикорски преминават в пълно настъпление, като към тях са придадени всички налични механизирани части – танкове, бронирани коли и бронирани влакове. Това позволява Пета полска армия да напредва с ок. 30 км на ден – значителна скорост за епохата преди ВСВ. На 16-ти август поляците помитат Мозирската групировка (1-2 дивизии в непълен състав) и фактически прекъсва връзката между Западния и Южния фронтове на РККА. В последвалото настъпление се проявява полската 1-ва легионерска пехотна дивизия. В поредица от усилени маршове, продължаващи до 21 часа на ден, поляците покриват над 260 км за 6 дни и се озовават в Бялисток, в тила на съветската 16-та армия, която е принудена да се предаде в края на август, откъсната от останалите съветски сили. По същото време, Южния фронт започва масово отстъпление от Лвов, с цел да избегне обкръжение.

Съветското военно фиаско завършва в края на август, началото на септември, 1920 г., като по целия полски фронт отбраната колабира, а РККА преминава в безредно отстъпление, гонена по петите от полските войски. В отчаяните боеве, поляците дават 4500 убити, 10 000 ранени и още толкова изчезнали. Съветските загуби се оценяват на 15 000 убити, 10 000 ранени и ок. 65 000 пленени. В средата на септември, поляците нанасят ново поражение на Червената армия в битката при Неман. В резултат, на 12-ти октомври е постигнато примирие, последвано от Мира от Рига (18-ти март, 1921 г.). СССР е принуден да признае границите на Полша по линията „Кързън“ и да заплати общо 59 000 000 златни рубли под формата на репарации и материали, както и да върне на Полша всички произведения на изкуството, взети от Русия от завладяната от тях Полша след 1772 г.