Великите военни изцепки: Походът на Сюлейман Паша

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

През април 1877 г. започва поредната Руско-турска война. За хората от онази епоха този конфликт е закономерен, очакван и в никакъв случай изненадващ. Тогавашните наблюдатели на събитията не биха могли да предвидят, че това ще е последната самостоятелна война между двете империи, нито че половин век по-късно и двете ще са изчезнали вследствие на Първата световна война (1914-1918). За европейската публика от пролетта на 1877 г., това е поредната локална война между Истанбул и Петербург.

През 1875 г. в Босна е избухнало масово въстание, продължило година и половина. През 1876 г. в България избухва Априлското въстание, а Сърбия и Черна гора обявяват война на Високата порта месец след потушаването му. В тази ситуация, разглеждана като пореден епизод от Източната криза, намесата на Русия съвсем не е изненадваща. Впрочем, тази намеса се подготвя дипломатически още от лятото на 1876 г. и що се касае до останалите Велики сили, манифестът на император Александър II, прочетен в Кишинев не е никаква изненада.

Русия мобилизира своите войски в Украйна и ги насочва през Румъния към Балканите. В Кавказ е заделен допълнителен корпус, който да открие втори фронт срещу Османската империя и да не й позволи да концентрира своите сили за отбрана на дунавската си граница. Руският план е изготвен по подобие на операциите, водени през 1828-1829 г. Целта е да се постигне бърз пробив към Тракия и завземане на Одрин, съчетан с окупиране на Мизия и блокиране на основните османски сили. Желанието на руското командване е да се спечели бърза и по възможност не особено скъпа победа, която да постави Портата на колене. Бързането е оправдано от необходимостта да се изпревари евентуално намесване на Великобритания в конфликта както и в случай на промяна на настроенията сред другите Велики сили.

Основното опасение на императора и правителството е да не се повтори ситуацията от Кримската война (1853-1856 г.). Тогава Русия е изправена срещу широка коалиция от противници, които я побеждават на Черноморския фронт. Следва унизителният Парижки мир, чийто негативни клаузи Петербург е преборил едва наскоро (1871-1873г.). Възможността от повторение на анти-руската коалиция оказва сериозен натиск върху вземането на решения в Северната империя. От дистанцията на времето днес е известно, че подобна коалиция е невъзможна през 1877-1878 г., но в тогавашната обстановка, никой не е можел да гарантира на Александър II, че при по-продължителни военни действия, в конфликта е нямало да се намесят и трети страни.

Снимка: By Николай Дмитриев-Оренбургски – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11382276

До средата на месец юли 1877 г., военните действия се развиват най-вече в полза на Русия. Дунав е форсирана безпроблемно при Свищов, след което силите на императора завземат Централна Мизия и блокират най-големите османски съединения в четириъгълника Русе-Варна-Шумен-Силистра. Невъзможността за завземане на Плевен и сериозното подценяване на числеността на османските сили на Балканите, поставят войските на Александър II в сложна ситуация. Османското командване предприема действия за ограничаване, блокиране и неутрализиране на руското настъпление. Тези действия, макар и доста предпазливи, са подпомогнати от недостатъчно доброто снабдяване на руските части, както и от техния ограничен брой.

Докато настъплението на руснаците в Мизия е контрирано от Осман паша в Плевен и от големите съединения в Добруджа, правителството в Истанбул търси спешен вариант за неутрализиране на т.нар. Преден отряд на ген. Гурко. Макар и най-малоброен – ок. 15 000 души, този корпус е доста маневрен, а между него и Одрин няма значителни османски сили, които да спрат навлизане в Тракия, подобно на онова, осъществено от генерал Дибич през 1829 г. В тази обстановка Великобритания се съгласява да транспортира османския корпус в Албания, начело със Сюлейман паша и да го прехвърли в Тракия за защита на Одрин.

Снимка: By Aceofhearts1968 – artist is Peter Morozov, Bulgaria, 1909: „The rescue of the Banner of Samara in the battle of Stara Zagora“, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5645902

Благодарение на британската подкрепа, силите на т.нар. Централна армия, достигат до Дедеагач и впоследствие настъпват на север към Стара Загора. По пътя се съединяват с отстъпващите части на Ахмед Хулюси паша, който извършва доста адекватна маневра, избягвайки поражение от силите на Гурко. Към тях се присъединява и новозагорския гарнизон на Реуф паша. Така, силите на Централната османска армия са усилени до почти 38 000 войници и офицери, разпределени в 75 табора, 5 ескадрона и 18 батареи с 63 оръдия. Османските войски опустошават българските села по поречието на р. Тунджа и на 19 юли (31-ви н.с.) се срещат с частите на ген. Гурко в района на Стара Загора.

Снимка: By Рис.: П.Ф. Борель; грав.: И. Матюшин – http://dlib.rsl.ru/view.php?path=/rsl01003000000/rsl01003546000/rsl01003546129/rsl01003546129.pdf#page87Герои и деятели Русско-Турецкой войны 1877—1878 гг.: 20 худож.-исполн. портр. с подроб. биогр. и описанием выдающихся событий войны / Портр. рис. П. Ф. Брожем и грав. И. Матюшиным, Ю. Барановским и Ф. Герасимовым. — Санкт-Петербург: Турба, 1878., Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=12005939

Ожесточените боеве продължават през целия ден, като османските войски понасят немалки поражения от упорито съпротивляващите се български опълченци, които продават скъпо всяка педя родна земя. В крайна сметка, за да се спаси от обкръжение, ген. Гурко е принуден да изтегли силите си към Стара планина за да не допусне прехвърляне на основната османска войска в Мизия. Стара Загора е оставена на милостта на османците. Те не проявяват никаква – градът е опожарен а няколко хиляди души са избити (историците все още спорят за точния брой загинал – б.а.) Съдбата на Стара Загора дава ясен сигнал какво ще последва българските земи при евентуален провал на руската армия и това само допълнително мотивира българското Опълчение и доброволците.

Снимка: By Unknown autor, begining of 20 century – http://www.protobulgarians.com/, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=39297381

Вместо да преследват упорито отблъснатите руско-български сили, османските части губят близо две седмици за прегрупиране, което дава възможност на частите на Гурко да блокират Шипченския проход. Османските войски достигат Стара планина едва в началото на август, а силите им, заделени за щурмуване на руските позиции (ок. 27 000 души) се позиционират в подножието на прохода едва на 8-ми август (20-ти н.с.)

Въпреки забавянето, османските войски разполагат с числено предимство от порядъка на 4:1. Срещу тях силите, бранещи Шипченския проход наброяват до 7 500 души, командвани от ген.-майор Николай Столетов. Поради липсата на достатъчно хора, руско-българските части не разполагат с достатъчно сили, за да покрият всички стратегически позиции в прохода, нито съумяват да изградят достатъчно сериозни отбранителни позиции. Липсва и адекватно снабдяване, а руското командване не е сигурно към кой проход да изпрати подкрепления.

Снимка: By Jeroen Kransen, Netherlands – Собствена творба, CC BY-SA 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=257986

В тази кризисна обстановка, силите на Сюлейман паша имат всички шансове за постигане на ключов успех, който би могъл, в този момент, да преобърне хода на войната на Дунавския фронт. Руските подкрепления, свикани през юли все още не са концентрирани в Румъния и един пробив в Мизия би могъл да доведе до колапс на основните позиции на Петербург. От хуманитарна гледна точка, съдбата на българското население би била катастрофална – за това намекват и руските кореспонденти, които описват трепетните очаквания на българското население в Търновско.

Съдбовните боеве за Шипка започват на 9-ти август (21-ви н.с.). Началото им е поставено в 7 часа сутринта, след като османските войски извършват нощен преход към предните позиции на бранителите. След поне осем атаки срещу т.нар. Стоманена батарея, руско-българските части удържат вражеското настъпление. Османските атаки позволяват на предните подразделения на Сюлейман паша да се окопават в близост до 150 метра от руските позиции както и да се създадат благоприятни условия за разполагане на османските батареи.

Снимка: By Ori~ – http://tr.wikipedia.org/wiki/Dosya:Suleyman_Husnu.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=8752974

На 10-ти август се водят позиционни боеве и артилерийски обстрел. Сюлейман паша решава да прегрупира силите си и да не рискува с нови щурмове, преди вражеските позиции да бъдат отслабени. От тактическа гледна точка, решението му е правилно, тъй като той се опасява че в случай на провал, моралът на силите му ще бъде сериозно засегнат – явление, често срещано в предишните Руско-турски войни, както и в хода на боевете в Мизия през юни и юли.

Решителният османски щурм е насрочен за 11-август (23-ти н.с.). Битката започва още в 4 сутринта. След дванадесет часови непрестанни боеве, османците превземат връх Кючук Йешилтепе. Критично е състоянието на всички позиции, не достигат муниции, руските и българските бойци отбиват вражеските атаки със щикове и подръчни средства. В най-критичния момент, д-р Константин Бонев организира леко ранените в полевия лазарет и заставайки начело, се хвърля в контра атака. В съдбовния час между 16:00 и 17:00 ч. руските и българските войски, на прага на изтощението, успяват да отбият всички вражески атаки. Към 17:00 ч. започват да пристигат първите подкрепления, изпратени от ген. Радецки. Към 18:00 часа шипченските позиции са подсигурени, а връх Кючук Йешилтепе е върнат под руски контрол.

Снимка: By www.vacacionesbulgaria.com – Собствена творба, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7179782

В утрото на 12-ти август (24-ти н.с.) руските сили, вече под командването на ген. Фьодор Радецки, достигат над 14 000 души. Нощта скрива от османците това прегрупиране и призори Сюлейман паша заповядва подновяване на настъплението. Всички атаки са отбити от руските части, а българското Опълчение е изтеглено за почивка и прегрупиране към Габрово с изключение на една дружина. Руските войски също не успяват да постигнат пробив в османските линии и в края на деня противниците отново са на изходни позиции. Боевете продължават още два дни, без нито една от страните да постигне решителен пробив. На 5-ти септември (17-ти н.с.) Сюлейман паша прави един последен опит за атака, но османските сили са отблъснати от решителната съпротива на руснаците.

Снимка: By K. Kryzhanovskiy and A. Baldinger – here/здесь, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10999425

Боевете за Шипка се оказват последния, решителен епизод от фиксирането на фронтовите линии в Мизия през юли-август 1877 г. От тактическа гледна точка, този етап бележи успеха на османската армия за ограничаване на руското настъпление. В дългосрочен план обаче липсата на пробив в руските линии означава, че е въпрос на време Русия да съсредоточи своите значителни по размер войски на Дунавския фронт и да преобърне хода на военните действия. Така, неуспехът на Сюлейман паша, причинен както от решителните действия на шипченския отряд, така и от голямото забавяне в Подбалкана, фактически коства на Високата Порта изхода от цялата война.

Заглавна снимка: By Алексей Николаевич Попов – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=14676653