Великите военни изцепки: Как Испания победи инките през 1532 г.

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

Годината е 1532-ра. Докато в Австрия огромната армия на Сюлейман Великолепни е спряна от 700 хървати при Гюнс, на другия край на света се разиграва процес с далеч по-значими и трайни последици – испанското завоевание на Перу. Успехите на шепа конкистадори ще донесат на Испания несметни богатства, добити с цената на тежък робски труд от сребърните и златни мини в Андите. Но да не изпреварваме събитията и да се върнем половин век назад.

През 1471 г. (или 1474-та според други източници) в градчето Трухильо, провинция Касерес, отдавна част от кралство Кастилия, проплаква едно момче. То се ражда в крайна нищета. Майка му е местна гражданка от възможно най-беден род, която за кратко е спечелена от чаровен и импулсивен полковник.

Момчето израства почти без никакви средства, препитава се с различни законни и не особено законни дейности по улиците на Трухильо, а за образование и дума не може да става. Неграмотен, нагъл и вечно на ръба на закона, младежът израства дързък и безскрупулен опортюнист. През 1492 г., Изабела Кастилска и Фернандо Арагонски превземат Гранада и хвърлят изграденото на основите на кръстоносното движение испанско общество в хаос. Вече няма враг за гонене от Пиренеите. Следва десетилетие на вътрешни размирици и несигурност, засилени от гоненията срещу мюсюлмани и евреи и създаването на испанската Инквизиция.

В тази турбулентна среда един мъж, без да го съзнава, намира отдушник за социалното напрежение. Името му е Кристобал Колон, но за света остава известен като Христофор Колумб. Само в рамките на шест години, Испания се преориентира от войната с маврите към завоюването на един нов и непознат свят. За да си представите как са се чувствали тези хора тогава, помислете какво бихте направили вие, ако ви кажат, че може да се въоръжите с група приятели и да заминете за любимия си фентъзи свят, където да откривате нови земи, да търсите богатство и плячка и да се борите с неизвестното. Яко, а?

Писаро и Атауалпа

През 1509 г., нашият младеж, станал голям мъж, решава да спре да живее на ръба на оцеляването в планинските райони на централна Испания. Той се записва доброволец за поредното експедиционно пътуване от Севиля за Новия Свят. В бордовата книга записват и името му – Франсиско Писаро. Командир на експедицията е станалия легендарен Алонсо де Орхеда (за когото погрешно може да прочетете че бил българин – б.а.)

През следващите 11 години, Писаро си спечелва име на ефективен, интуитивен и изпълнителен служител, който се издига в колониалната йерархия, използвайки качествата, придобити по време на трудното детство. Когато през 1524г., той за пръв път научава за съществуването на богата империя някъде отвъд джунглите на днешна Венесуела, Писаро набързо организира експедиция с идеята да повтори подвига на Кортес от Мексико и да я завладее. Походът се проваля, както и следващият, през 1526 г. През 1528 г., Писаро най-после успява да превземе няколко селища в северните покрайнини на Инкската империя и да си тръгне натоварен със злато. Тези първи срещи с испанците имат сериозни последици за бъдещето на инките.

През 1524 г., Писаро не успява да достигне земите на инките, но нещо, пренасяно от войниците му има по-голям успех – щам на едрата шарка. В рамките на няколко месеца десетки хиляди инки умират, сред тях и император Хуайна Капак и престолонаследникът му Нинан Чуйочи. В следствие на тяхната смърт, страната е хвърлена в гражданска война, която привършва точно по времето, когато Писаро се завръща за четвърти път в Перу.

През 1528 г., Писаро заминава за Кастилия, където му е осигурена аудиенция при крал Карлос I. Писаро показва злато, сребро и изумруди, които е пленил по време на последното си пътуване и спечелва монарха за каузата. Карлос му осигурява официален патент за право на завоевание и управление на всички новооткрити земи в името на испанската корона. С един дързък ход, Писаро успява да надиграе другите конкистадори, разположени в Панама и Венесуела, които също точат зъби за богатствата на инките. Проблемът е, че в редиците му има само 180 души – три пъти по-малко от силите на Кортес. Освен това историята показва, че Кортес не успява да победи ацтеките сам със своята малка армия, а се нуждае от няколко години и съюзи с редица местни племена.

Aтауалпа

Писаро вече се е провалил дава пъти в опита си да използва сила. Новият император на Перу – тринадесетият сапа инка – Атауалпа, знае това. Той вече е чувал за алчните бели мъже и вярва че лесно може да се справи с тях. Да, армията му е изморена от битки, а важната провинция Кито все още подкрепя брат му Хуаскар, но Атауалпа има над 60 000 войници на свое разположение. Императорът се отправя с част от войските си на север и започва да приклещва испанците от няколко страни. Решен е да ги отстрани и избие. Знае, че технологично те имат оръжия, които са непознати за инките, но не се съмнява, че численото му предимство ще е достатъчно. В началото на месец ноември, 1532 г., Атауалпа изпраща вест до Писаро и го кани на среща в град Кахамарка, позволявайки на испанците да напреднат във вътрешността на Инкската империя. Капанът е заложен, а на 15 ноември, конкистадорите влизат в града. Писаро е изпратил контра предложение, в което приканва императорът да се разберат. Гордостта от победата над брат му и значителните му армии карат Атауалпа да се възгордее.

„Няма проблем” – мисли си той – „ще преговарям с тях и ако не приемат исканията ми, лесно ще ги избия.”

Проблемът е, че сапа инката никога не се е срещал с човек като Франсиско Писаро. Испанецът добре е проучил движението на своя опонент и знае че сериозно е загазил. За да успее, му трябва нещо дръзко, безумно и тотално неочаквано. Съдбата и гордостта на Атауалпа му дават златен шанс. По време на срещата им, Писаро задейства своя собствен капан. Испанските ветерани, калени в битки срещу французи, италианци и турци, набързо се справят с охраната на императора и го пленяват. Огромната инкска армия остава на позиции около Кахамарка, без да знае какво да стори. Атауалпа започва да моли испанците за свободата си, предлагайки им да напълни цяла къща със злато в замяна на изтеглянето на Писаро. Втора голяма грешка, породена от събитията през 1528г. Да, конкистадорите обичат златото, но бедните момчета от улиците на Кастилия не са дошли за да вземат жълтия метал. Те искат нещо, което не се купува със злато, а се печели с победи и земя – искат да бъдат грандове на Испания. Писаро знае, че от Панама ще пристигнат още испански войски и то скоро. Ето защо привидно приема молбите на Атауалпа и оставя инкската армия да бездейства, докато от краищата на империята се носят тонове злато и сребро.

Когато подкрепленията идват, разложението сред инкската армия е пълно, а поддръжниците на Хуаскар се съюзяват с испанците и празнуват убийството на Атауалпа, който вече е сметнат за излишна карта в играта, разигравана от Писаро и другите конкистадори. През следващите две години, испанците подчиняват голяма част от земите на инките, макар съпротивата срещу тях да продължава активно чак до 70-те години на XVI век, когато и последните центрове на местна опозиция най-сетне рухват. Въпреки упоритата съпротива, съдбата на инките е проиграна в рамките само на няколко дни от самоуверения, тридесет и една годишен Атауалпа.