Великите военни изцепки: Битката при Русион (1206 г.)

Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти. Войната има и други лица.

Има една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения.

Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята от един по-нестандартен ъгъл.

През пролетта на 1204 г., рицарите от Четвъртия кръстоносен поход пренаписват историята на Балканите. Превземането на Константинопол води до пренареждане на политическата карта на полуострова. Старата източна римска империя загива. В политическия вакуум се появяват нови държави, които посягат към падналата имперска мантия.

Най-силна от новите балкански сили изглежда Латинската империя, която поема контрола над голяма част от византийските земи. Рицарите преразпределят земите на днешните Гърция и Европейска Турция по западен образец, налагай феодалното право в неговия френско-фламандски вариант. Това предизвиква реакцията на местната гръцка аристокрация в Тракия, която се вдига на бунт и отхвърля властта на латините. Бърз и решителен, император Балдуин I Фландърски повежда своите сили в поход и разгромява почти всички въстанали градове без един – Адрианопол.

Снимка: By Kandi – Собствена творба, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5320640

Дните на града изглеждат преброени, но месеци по-рано, латините са допуснали грешка, която ще им коства скъпо. Балдуин е отхвърлил предложението за съюз, изпратено от Калоян – владетелят на българите, който преди това е получил кралска титла и официална санкция от папа Инокентий III. Въпреки че номинално признават върховенството на католическата църква и българи, и латини имат свои собствени политически аспирации, пред които религиозното единение се оказва невъзможно.

Възползвайки се от безсилието на гърците, Калоян им предлага своята подкрепа, в замяна на признаване на неговото върховенство. Докато армията на Балдуин се готви да превземе Адрианопол, българо-влашко-куманската армия достига блатистите земи северно от крепостта и устройва засада на рицарите. В последвалото сражение, латините са разгромени, а техният владетел попада в плен. Изворите не дават яснота около окончателната съдба на императора, но той най-вероятно е екзекутиран в Търново през 1206 г., след като, според легендата, откраднал сърцето на калояновата съпруга – куманката Целгуба.

Смъртта на Балдуин предизвиква остра борба за власт сред латините. Кризата е частично преодоляна с избора на Анри IФландърски, брат на Балдуин, през 1206 г. Неговият основен опонент Бонифаций Монфератски получава във владение Солун с титлата крал – само една стъпка под своя политически опонент. Компромисът е временен, но империята има нужда от единство за да устои на враждебната балканска обстановка. Същевременно, Калоян също не стои със скръстени ръце. Още през зимата на 1205/6 г. – нещо нетипично за онази епоха, българският владетел събира своите войски и нахлува в Тракия. Без да срещне сериозна съпротива, той достига в близост до крепостта Русион (дн. Кешан).

Крепостта има значителна охрана – вероятно около 150 рицари и техните придружители – общо до 1 000 души – сериозна по размери отбранителна сила. Армията на Калоян е, според Вилардуен, седем пъти по-многобройна, но значителна част от нея (вероятно половината или дори повече) са леко въоръжени кумански конници, които не са адекватно средство за водене на обсада. Изваждайки от уравнението и други кавалерийски части, става ясно че българският владетел не разполага с достатъчно пехотинци за да извърши адекватен щурм на крепостта.

Отделен е въпросът дали българската войска наистина е толкова многочислена като цяло. С оглед стандартите на епохата и възможностите за мобилизиране на сили през зимата, една численост от 3-4000 души е вероятно много по-реалистична. При всяко положение, Калоян не разполага с нужното за да превземе Русион със щурм. За това, той решава да заложи на друга тактика. От прозорливостта на латините зависи дали тя ще успее.

Снимка: By Secretary of Innocent III – zabukvite.org, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10602473

Малък кумански отряд е изпратен в тила на латините за да завземе незначително укрепление, което обаче заплашва линиите им на комуникация. Възползвайки се от лошото разузнаване на опонентите си, Калоян успява да прикрие добре своите войски в местността около Русион. Подведени от привидната липса на по-сериозно българско присъствие, на 29-ти януари, 1206 г., латините, водени от Тиери дьо Тремонд, напускат Русион и се отправят към малката крепост.

Общо, в отряда влизат 120 рицари и техните придружители – ок. 80% от цялата сила на рицарите. След еднодневен преход, рицарите достигат до крепостта, опразнена от куманите. Усещайки че нещо не е наред, Тремонд заповядва оттегляне към Русион. За беда на рицарите, капанът вече е щракнал, а двудневния непрекъснат преход взима своя дан от походната колона.

Междувременно, Калоян задвижва своите войски, разделяйки ги на няколко отряда. Двата основни са поставени по фланговете, докато в центъра се разполага малък контингент, който да задържи вражеското настъпление. Предвиден е и контингент, който да обходи врага в тил. Силите на Тремонд се приближават към Русион, а малцината останали бранители са принудени да гледат безучастно съдбата на своите другари по оръжие. Тремонд няма особен избор – мъжете му са изтощени, а Русион е единствен адекватен шанс за спасение от българите. Той заповядва настъпление с всички сили към крепостта. Денят е 31-ви януари, 1206 г.

Снимка: By Vassia Atanassova – Spiritia, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15064321

В тази ситуация, българо-куманските флангови части атакуват разделените на няколко отряда рицари. Несъмнено е приложена старата степна тактика на атакуване на вълни, последвано от оттегляне, прегрупиране и нов набег, в който основна роля играят стрелите, а в последствие и копията, след като враговете биват омаломощени.

Въпреки безизходната ситуация, в която попадат, рицарите се сражават храбро, притиснати от всички страни. Остават им броени километри до крепостта, когато умората и яростта на вражеските атаки вземат своя окончателен дан. Дисциплината на мъжете се разпада, а заедно с нея изчезва и бойният ред. Разпръснатите рицарски отряди стават лесна плячка за маневрената куманска конница, която се впуска сред бягащите врагове.

В рамките на броени минути рицарите са пометени, заедно със своите пажове и конни сержанти. Повечето са избити и едва десетина, според Жофроа Вилардуен, успяват да се доберат до Русион. Вечерта след битката, обезверените остатъци от рицарската армия напускат Русион и бягат към Родосто, където очакват подкрепа от местния венециански гарнизон. Победата на Калоян му отваря вратите към Източна Тракия, която е прегазена. Българите успяват да превземат множество крепости, разоряват цялата област и се изтеглят успешно на север, нанасяйки сериозни поражения на Латинската империя.

Заглавна снимка: By Henri Decaisne – [1], Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1624296