Великите Авантюристи – Холандският Османец Ян
Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.
Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.
Годината е 1575-та. Провинция Холандия е прегазена от страховитата испанска армия, командвана от Луис Рекенсес и Зунига. Така наречената „Армия на Фландрия“, съставена от най-коравите и опитни наемници в Западна Европа се бори с местните бунтовници – гьозите (букв. „просяци“), които искат да отделят Нидерландия от властта на испанския крал Фелипе II. Градчето Лайден, защитено от блатистата местност и пълноводната Рейн успява да спре настъплението на испанските войски. По същото време, в Хаарлем, град, завзет от испанците две години по-рано, се ражда едно момче, чиято съдба е да се бори с иберийците до последния си дъх. Името му е Ян.
За детството на Ян не се знае почти нищо, освен че баща му също се казвал Ян (от там и фамилията Янсзоон) и че бил от Хаарлем. В края на XVI век, Хаарлем бил един от процъфтяващите градове на Ниските земи. Градът бил център на мощна текстилна индустрия и на пивоварския занаят. Над 50 пивоварни съществували в града (броят им се удвоил през следващите 50 години – б.а). След изтеглянето на испанците през 1577г., всички имоти на католическата църква били експроприирани от общината, а богатствата от тях били впрегнати в облагородяването на града, постоянно тормозен от липсата на питейна вода.
Снимка: By Hendrick Cornelisz Vroom – http://www.rijksmuseum.nl/collectie/SK-A-3108, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=34312890
Както повечето холандци от онази епоха, и Ян Янсзоон бил привлечен от морето. Първоначално се занимавал с търговия и през 1595 г. се оженил за жена, наричана според някои Сутген Каве, от която имал две деца – Едуард и Лизбет (вероятно наречена така в чест на английската кралица Елизабет, която по това време била най-верният съюзник на холандците – б.а.). За да изкара нужните средства, той се захванал с най-доходоносният занаят в Нидерландия по това време – пиратството. По същото време, Ян срещнал изкусителната мавърка Маргарита от Картахена, за която се оженил, изоставил семейството си в Холандия и се отдал на морето и новата си изгора. От нея му се родили четирима синове – Аврам, Антони, Филип и Корнелис.
Между 1600 и 1606 г., Ян плавал като капер – пират с официално разрешение на холандските власти. Той атакувал испански кораби в Ла Манша и също така далеч на юг – чак до Гибралтар. През 1606г., холандците и Испания сключили примирие и Ян трябвало да преустанови атаките си срещу хабсбургските кораби. Това съвсем не му се понравило, той отхвърлил ограниченията, наложени му от официалните патенти и се превърнал в пълнокръвен пират. Тъй като Нидерландия вече отказвала да го приюти, той заминал за Средиземноморието, където продължил да атакува всякакви кораби. Когато нападал испански, веел холандски флаг. За всички други съдове, на кораба му имало османски флаг, който да го отличи като берберски пират.
През 1618 г., Ян бил заловен от истинските берберски пирати и бил принуден да приеме исляма. Взел си ново име – Мурад и продължил да се занимава с пиратство, присъединявайки се към берберските екипажи. В тази нова обстановка, по крилото си го взел негов съотечественик – Иван Дирки де Веенбур, който също бил приел исляма и носел името Сюлейман и почетната титла „рейс“. Сюлейман рейс бързо прозрял качествата на своето ново протеже и започнал да му дава все по-отговорни постове в своите малки флоти, с които безчинствал в Западното Средиземноморие.
През 1619 г., Сюлейман рейс загинал поразен от вражеско гюле. Всичките му съдове и имущество били наследени от Янсзоон. По същото време, алжирците подписали примирие с редица западноевропейски държави и пиратите трябвало да ограничат своята дейност. Ян за пореден път заявил че няма как да търпи подобни пречки пред плановете му за забогатяване и заедно със свои другари и техните екипажи, поел на запад, преминал Гибралтар и пристигнал в Мароко. Там, пиратите се насочили към град Сале, основан от преселници маври, избягали от Испания десет години по-рано заради едиктите срещу тях, издадени от Фелипе III.
Снимка: By Abraham Storck – Sotheby’s London, 06 Dec. 2012, lot 154, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=29083748
Новодошлите изселници изтласкали местното мароканско население. Местните пресекли река Уед Бурегрег и се заселили в древното селище Рабат (днешната мароканска столица). Старото поселение Сале останало в ръцете на маврите, които от своя страна попаднали под върховенството на новопристигналите пирати. Сале бил обявен за република, а Ян Янсзоон, наричан вече Мурат рейс Младия (Мурат рейс Стария е османски адмирал от албански произход, прочул се сред берберските пирати през втората половина на XVIвек – б.а.) се провъзгласил за неин президент и върховен адмирал. Той управлявал града заедно със съвет от 14 пиратски капитани, които избирали президента и заедно с него контролирали законите на града.
Още същата година пиратите се справили с първото си голямо изпитание – град Сале бил обсаден от силите на мароканския султан Зайдан ан Наср бин Ахмед. Пиратите успели да отблъснат султанските войски и Зайдан бил принуден да признае тяхната самостоятелност. За да запази честта си, султанът издал официален декрет, с който провъзгласявал Янсзоон за свой губернатор в Сале. Разбира се, за пиратите и Мурат рейс Младият, този едикт нямал особена стойност. Мурат набързо се заел да преустрои града и го превърнал в проспериращ търговски център.
Били построени допълнителни докове и складове, които приютявали кораби и стоки от цял свят. Пиратите държали пристанищните такси ниски и позволили абсолютно неограничена търговия със всичко. Това превърнало града в търсена дестинация както от легалните, така и нелегалните търговци, както и всякакви пирати и контрабандисти. Успоредно с административната си работа, Ян продължил да граби на длъж и шир.
През 1622 г., по време на набег в Ламанша, корабът на Янсзоон бил пометен от буря. Той се подслонил в градчето Веере. За да избегне местните власти, развял марокански флаг и се представил за адмирал на Мароко (доста свободно тълуване на титлата, дадена му от султан Зайдан – б.а.) Янсзоон бил на ясно че между Холандия и Мароко имало няколко действащи договора и за това не се притеснил да се задържи в града.
Снимка: By Unknown – Self-scanned, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5522876
След като бил разпознат, холандските власти довели семейството му от Хаарлем в опит да го придумат да се откаже от пиратството и да се завърне у дома. Мурат Младия отклонил тези молби. Вероятно е разменил няколко срещи с първата си съпруга и децата, но категорично отказал да изостави новия си живот. Нещо повече, на тръгване, корабът му бил пълен с млади холандци от местните бедни квартали, които решили да си опитат късмета под знамената на своя успял сънародник.
През 1627 г., Ям застанал начело на дръзка експедиция. Един пленен исландец му разказал за родния си остров и Мурат Младия решил да си пробва късмета с Ледената земя. Корабът му, воден напред с помощта на пленения исландец, достигнал големия северен остров. Пиратите атакували рибарското село Гриндавик и пленили десетина местни жители. Освен тях, успели да ограбят и един датски търговски кораб, който плавал наблизо. Скоро към рейда се присъединили още два пиратски кораба.
В рамките на около седмица, корсарите атакували южните брегове на Исландия и отвели в плен над 110 души, от които едва неколцина успели да се завърнат обратно. Преди да се завърнат у дома в Сале, пиратите завзели остров Лунди край Бристол (Англия) и го превърнали в своя база за следващите пет години, от където извършили поредица от пиратски грабежи. Най-прочутият от тях се състоял през лятото на 1631 г., когато пиратите разграбили селището Балтимор в Ирландия и отвели над 100 жени и девойки в робство, продавайки ги на пазарите в Северна Африка.
Същата година, Мурат Младия действал като посланик на мароканския султан Абу Маруан Абд ал Малик ибн Зайдан в двора на френския крал Луи XIII. Възползвайки се от свободното владеене на няколко европейски езика, Янсзоон издействал изгоден за Мароко договор в поредица от напрегнати преговори с французите.
През 30-те години на XVII век, Мурат Младия съсредоточил грабителските си походи в Средиземно море, атакувайки отново старите си „приятели“ испанците и техните владения в Балеарите, Сардиния и Сицилия, както и съюзниците им от Генуа. Освен това, Янсзоон командвал няколко кораба по време на експедиция срещу венецианците, с които се сражавал в Йонийско море и край Кипър. След няколко години рейдове, Мурат и екипажът му били заловени от рицарите-хоспиталиери и затворени в най-мрачните подземия на Ла Валета.
Стените на Маракеш
Снимка: By Adriaen Matham – This image comes from Gallica Digital Library and is available under the digital ID btv1b530573367, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11684153
Там Янсзоон бил измъчван и изтезаван в продължение на пет години. По време на организиран от бея на Тунис – Хамуда рейд, Мурад Младия (който вече не бил никак млад – ок. 65 годишен) успял да избяга от затвора. Пристигнал в Тунис, а след това се отправил към Мароко, където му било поверено управлението на крепостта Уалидия край Сус. Именно там в края на 1640 г. го намерила Лисбет – неговата дъщеря от първия му бряг. Тя го посетила и описала визитата при своя баща – изморен и изтерзан от заточението си в хоспиталиерската килия мъж, който вече нямал вкус за набези и приключения. Именно нейното посещение е и последното сигурно свидетелство за живота му. Смята се че е умрял някъде през 40-те години на XVII век.
Голяма част от значителното му богатство била наследена от сина му Антони, роден през 1607 г. Антони Янсзоон ван Сале заминал за новия свят и се заселил в колонията Нови Амстердам (дн. Ню Йорк) Той станал един от най-едрите земевладелци в процъфтяващия град, а богатството му му дало възможност да вземе участие в редица доходоносни търговски и бизнес начинания. С исполинския си ръст и голямата си физическа сила, Антони останал в спомените на своите съвременници.
Заради мургавата му кожа, наследена от майка му, местните заселници го нарекли Маварът (а също и Берберът и Турчинът) Макар да бил отгледан като мюсюлманин, Антони приел християнството и отгледал семейството си в традиционните за холандските заселници ценности. Въпреки това, на аукцион през XIX век бил продаден екземпляр на Корана, за който се смятало че бил притежание на Антъни. Голямото му богатство не се разпиляло. Родът му останал влиятелен и при идването на англичаните, а в последствие прераснал в една от най-прочутите династии в САЩ – семейство Вандербилт.
