Великите авантюристи – Хайредин Барбароса – Господарят на Средиземно море
Историята на света е изпъстрена с разкази за слава и величие, падение и гибел. Тези велики разкази се пишат от личности, надарени с дързост, хъс и амбиция, способни да рушат империи и да заличават цивилизации. Имената на неколцина сред тях са добре известни в цял свят, но освен хора като Кортес и Писаро, световната история пази спомена за още десетки велики откриватели, авантюристи и завоеватели, които пренаписват съдбите на цели региони.
Тяхната история е показателна за начинът, по който се развиват цивилизациите. Тя демонстрира неограничените възможности на човешкия дух и амбиция. Съдбата на тези личности ни помага да разберем епохата, в която са живели и в която са изковали своята легенда и ни дава възможност да потърсим героите на своята собствена епоха.
Някъде през 1478 г., на остров Лесбос се ражда момче на име Хизир. То не е особено специално и е трети поред син на дребен местен спахия на име Якуб и съпругата му Катерина – местна гъркиня, бивша съпруга на православен свещеник от острова. Якуб ага, наскоро приел исляма, пристига на Лесбос през 1462 г., като водач на албански боен отряд в състава на османската армия, която завзема острова от генуезците.
В замяна на вярната му служба, Мехмед II го награждава с Тимар и Якуб се заема да разработи семейното богатство. Освен доходите от тимара си, албанският ветеран се заема да произвежда и продава глинени съдове. Семейното бизнес начинание потръгва и скоро всичко синове на Якуб се ангажират в занаята – от най-малкият Илиас, през средните Оруч и нашият герой Хизир и най-големият Ишак. С натрупаното имане Якуб купува кораби и започва да изнася продукцията си из Егейско море. От тук започва и любовта на неговите наследници към морето.
Към края на XV век, Оруч и Илиас заминават с един от бащините им кораби за Либия, където търгуват в Триполи. Оруч ръководи сделките, а брат му чиракува – по големият е изпечен търговец и владее няколко езика – Арабски, Гръцки, Италиански, Испански и Френски. На върщане, корабът им е нападнат от родоските Хоспиталиери. При абордажа Илиас е убит, а Оруч е тежко ранен и отведен в плен в Бодрум, където прекарва три години. Накрая Хизир научава къде държат брат му и му помага да избяга. Смъртта на Илиас отключва желанието им за отмъщение и Оруч и Хизир решават да станат пирати и да сторят на християните онова, което е сполетяло собственото им семейство.
Снимка: By User Kellerassel on de.wikipedia – Cf. Image, File:Italienischer Meister von 1580 001.jpg, Kamu Malı, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1327355
Оруч пръв проправя пътя в пиратския занаят и още през 1503 г. поема контрол над своя собствена флотилия от малки кораби, които започват операции в района на Тунис. През 1504 г., към него се присъединява и Хизир, а няколко години по-късно, техният брат Ишак напуска Лесбос и пристига в подкрепа на братята си. Между 1506 и 1516 г., тримата братя стават господари на бреговете на Тунис и Алжир, завладявайки поредица от ключови пристанища, които превръщат в свои бази. Междувременно, корабите им плячкосват цялата брегова линия от Гибралтар до Калабрия, а всички големи острови в Западното Средиземноморие – от Сицилия през Корскика, Сардиния и Майорка, стават обект на ежегодните им рейдове. Оруч и братята му плячкосват търговски съдове от Испания, Англия, Франция и италианските държави.
Нa няколко пъти разбиват изпращани срещу тях военни ескадри, а подвизите им привличат все повече луди глави от Леванта и Балканите, които се вливат в техните екипажи. Богатството им нараства до толкова, че създават собствени корабостроителници и манифактури за производство на барут. За да циментират властта си, братята завладяват и вътрешността на Алжир, налагайки властта си над местните берберски кланове. Силата им привлича вниманието на Испания и за да гарантират своята неприкосновеност, братята се обръщат за подкрепа към Селим I. Оруч се отказва от титлата си „султан на Алжир“ и приема върховенството на Портата. Селим го обявява за санджакбей на Алжир и командир на флотите в Западното Средиземноморие. Падишахът му изпраща и подкрепления под формата на още кораби, еничарски контингент и оръдия.
Година по-късно, испанският крал Карлос I пристига в Алжир начело на голяма войска от над 10 000 испанци, подкрепени от берберите, враждебни на про-османските пирати. В битката за град Тлемсен, Оруч и Ишак падат убити, а по-малочислената им войска е пометена. Цялата власт в Алжир остава в ръцете на последния оцелял брат – Хизир. Решен да отмъсти за братята си, той взема прякора на червенокосия Оруч – „Барбароса“ (Червената брада) и поема властта над Алжир.
Още същата с подкрепления, пратени от султана, Хизир си връща контрола над Тлемсен и подновява пиратските набези по бреговете на Испания и Италия. Едновременно с това, корабите му продължават да извозват мюсюлмани от Андалусия, бягащи от развихрилата се след 1492 г. испанска Инквизиция. Възползвайки се от омразата на изселниците към иберийците, Хизир ги заселва в своите владения в Алжир и ги превръща в опора на своята власт. Укрепил позициите си в Алжир, пиратският господар преминава в настъпление.
През 1519 г., Хизир с лекота разбива испано-италианска армия, пратена срещу столицата му. След това алжирските корсари поемат през вълните, оплячкосват испанското крайбрежни, е в края на сезона атакуват и няколко френски пристанища около Тулон. Рейдовете се повтарят и през следващите две години, а през 1522 г., част от флотата на Барбароса подпомага султанските войски, обсаждащи хоспиталиерите на о. Родос. Цитаделата на рицарите е превзета, а смъртта на Илиас е отмъстена.
След кратка пауза, през 1525 г., Хизир подновява своите набези и оплячкосва южноиталианското крайбрежие от Неапол до Месина, а атаките му засягат и о. Сардиния. Тези набези продължават и през 1526 и 1527 г. Две години по-късно постига нова победа срещу испанците – отнема им остров Гомера, който контролира северозападната брегова линия на Алжир и служи като опорна точка за испанските експедиции срещу столицата и другите пристанища. Устремът му продължава и през следващата година, като в рамките на няколко месеца разбива един съюзен испано-генуезки флот, флота на хоспиталиерите и едновременно с това успява да плячкоса крайбрежието на южна Испания и да организира експедиция срещу Триполи – временна база на Йоанитите след падането на Родос.
Снимка: By Ali. Amir Beg Shirwani – Bilkent University, Kamu Malı, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2735761
През 1532 г., Сюлейман Великолепни призовава Хизир Бараброса да се яви в столицата на важно посещение. Господарят на Алжир събира корабите си и пътьом се отбива през Тиренско море, разграбва Корсика, Монте Кристо, Елба и Лампедуза, след което пристига в османската столица. Приет е с най-висши почести, а султанът му дава почетно прозвище – Каир ад Дин (доблестта на вярата), станало по-популярно с европеизираната му версия – Хайредин. Така, през 1532 г., прочутият пират най-сетне сглабя името, с което остава в историята – Хизир Каир ад Дин Барбароса. Освен това, Барбароса е обявен за капудан и дерия (върховен адмирал) на Средиземно море и в добавка към Алжир му е даден санджакът на Островите, включващ Родос, Евбея и Хиос в Егейско море. В добавка, Хайредин е провъзгласен за бейлербей на Северна Африка – най-висшия военно-административен ранг в османската йерархия след владетеля и великия везир.
Барбароса остава почетен гост в Истанбул до 1534 г., когато начело на силен флот се заема да оправдае получените титли и почести. Каквото и да е предполагал Сюлейман, Барбароса надминава всякакви възможни очаквания. Още в ранната пролет, силите му атакуват пристанищата Патра, Лепанто и Корон, завзети от испанците през 1532 г. След това от Гърция корабите му пресичат Йонийско море и атакуват Месина и Калабрия, помитайки малките крайбрежни селища.
Корсарите поемат на север, плячкосват бреговете на Кампания и дори за кратко блокират залива на Неапол. Накрая, пиратите достигат устието на Тибър, дебаркират и опустошават цялата крайбрежна зона, а в Рим църковните камбани бият тревожно, докато жителите на Вечния град се крият зад стените му. Всичко до тук изглежда впечатляващо, но Хайредин не е приключил. В оставащите благодатни за плаване седмици, той пресича Тиренско море, атакува Тунис и окупира града, заедно с няколко стратегически пристанища на около, служещи като испански бази.
Дръзката му серия от набези провокира гнева на крал Карлос и през 1535 г., испанците изпращат 24 000-на армия, заедно с над 300 кораба срещу Тунис. Барбароса мъдро се оттегля без да оказва съпротива и извежда корабите си в Тиренско море. Опустошава Сардиния и Капри, след което заминава за Испания, разрушава пристанищата на Майорка и Минорка и плячкосва голяма част от крайбрежието на Иберийския полуостров. Накрая се прибира в Алжир и по суша отблъсква един испански експедиционен корпус, който се опитва да превземе Тлемсен.
Няколко месеца по-късно в края на 1536 или началото на 1537 г., Барбароса атакува Апулия начело на голям османски флот и за кратко превзема град Отранто, както и Кастро, и Угенто. Османците не успяват да ги задържат, но на следващата година отново с Барбароса начело, превземат почти всички венециански острови, останали в Егейско море – Сирос, Егина, Иос, Парос, Тинос, Карпатос, Касос, Китира и Наксос. Хайредин опитва да превземе и Корфу, но силният венециански гарнизон издържа на обсадата и пратите се задоволяват да оплячкосат Калабрия за пореден път.
На следващата, 1538 г., Хайредин постига своята най-бляскава морска победа. В битката при Превеза, османо-алжирския флот разгромява коалицията, организирана от Папството, Венеция, Испания и Хоспиталиерите. Победата е толкова категорична, че в следващите над тридесет години, Средиземно море остава на практика беззащитно пред османските набези и рейдовете на пиратите. НА следващата година, Барбароса превзема крепостта Кастелнуово (Нови Херцег) в Которския залив. Битката е паметна, а испанските терции бранещи града, продават скъпо всеки сантиметър, но накрая съпротивата им е сломена. След този успех, Барбароса превзема и последните четири венециански острова в Егейско море и принуждава Сияйната република да капитулира пред волята на султана.
През 1543 г., огромен османо-алжирски флот, начело с Хайредин, прекосява Средиземно море в подкрепа на Франция. Т.нар. Нечестив съюз на Франсоа I и Сюлейман е договорен с посредничеството на Хайредин. Османците разполагат с 14 000 души войска и още толкова екипажи на корабите – 210 съда, от които 110 галери и галиоти. През пролетта те плячкосват Кампания и акостират в устието на Тибър. Барбароса планира да превземе Рим, но е разубеден от своите френски съюзници и вместо това обсажда контролираният от савойците Ница. Градът е превзет и предаден на Франция. Междувременно, град Тулон е предоставен на османците за зимуване – населението му е временно изселено, а катедралата Св. Мари е превърната временно в джамия за войниците на падишаха. В града остават само търговците и снабдителите, които цяла зима търгуват само с османска валута.
Снимка: By Bilinmiyor – Transferred from en.wikipedia to Commons by Iustinus using CommonsHelper.. Original uploader was Shuppiluliuma., Kamu Malı, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=21213966
През зимата и пролетта на 1544 г., османско-пиратските сили плячкосват цяла Лигурия, в това число и прочутия днес Сан Ремо (два пъти). След това атакуват Неаполитания, а през лятото се връщат под стените на Генуа. Причината – генуезците успяват да пленят едно от протежетата на Хайредин – Тургут рейс (който след години ще се покрие с почти същата слава като своя ментор – б.а.) Хайредин заплашва да срине града ако приятелят му не бъде освободен.
В името на спасяване честта на Републиката, Андре Дориа – главният адмирал на Генуа, договаря османците да платят символичен откуп от 3 500 дуката. Победната серия на Барбароса в Италия е прекъсната едва през есента, когато капудан-ът е отзован от Сюлейман, който успява да постигне изгодно примирие с Хабсбургите. Година по-късно, Барбароса отплава на последната си грабителска експедиция, насочена срещу иберийските брегове. След края й, той пристига в Истанбул, където използва огромното си богатство за да си построи дворец на Босфора.
Последната година от живота си прекарва в своя палат, разказвайки живота си на Муради Синан рейс, който го записва в пет ръкописни тома, запазени и до днес. Умира на 4ти юли, 1546 г. Погребан е в собствен мавзолей (тюрбе) в квартал Бешикташ. През 1944 г., край гробницата е издигнат мемориал.
След себе си оставя цяло съзвездие от бъдещи капудани и паши, които ще властват над Средиземно море през следващите две десетилетия. Всички те са обучени от Хайредин и са служели под негово командване в множеството му походи. Смята се, че Хайредин Барбароса е най-успешният адмирал в човешката история по отношение на броя потопени и пленени от него съдове.
