Уилям Завоевателят – да постигнеш обединение с кръв и бруталност
Уилям Завоевателят дължи постижението си да възстанови Англия до голяма степен на съзнателно и целенасочено кръвожадно насилие. Така те в крайна сметка стават притча за вечния морален въпрос доколко е оправдано насилието, когато има за цел да постигне това, което извършителите му смятат за справедлив край.
Въпреки че по-късните му битки са откровено клане, Битката при Хейстингс е тежка и продължава почти през целия ден на 14 октомври 1066 г. Нейната интензивност и забележителната продължителност показват, че много хора са били готови да се борят за Уилям и Харолд и че мнозина вярват, че и двамата мъже имат оправдани претенции за титлата крал на Англия.
Защо толкова много хора има такова доверие на Уилям, че да се присъединят към него в едно така рисковано предприятие?
Подкрепата за Харолд, графа на Уесекс и най-силният човек в кралството след краля, носи със себе си отговора за кризата. Уилям и кралете на Дания и Норвегия имат претенции и се очаква да нахлуят. Изключителната нестабилност на тази ситуация е важна за разбирането на живота и крайните постижения на Уилям като анализът също трябва да отчете и политиката на френското кралство. Кризата придобива различна форма след 1066 г., но не изчезва.
Оцелелия английски елит се подчинява на Уилям в Беркхамстед и коронацията му на Коледа през 1066 година го интегрират в английския двор. Но никога не трябва да забравяме, че хиляди са убити и още много са лишени от средствата си за препитание по време и след Хастингс. Тези събития трябва да се разглеждат като страхотна травма и срив на много сигурност – и като демонстрация, че често е по-трудно да се постигне мир, отколкото да се води война. Паметта също може да играе роля във всичко това. Англия е завладяна 50 години по-рано от датския крал Кнут, който управлява и двете кралства от 1016 до 1035 г. Осъзнаването на това как се извършил този процес на съгласие със завоевател, безспорно повлиява на миротворчеството през 1066 година.
През следващите четири години се случва наистина изключително завладяване на ресурсите на Англия от елита на Нормандия и други региони в северна Франция. Първият от решаващите фактори за събитията е абсолютното изискване Уилям да възнагради онези, които го подкрепят. Това се очаква да направят всички средновековни владетели!
Вторият е той да гарантира сигурността им сред системното негодувание, потенциален бунт и евентуални нахлувания от страна на Дания, чийто крал също има претенции към английското кралство, наследено от времето на Кнут. Резултатът е изселването на по-голямата част от английския светски и религиозен елит и заместването им с мъже и жени от Франция.
Голяма част от този процес става до 1070 г., като най-известният момент е „Опустошаването на Севера“, когато Уилям унищожава голяма част от Йоркшир през зимата на 1069-70 г. Мащабът на погрома остава обект на дискусии и, да, насилието над цивилни е съвсем допустим момент от средновековната война. Но безсърдечието на Уилям е изключително според неговите стандарти, а и тези на другите.
И все пак резултатът от завладяването е установяване на мир в Англия и създаване на правилната рамка, която затвърждава правото му да е истинския крал, а държавата да продължава да съществува, както преди. Построени са големи нови катедрали и е установен нов режим, в който всички са интегрирани в идентичност, обявена за английска. В същото време, макар да запазват различни идентичности, Нормандия и Англия се превръщат в сърцевината на една презканална империя, която продължава до 1204 г., когато Нормандия е завладяна от френския крал Филип II Огюст.
Уилям и неговите сътрудници създават империята със забележителна динамика. Организационната сила и традициите на английското кралство, които се развиват от 10 век нататък, са приведени в тясна връзка с бурната политика на френското кралство. След 1154 г., наследникът на трона и правнука на Уилям, крал Хенри II (1154-89) създава още по-голяма империя, която присъединява към Нормандия и Англия Анжу и Аквитания.
Тази презканална империя със сигурност нямаше да съществува, ако Харолд беше спечелил в Хейстингс. А разсъжденията с тази империя са огромна загриженост за Уилям. Политиката относно мястото на Нормандия във френското кралство означава, че той прекарва около 75 % от времето си в Нормандия и Франция след 1072 г., след като англичаните са окончателно победени. Превземането през 1063 г. на графство Мейн на юг от Нормандия оказва дълбоко влияние, защото му създава множество нови грижи, които продължават и при неговите наследници.
Въпреки че завоеванията на Уилям Завоевателя и създадената от него империя променят отношенията на Англия и Великобритания с Европа, това се постига като се правят корекции в едни отношения, които вече имат дълга история и които все още са и до днес, и ще продължат да бъдат.
Окончателният крах на презканалната империя по времето на крал Джон, човек, който със сигурност не притежава качествата на Уилям, извежда на преден план в Англия традицията, че един владетел е морално отговорен за поддържането на доброто юридическо право.
Разбира се, не можем пряко да приписваме тази история изцяло на Уилям Завоевателя. Но това е още едно от многото негови постижения, които оказват влияние, което съществува и днес.
