Тийнейджърките, които прелъстяваха нацисти и ги убиваха

Когато нацистите влизат в Холандия през май 1940 г., Жанета Йохана „Хани“ Шафт (на снимката), както и сестрите Трус и Фреди Оверстеген са едва на 19, 16 и 14 години респективно.

Що се отнася до сестрите Оверстеген, майка им, Трийн, беше напуснала баща им преди години. Фреди казва за това: „Просто й писна един ден – живеехме на голям кораб в Харлем, но баща ми никак не изкарваше пари и не плащаше нищо. Но не беше грозен развод или нещо такова – той изпя френска прощална песен от носа на кораба, когато тръгнахме. Той ни обичаше, но не го виждах толкова често след това.“

След като нацистите идват в града, въпреки рисковете, Фреди казва: „По време на войната с нас живяха еврейска двойка и заради това със сестра ми знаехме какво се случва…“ В същото време майка им ги кара и да й помагат с доста опасната задача да публикува и разпространява антинацистка и комунистическа литература из града.

Като се има предвид това им занимание, скоро мълвата за тях стига до съпротивата. Така един ден през 1941 г. се появява човек на име Франс ван дер Виел. Фреди казва: „Мъж с шапка дойде на вратата ни и попита майка ми дали би могъл да ни помоли [да се присъединим към съпротивата]. И го направи … тя нямаше нищо против.“

През 1943 г. към двете сестри се присъединява трета жена от тяхната клетка на съпротива, Хани Шафт – жена, която ще стане една от най-известните членове на съпротивата в Холандия по време на Втората световна война като нейната работа ще стигне дори до ушите на самия Хитлер.

Когато нацистите нахлуват, тогава 19-годишната Хани учи международното право и по-специално човешките права в Амстердамския университет. За нейно съжаление скоро ще ще бъде изгонена от университета поради отказ да подпише декларация за вярност към Германия – задължително изискване, ако иска да остане студентка, и нещо, което над 3/4 от останалите студенти подписват. След това тя почти веднага се присъединява към съпротивата, а по-късно се запознава и с Трус и Фреди.

С течение на времето трите момичета си стават приятелки и често работят заедно като мисиите им бяха такива, които малко жени получаваха – директно да отстраняват вражеските войници.

Голямото им предимство пред техните колеги мъже беше възрастта и полът, които им позволяваха да се доближат до войниците, без да будят подозрение.

Що се отнася до броя на хората, които са убили – въпрос, който често са им задавали – те никога не са разкрити, като сестрите казват: „Никога не питаш войник колко души е убил.“

Може би най-известният им метод да убедят целта си да се присъедини към някоя от тях за разходка е флиртът. Например, в един случай, тяхната мишена беше войник от SS, който те проучваха известно време и след като влезе в един ресторант, Трус, правейки се на леко пияна, влезе след него и започна разговор. В един момент тя го попита дали би искал да отиде на разходка с нея в гората – перспектива, която той очевидно с готовност приема.

Когато стигнаха там обаче, Фреди казва:

След това срещахме някого, което изглеждало случайно, но беше, разбира се, уговорено. И този приятел казва на Трус: „Момиче, знаеш, че не би трябвало да си тук“. Двойката се извинява, обръща се се и си тръгва. И тогава застрелвахме целта си, така че човекът никога не разбираше какво става. Нашите вече бяха изкопали дупката в земята, но не ни беше разрешено да бъдем там за тази част.

Освен прелъстяването на нищо неподозиращи вражески войници или холандските им сътрудници към тяхната смърт, понякога просто направо ги убиваха. Както веднъж Трус каза, след като гледа ужасена как холандски войник от SS, взима бебе от семейството му „и го удари в стената. Бащата и сестрата трябваше да гледат. Очевидно бяха в истерия. Детето умря… Просто извадих пистолета и го гръмнах. Не бях на мисия, но не съжалявам.“

Освен в тези мисии, трите момичета също така участва в бомбардировки и други саботажни работи, като се твърди, че отказват само една мисия – в нея те са били помолени да отвлекат трите деца на комисаря в Рих и бившия канцлер на Австрия Артур Сейс-Инкварт. След това децата трябваше да бъдат използвани, за да се принуди комисарят да освободи определени затворници. Ако той откаже, децата щяха да бъдат убити. Трус казва за отказа им от тази мисия: „Борците на съпротивата не убиват деца.“

Що се отнася до Хани, докато двете млади момичета често бяха пренебрегвани, тя нямаше толкова късмет – яркочервената й коса и многото мисии, в които участваше, й помогнаха да изпъкне в очите на врага. Когато вниманието се насочи към нея и самият Хитлер нареди да се положат усилия за залавянето й, тя започна да боядисва косата си черна и сменя името си. За съжаление истинското й име случайно беше разкрито от нацистки войник под прикритие, работещ като медицинска сестра. В резултат на това семейството й беше задържано, макар че в крайна сметка, когато става ясно, че не знаят къде е, те са пуснати.

В крайна сметка момичето беше заловено на 21 март 1945 г. на случаен военен контролно-пропускателен пункт, след като беше хваната с копия на комунистическия вестник де Ваархеид. Впоследствие тя е измъчвана в продължение на няколко седмици, но явно никога не казва нищо. Като се има предвид, че войната беше в краен стадий, тя може би щеше да оцелее, ако не беше яркочервената й коса, която я израстна, без Хани да има боя да я покрие отново. След като германците разбраха коя е тя, тогава на 24 години Хани беше незабавно осъдена на екзекуция – присъда, изпълнена на 17 април 1945 г., само 18 дни преди германците да се оттеглят от Холандия.

Явно дръзка до самия край, твърди се, че когато двамата войници, натоварени със задачата да я екзекутират, стрелят в нея, тя е паднала, но се оказва, че и двамата са пропуснали да я уцелят смъртоносно. Твърди се, че затова последните й думи бяха подигравка към войниците, като казва: „Идиоти! Стрелям по-добре!“

Сестрите Фреди и Трус Оверстеген

Що се отнася до сестрите, те оцеляха войната, но страдаха от посттравматично стресово разстройство, като Трус се заравя в изкуството, а Фреди казва, че бързо се омъжва и създава семейство като начин да се справи. Синът й Реми казва: „Тя застреля… хора… но тя мразеше това и мразеше себе си за това.“ Фреди пък сама заявява: „Сама ги застрелях и видях как падат. И какво е вътре в нас в такъв момент? Искаш да им помогнеш да станат.“

Трус добави: „Беше трагично и много трудно и ние плакахме след това. Не чувствахме, че е за нас… не бяхме родени да убиваме. Знаеш ли какво прави това за душата ти? … Човек губи всичко. Отравя красивите неща в живота.“

В крайна сметка и двете сестри доживяват до 92 години, като Трус умира през юни 2016 г., а Фреди я последва през септември 2018 г., ден преди 93-ия си рожден ден.