Сред викингите един народ е бил много по-агресивен от останалите

Викингите са известни с жестокостите си из чуждите земи – но сега нови изследвания показват, че жаждата за кръв не са били норма в цяла Скандинавия. Сравнявайки нивата на насилие, за които свидетелстват скелетите от епохата на викингите в Норвегия и Дания, авторите на изследването установяват, че междуличностните нападения са били много по-чести в северното кралство, докато датчаните обикновено са оставяли употребата на сила на властите.

Сред датските скелети само 7% показват признаци на смърт в резултат на физическа травма, като почти всички те са били обезглавени по време на „официални“ екзекуции. За разлика от тях, 1/3 от норвежките скелети показват заздравели наранявания – което показва участие в насилствени сблъсъци, които не са довели до смърт – докато 37% показват следи от смъртоносни травми.

И докато по-голямата част от датските убийства изглежда са били разрешени от държавата, авторите на изследването описват норвежките като „убийства от съвсем различен характер“, като всички жертви са били „нападнати с остриета и/или заострени оръжия“. Изненадващо е, че използването на насилие не изглежда да е било запазено само за норвежците, а и за норвежките, което подсказва ниво на равенство между половете по отношение на социалния статус.

„Сходствата в етиологията на травмите между норвежките жени и мъжете може да са показателни за това, че жените са били реална заплаха за убийците си – към тях е било подхождано толкова брутално, колкото към всеки друг враг – и по този начин да говорят за тяхното влияние на политическата и социалната сцена“, пишат авторите.

За да получат по-добра представа за значението на насилието във всяко от двете общества, изследователите анализират разпространението на мечове и други оръжия в гробовете от епохата на викингите: като цяло те са били много по-разпространени в Норвегия, с един меч на 33 квадратни километра в региона Рогаланд в югозападната част на страната.

В същото време в Дания е намерен един викингски меч на 547 квадратни километра територия. Следователно, за разлика от Норвегия, изглежда, че датските викинги „не са били тежко въоръжени“, което показва, че опитът им в ежедневието вероятно е бил „относително спокоен“.

Обяснение за тези разлики може да се намери на руническите камъни от двата региона, като древните надписи в Дания подсказват за по-разслоено общество от тези в Норвегия. В същото време в страната се намират значително повече крепости от епохата на викингите, отколкото в Норвегия, което говори за по-голяма централизация на властта.

Най-голямата концентрация на тези датски паметници датира от втората половина на X в., когато страната е управлявана от легендарния Харалд Блутут. „По този начин управлението на Харалд се откроява като изключително по отношение на самия обем на разкопавания на земята, което е индикация, че той е бил в състояние да управлява невиждани досега количества ресурси“, пишат изследователите.

При управлението на такъв могъщ крал хората очевидно са били по-склонни да позволяват на властите да разрешават спорове и да регулират използването на насилие срещу нарушителите. За разлика от тях Норвегия изглежда е била по-скоро „Див запад“, в който отделните хора са вземали нещата в свои ръце.

Въз основа на тези наблюдения авторите отбелязват, че „Дания очевидно е била цивилизовано пространство в степен, изненадваща за времето си. Норвегия, напротив, е показвала много високи нива на насилие, а страхът от насилието е очевиден в степента, в която хората са се въоръжавали“.

„Резултатите от тези модели предполагат, че става дума за различни общества в двете държави“, казва в изявлението си авторът на изследването Дейвид Джейкъбсън. „Това е доста поразително, тъй като популярното предположението до този момент бе, че в социално отношение викингска Скандинавия е била до голяма степен едно единствено хомогенно пространство.“