Съществувал ли е наистина Троянския кон?

Според легендата ахейците, предвождани от Агамемнон, прекарват 10 години в обсада на Троя, без да успеят да пробият защитата на града. Един ден те решават да се престорят, че се отказват, и отплавали към близкия остров, оставяйки след себе си огромен дървен кон. Вярвайки, че гигантската статуя е подарък за богинята Атина, троянците я вкарват през градските порти в беззащитното сърце на града си, без да подозират, че в него се крият гръцките войници. С настъпването на нощта те излезли от коня и опустошили Троя, слагайки край на епичната война.

Археолозите обаче все още не са открили солидни доказателства за Троянската война, да не говорим за нейния донякъде нелеп финал.

Това, което знаем, е, че Троя вероятно е била името на град от бронзовата епоха в днешен Хисарлък в Западна Турция. Открит от германския изследовател Хайнрих Шлиман през 70-те години на XIX в., на обекта са намерени малък брой върхове на стрели и доказателства за огън в слой от седимента, датиран около 1200 г. пр. н. е., което приблизително съвпада с датата, спомената от Омир в епичната му поема „Илиада“. И следователно може да се загатне за някаква битка, но свързването на тези находки с цяла десетилетна обсада е малко пресилено.

Що се отнася до прословутия кон, Омир наистина го споменава само мимоходом в „Одисея“, а първото съществено описание на събитието може да се намери в „Енеида“, съставена от римския поет Вергилий повече от хилядолетие след предполагаемата хитрост. Повечето съвременни археолози приемат думите на древния творец с доза здравословно съмнение и подозират, че гигантският кон вероятно е бил по-скоро метафора, отколкото буквален случай.

Например д-р Арманд Д’Ангур от Оксфордския университет обяснява, че „археологическите доказателства показват, че Троя наистина е била опожарена; но дървеният кон е въображаем, може би вдъхновен от начина, по който древните обсадни машини са били обличани с влажни конски кожи, за да не бъдат подпалени“.

С други думи, митичният троянски кон може да е бил по-скоро таран или друга военна машина, които е позволила на ахейците да стигнат до Троя по много по-неуловим начин, отколкото предполага историята. За съжаление обаче е много малко вероятно археолозите някога да открият останки от такова приспособление – подобно на кон или друго – тъй като артефактите от древността обикновено се разлагат много преди да бъдат открити…

Въпреки това идеята за такъв подход се е вкоренила в съвременната култура и език, като дори е дала името си на компютърния зловреден софтуер, който нахлува в системите на жертвите, като се маскира; троянският кон е перфектната метафора за нещо, което нахлува и разрушава отвътре.

Може би затова древните поети са го измислили, за да представят начина, по който Агамемнон и компания са разрушили град Троя.