Самолетът, който можеше да обърне ходът на Втората Световна война
Годините след Първата световна война са известни като годините на масово въоръжаване и нарушаване на всички възможни клауза, поставени след подписването на мирните договори. Германия, като най-ощетена, решава да използва всички възможни ресурси, за да проектира следващото поколение оръжия, с които да противодейства на противника. Вторият конфликт е неизбежен, но по-важното е, че в тайните лаборатории.
Тогава братята Реймар и Валтер Хортън са само на 10 и 13 години, когато се присъединяват в клуба на Бон за полети с хвърчила. През 1925 г. двамата братя дори не подозират, че любовта към авиацията ще достигне нови висоти и ще предложи още по-вълнуващи летателни апарати. Такаво творение е и летящото крило.
Германският инженер Хюго Юнкер е патентовал идеята за такъв летателен апарат още през 1910 г. Концептът представлява самолет с изключително ниско въздушно съпротивление, чрез премахването на фюзелажа и опашката на самолета. На хартия всичко звучало прекрасно, такъв самолет може да покрива много сериозни разстояние и да бъде изключително ефективен, но само при условие, че може да се контролира.
Снимка: By Toeknee25 – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=15298350
Братята Хортън работят върху идеята до 1932 г. и предоставят концепт на самолет от едно цяло крило, без никакви допълнителни елементи. Изработен от алуминий и дърво, самолетът им можел да се издигне, макар и с някои проблеми в стабилността на полета. През 1943 г. Херман Гьоринг настоява Луфтвафе да получи бомбардировач, който да може да пренася 1000 килограма и да лети около 1000 километра във вражеската територия и да има скорост от 1000 км/ч.
Практически е искал всичко да бъде по 1000. Братята представят своя план за едноместен самолет с реактивен двигател. Стоманеното тяло е покрито с шперплат, а крилата са допълнително боядисани в зелени украски. Гьоринг заплаща половин милион марки, за да започне разработката на прототипа на Ho 229. Първият им концепт прави впечатляващ полет през 1944 г. и вторият идва през следващата година и доказва, че тяхната конструкция може да лети и да се контролира във въздуха.
Третият протип е можел да докаже, че най-вероятно ще стигне много далече от всеки друг самолет по това време. За жалост времето не достига на двамата братя да проектират своя далекобоен бомбардировач. Генерал Патън успява да достигне до този проект много преди руснаците да успеят да съберат немските инженери и да ги рекрутират за работа в СССР. Братята Хортън се озовават в Лондон, където се провежда сериозен разпит относно проектите им на работа.
След войната Реймар продължава да работи за британците, преди да се завърне в родната Германия. В родината си успява да вземе докторска степен по математика и прекарва останалата част от живота си в разработването на самолети в Аржентина. Валтер остава в Германия и се включва в следвоенното възстановяване на немското луфтвафе. Прототипът им първо заминава във Франция, а след това е изпратенн в САЩ и става част от смитсонския музей през 1952 г.
Мнозина биха забелязали, че през следващите години формата на немския прототип ще бъде използвана за създаването на добре познатия Стелт и много други летателни апарати. Междувременно военни критици смятат, че ако братята са започнали много по-ранно производство на самолета, Германия нямаше да загуби войната, поради простата причина, че този самолет е съвършено оръжие. През 80-те години на миналия век, Реймар ще допълни, че е искал крилата да бъдат намазани с въглища и по този начин да не отразява радарните вълни.
Снимка: By US Government employee – http://www.zonamilitar.com.ar/foros/showthread.php?t=16467 or http://img11.nnm.ru/4/a/3/5/4/d110687bca086c1b937194242f5_prev.jpg, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=10408859
Интересен факт е, че когато самолетът пристига в САЩ, експертите го разглобяват и забелязват, че има изгаряния по задната част на самолета, което подсказва, че този прототип най-вероятно е летял. Впрочем, германците са разработвали няколко версии, освен 3-тата произведена и през март 1945 г. пускат експресна поръчка за разработката на прототипа и вкарването в употреба. Прототипите продължавали разработка до версия седем, макар и заловеният самолет да е само 3-та версия. Плановете са били да се създаде двуместен самолет, както и такъв предназначен специално за нощни боеве.
Когато самолетът престоява известно време в британски хангар, англичаните се опитват да поставят собствени двигатели, но се оказва, че техният диаметър е много по-голям от проектираните. Освен това, немското творение е отразявало до 80% от радарните вълни, докато носът отразявал едва 40%, следователно до някаква степен може да се смята, че немските конструктори са проектирали и дали началото на невидимите самолети.
Снимка: By 先従隗始 – Own work, CC0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=88123844
По-важното качество в този случай остава скоростта. Максималната скорост на Хортън е приблизително 960 км/ч, но на морско равнище може да се движи с 977 км/ч, докато средната скорост на полета е 900 км/ч. Междувременно британските изтребители Spitfire имат максимална скорост от едва 594 км/ч, а американският колега в лицето на P-51 Mustang развива скорост от 703 км/ч.
При евентуален успех, самолетът на братята Хортън най-вероятно можеше да обърне хода на войната, при това значително. Представете си летателен апарат с достатъчно бомби, два пъти по-висока скорост и значителна ефикасност върху радарите. Резултатът наистина щеше да бъде още няколко години във война или дори хвърлянето на ядрено оръжие в Европа.
Заглавна снимка: By Michael.katzmann at English Wikipedia, CC BY 2.5, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=1812160
