Руският Рамбо: Дмитрий Овчаренко и неговата брадва

По време на Великата отечествена война, както руснаците наричат Втората световна война, има няколко случая, в които един или малко повече войници от Червената армия постигат „невъзможното“ и унищожават фашистките нашественици, въпреки че са често пъти доста повече от тях. Историята, която следва, е само един от тези случаи, но тя все още вдъхновява легенди.

Главен герой в нея е Дмитрий Романович Овчаренко, обикновен съветски войник. Събитията, в които той взема активно участие, приличат повече на сюжет на филм, отколкото на реалност. Историята му обаче е съвсем реална, колкото и да ни е трудно да я приемем за такава.

На пръв поглед Дмитрий Романович е като всеки друг войник, с образование до пети клас. Той е роден в семейството на дърводелец в с. Овчарово, Харковска губерния, а преди войната работи в колхозата. Един руски писател, Марк Колосов, в книгата си, озаглавена „Хора и подвизи“, описва историята на Дмитрий Романович Овчаренко:

„Когато порасна, баща му го научи да борави с брадва. В дългите есенни вечери и в зимния студ Димка слушаше различни истории за брадвата. Веднъж, например, цялото село беше грабнало брадвите – защото хората бяха силно обидени от армията на кайзера. До края на живота си Дима помни тази приказка за това колко всеобщ е бил гневът.“

Той уважаваше брадвата както като инструмент, така и оръжие за убийство.

Когато Овчаренко се прочува в първите седмици на Великата отечествена война, той е удостоен със званието Герой на Съветския съюз и е награден със Златна звезда за безпрецедентен подвиг.

Според официалната информация във въпросния подвиг невъоръжен човек успява да убие повече от 20 фашисти.

През юли 1941 г. частта, в която служи Овчаренко, се опитва да устои на натиска на германските войски. Врагът пробива дълбоко в съветската територия и положението става много трудно.

Дори самото движение през територията е изпълнено със смъртни опасности. По това време Овчаренко е на мобилната картечница на 389-ти пехотен полк на 176-та дивизия. И когато всичко се случва, той вече е ранен веднъж.

Неговата задача в този конкретен момент е да доставя боеприпаси и провизии от едно място на друго. Всичко това се случва в района на село Песец (в южната част на Украйна). Като лично оръжие редник Овчаренко носи пушка Мосин и брадва. Изведнъж на пътя му се появи отряд от немски войници и офицери с приблизителната численост около 50 души.

Възползвайки се от объркването на Овчаренко, германски офицер взема пушката му и започва да го разпитва. Но в този момент германците пропускат една важна подробност: в каруцата, в която Овчаренко носи амунициите, има брадва. А това е оръжието, на което Овчаренко се възхищава и което умее да използва още от детството си.

Без да се замисля, червеноармеецът взема брадвата и с един удар отрязва главата на разпитващия офицер, а след това хвърля три гранати една след друга към немските коли. В резултат 21 германски войници са убити, а останалите панически бягат.

Недоволен, Овчаренко настига един избягал офицер и също му отрязва главата. Неочакваните и брутални убийства на техните офицери и безстрашието на съветския войник отказват останалите германци и уплашени от тази кървава сцена те бягат.

Овчаренко взема всички документи, карти и оръжия от загиналите немци и ги предава в щаба на 389-и пехотен полк. Отначало те не му вярват, но след оглед на местопроизшествието всички са шокирани. По-късно, когато се възстановява от контузия, Овчаренко се връща в полка си и възобновява своите задължения в картечния отряд.

Документът, с който Овчаренко е обявен за Герой на Съветския съюз

Този подвиг е критикуван в съветските и руските медии. Обсъдена е автентичността на мястото, където се случват тези събития; повдигнати са съмнения относно някои подробности от клането, като действителния брой на немските войници там.

Някои източници казват, че в действителност немците са били по-малко, може би около 30 мъже. Някои историци твърдят, че Овчаренко просто удря с брадва офицерите без всъщност да им отрязва главите.

В крайна сметка обаче връчването на наградата Герой на Съветския съюз е доказателство за автентичността на убийствата на 23 войници на Вермахта. Генерал-лейтенант Дмитрий Рябишев и членът на Военния съвет Леонид Корниец подписват документа в потвърждение на истински героичната и безстрашна постъпка на обикновения войник Овчаренко.

След проучване на инцидента и разговор със замесените, военният журналист и историк Юрий Мелконов каза следното:

„Овчаренко показа остроумие и изключителна смелост, когато се възползва от объркването на германците. Мисля, че той е човек с непреклонна воля, отдаден на своя дълг, земя и родина. И в резултат се стреми да освободи родната си земя от фашистки нашественици по всякакъв начин.“

В боевете за освобождението на Унгария в района на гара Шерегейш Дмитрий Романович Овчаренко, картечник от 3-та танкова бригада, е тежко ранен. Той умира в болницата на 28 януари 1945 г.

Каквото и да беше, Дмитрий остава в паметта на мнозина и влиза в историята като „Войникът с брадвата“.