Руската империя искаше да извади очите на Батенберг, а му изписа веждите и плати 800 000 франка за услугата

Съединението на България се смята за загуба на цяла Русия, поне по думите на посланик Волкенщайн. Точно този акт се смята за чудо, което унищожава всички руски усилия за контрол на балканите и Батенберг се е превърнал в символ, който скоро няма да бъде заличен.

И. Зиновиев – главата на Азиатските афери и човекът, който трябва да отговаря за българските такива – пише на правителството и по-точно на Батенберг, че ще носи отговорност пред цяла Русия, особено за създадените главоболия, по всичко личи, че българският владетел е на път да се прости с властта си.

По това време има и писма до г-н Гирс, че е време да се скъса пъпната връв и слабото звено да се премахне. Самият лидер няма никакви проблеми да налива още масло в огъня и да разпалва руското съмнение. Думите му стигат чак до Санкт Петербург и създават още повече проблеми:

„Ако някой има нужда от някого, то това ще е Русия, която има нужда от България и не обратното. Ето защо тя трябва да търси разбирателство и дипломация с Него, с Принца, пред когото Тя е много грешна, а не Той пред Нея; това, че българите не се страхуват от Руската окупация, Европа няма да го позволи и това, че България ще остане винаги близо до Турция, поставя такава политическа линия, че никога повече няма да има никакви полезни ходове около Балканските крайбрежия.“

Няма думи, които да облекчат напрежението между тежкия спаринг, в който двете монархии са се завързали здраво. През следващата цяла година има серия обвинения, обиди и скърцане със зъби между Русия и България. Например с избухването на Сръбско-българската война, именно Батенберг ще даде крила на армията с думите:

„Уверен съм, че ще се биете по-смело сега, когато сте под командването на български офицери, вместо под командването на онези офицери, които ви изоставиха и избягаха.“

Това е отговорът на Батенберг, Русия официално премахва името от своя лист с офицери. Коментарът и реакцията за това действие идва малко по-късно:

„Негово височество… се оплаква горчиво и заявява, че не заслужава подобно  унижение, като това от Русия. За него това беше много горчив удар да бъде заличен от руската армия, при това без съд и присъда… Той знаеше, че неговият батальон, пред когото е представен от последния руски цар, с чийто офицери се е борил рамо до рамо, понякога дори с редовите войници, се е превърнал в нещо по-мило, отколкото целия свят.

Въпреки това същият се събира с бойни барабани и официално го изключва от ранговете, докато офицерите късат неговия монограм от своите рамене. Този срам и унижение няма да бъде забравен до края на живота му.“

След като Цар Александър III чете тази информация, успява да напише само едно:

„Патетичен лъжец. Изморително е да чета за това циврене.“

Това, което Батенберг не добавя в своето послание, макар и да е искал е, че съжалява, че няма батальон, чийто командир да е Александър III, защото най-вероятно щял да стори същото за него. По-късно пристигат и други захапки като твърдението, че Батенберг е забранил на църквите да назовават Александър III, макар и слухът по-късно да се оказва лъжа, руснаците не са особено очаровани и дълго време приемат това за обида.

Нещо по-забавно е, че за да продължи играта на нерви, Батенберг поставя двама руснаци в средата на януари 1886 г. в командването на два български парахода. Единият е Владимир Лутски, а другият е мъж на име Серебряков. Уловката в тази игра е, че и двамата били абсолютните руски нихилисти и са били изгонени за поведението си от имперската флота.

Фурорът е пълен на 11 февруари същата година, защото Батенберг дава медал за храброст на Лутски за изпълнение на дълга си във войната срещу Сърбия. За голяма беда става ясно, че съединението на България носи някакви позитиви и позиции на владетеля, но не достатъчно, защото Македония продължава да е отворена рана. С липсата на такива маневри става ясно, че сега е време за отливи и българските националисти не прощават на никого.

Нещо още по-лошо е, че Източна Румелия не се управлява от български владетел от главен губернатор, чиято функция в този момент е поверена на Батенберг. Трябва още една важна стъпка, за да може територията най-накрая да бъде присъединена официално към България, но на този етап именно родният владетел е внимателен с тази идея, защото повишаващото се напрежение може да изиграе много грозна шега.

Руските агенти в България не са малко и използват всяка възможност да подкопаят авторитета на обединителя. Победата над сърбите идва с поредната лоша новина в Букурещ и Константинопол, където се поставят ограничения, а още по-лошото е, че голямата победа сега се превръща в тежест. След всяка война идва икономическа криза, като тази в България също не закъснява.

Липсата на семена, животни и ресурс за следващата година се отразява веднага върху настроенията. За да се спестят разходи по Източна Румелия, Каравелов започва да съкращава огромната и прехранена администрация, но с това печели нови врагове, особено с броя на безработните.

Бюрокрацията се бръсне, но трябва да се направи и още една стъпка – да се намалят данъците, но те така и не се докосват, създавайки още напрежение. Разцеплението води до нови фракции и врагът продължава да е един и същи – Батенберг.

Драган Цанков се оказва един от най-вещите противници. През последните дни е успял да помогне за прогонването на Каулбар и Соболев, но въпреки това е свален от власт. Липсата на финанси започва да се отразява и върху него, следователно единственият съюзник, който ще е готов да помогне, това са именно руснаците. Срещу пари и помощ, той предлага да работи и да използва влиянието си в полза на Русия.

Койандер ще се обърне към Санкт Петербург с офертата му – 12 хиляди франка. Финансовата инжекция е получена и Цанков, заедно с Марко Димитриев Балабанов и консерватора Тодор Стоянов Бурмов ще започнат да издават руски вестник „Светлина“. Тримата подписват още един договор, че ще служат вярно на руското правителство, когато се върнат на власт.

Русия официално се сдобива с опозиционна партия в двора на Батенберг и Каравелов, при това с бонус – вестник. В случай, че тримата решат да се откажат от тази задача, веднага ще намерят всички подписани документи да се разпространяват свободно, като с това зачеркват завинаги своята политическа кариера.

Цанков знае, че селяните нямат власт, затова се насочва именно към армията, където позициите на Батенберг са все още силни. За съжаление там все още има достатъчно русофили, готови да откликнат на желанията на Русия. Симпатията е логична, българските офицери са обучавани от руските, борили са се с тях рамо до рамо, следователно няма причина да не са признателни.

След войната има раздадени медали, но не всеки герой получава признание и сега напрежението е още по-голямо. Дори Констатин Стоилов – един от героите – няма да е очарован от избора на наградените и нарича целия акт „Шарлатанство“ в своя дневник.

Неговата болка е, че офицерите от Източна Румелия са получили повече. Според Вълко Стамов Велчев – румелски офицер – някои са получили медали за храброст, макар и да не са се сражавали изобщо в тази война, те са успели да измамят цялата система.

До средата на 1886 г. Батенберг се намира в плачевно състояние. До този момент има два опита за убийство. Във втория участва самия капитан Набоков, един от бившите руски офицери в България, който остава в страната, e замесен. Третият носи по-сериозни успехи. Конспирацията се създава с помощта на капитан Радко Димитриев, капитан Анастас Бендерев – герой от Сливница и командира на военната академия майор Петър Груев.

Дори Каравелов и новия министър на войната – Константин Никифоров са потърсени за съдействие, но накрая предпочитат да не бъдат активни участници. Двамата мъже обаче знаят за подготовката на преврата. Дипломатът П. М. Богданов също е замесен, но неговата отговорност е да информира Санкт Петербург за всичко, което се случва в страната. На 27 юли/ 8 август 1886 г. Богданов пише следната телеграма до Гирс:

„Конспираторите, събрани да свалят Батенберг, смятат да изпълнят преврата с помощта на 2-ра пехота, която трябва да замени 1-ва пехота, позиционирана в София. Писмото трябва да бъде изпратено от Сливница, за да се разположат на сръбската граница.

Конспираторите ще се опитат да убедят Батенберг, че ситуацията на границата е влошена и спешно трябва да бъде изпратена армия, защото Сърбия се готви за война. Съобщението ще бъде доставено на 29 юли/10 август. Ако бъде одобрено, пристигането на 2-ра пехота може да бъде очаквано на 1 август/13 август. Това е най-добрият момент, защото всички сили, които са верни на Батенберг ще бъдат далече от София.“

На 29 юли/10 август Богданов изпраща втора телеграма:

„Батенберг се съгласи да изпрати два батальона от 1ва пехота, която ще замине утре сутрин. Остава само един батальон от привърженици. 2-ра пехота ще пристигне в София на 1 август/13 август.

След свалянето на Батенберг ще се направи ново временно правителство, което ще се обърне към Имперското правителство, което трябва да признае незабавната нужда от пускането на имперски комисар и офицери, които да запазят управлението. Временното правителство ще изисква един от по-популярните български генерали – Игнатиев или Дондуков.“

Всички планове за свалянето на Батенберг са активирани. Докарани са необходимите войници, лоялните части са на границата и няма никакви проблеми за завършването на мисията. Александър III дори е скептичен за успеха на този проект. На 30 юни/12 юли 1886 г. ще сподели, че „това не е сериозна конспирация, а капан, създаден изцяло за нас“.

На следващия ден в Санкт Петербург пристига новината, че българският министър на войната и половината армия подкрепят този преврат, като Александър III продължава да се чуди защо. Въпреки скептицизма, инструкциите към Гирс и Обручев са да бъдат готови. На 27 юли/8 август Александър III изпраща още една телеграма, в която продължава да се притеснява изключително много от факта, че най-вероятно нищо добро не ги очаква.

На 8-9/20-21 август Батенберг е събуден от своя прислужник и изправен пред Димитриев и Груев, които представят пред него документите за абдикация. Пред револвера на Димитриев, Батенберг предпочита да се подпише. След това бързо е закаран в манастир извън София, а след това до пристанището в Силистра, а последната му дестинация е Рени в Бесарабия – днешна Украйна.

Богданов изпраща своята триумфална телеграма обратно до Санкт Петербург на 9/21 август. В нея споделя, че владетелят е свален и имат подписани документи за абдикация от трона. Веднага е издигнато правителството на Драган Цанков, Тодор Стоянов Бурмов и майор Груев, които водят про-руския митрополит Климент.

Няма никакви съмнения, че новото правителство е преклонило глава пред Руската империя. Само няколко часа след изпращането на първата телеграма, Богданов изпраща още една до Санкт Петербург, в която казва, че новото правителство търси цар, който да вземе българите под крилото си.

Кандидатът трябва да предложи военна и парична помощ. За пореден път има заплаха от турци и сърби, а междувременно касата е празна. Друго сериозно притеснение за Богданов е, че ликуващите викове вече се превръщат в заплашителни и все повече жители са на мнение, че само Батенберг е можел да ги спаси от катастрофата.

Александър III е в екстаз и безусловно отговаря на всички искания на Богданов. Изпратена е сумата от 800 000 франка, които трябва да покрият разходите поне за начало.

За пореден път има грешка в цялата система. Александър III и Богданов правят още една сериозна грешка. През целият период, Панславската идея трябва да предполага, че българите са винаги на страната на своите освободители. Немският Батенберг и продажните български политици трябва да носят отговорност за Руско-българските отношения.

Вярата, че веднъж след като царя бъде премахнат, българите веднага ще се прегърнат със своите руски патрони и ще сближат отношенията. Нещо повече, Русия се надява, че проблемите със съединението ще бъдат забравени. Точно това изобщо не се случва.

Ролята на Батенберг сега е заета от Стефан Стамболов. Като един непредсказуем съюзник, Стамболов се оказва и един от най-обещаващите политици на България. През цялата си кариера, точно той е бил опозиция и на руснаци и на самия Батенберг.

Неговото решение е да потърси помощта на прогонения владетел, за да спре превръщането на България в послушна руска провинция, а също така сега ще може да преследва своите политически амбиции. Точно в този момент един лидер може да спечели най-добрите възможни позиции за бъдеще кариера. На 10/22 август 1886 г. Стамболов се провъзгласява за лидер на опозицията и противник на преврата.

Лейтенант-полковник Муткуров от пловдивския гарнизон ще е първият, който ще заплаши новото правителство със смърт, ако до 24 часа няма отказване от властта. Междувременно Стамболов и изгонения Батенберг получават да печелят позиции. Междувременно на 12/24 август гарнизоните във Сливен, Варна, Стара Загора, Чирпан, Нова Загора, Свищов, Котел, Габрово и Велико Търново ще се обявят в защита на Стамболов и ще бъдат готови да се изсипят в София при евентуални опити за сваляне.

Стамболов получава уверения от други велики сили, че Русия няма да се намеси в политиката на България и ако се намеси с военна сила, тя ще бъде посрещната от силите на цяла Европа. Бързата промяна на плана показва, че конспираторите вече нямат правилния човек, който да активират, за да наклонят везните в своя полза. Богданов прави отчаяна маневра към Петко Каравелов.

Молбата е за коалиционно правителство. Каравелов се съгласява и митрополит Климент е свален. Каравелов се опитва да стопли отношенията със Стамболов, с когото двамата се познават от много време, но Стамболов отказва неговата подкрепа. По същото време Александър III отказва да изпрати военна помощ на про-руския режим  в София.

Неговите пари, усилия и хора, се провалят главоломно, сега той няма повече интерес да се меси или да инвестира средства на вятъра. Стамболов има планове да изкове независимост, има пълната подкрепа на армията и няма никаква намеса от Русия на хоризонта, целият преврат се оказва просто още една голяма услуга. На 15/27 август Каравелов се отказва окончателно от опитите си да направи коалиция.

На следващия ден Муткуров  е поканен да бъде командир на всички въоръжени сили. Александър Батенберг е поканен да се върне обратно в страната и да вземе трона още веднъж. Оправданието на Русия за провала гласи, че е трябвало да се действа с по-крути мерки, особено да се предостави информация на провинциите и как точно те да действат.

Оправданието, че превратът се е провалил, може да се потвърди от факта, че всички офицери принадлежали към партията на Стамболов – не са. Единственото положително е, че плащат 800 000 франка на човек, който така и не успява да вземе властта.