Решаващата стъпка на руснаците за завладяването на Аляска
В продължение на хиляди години хората от Тлингит живеят на островите в Югоизточна Аляска сред други коренни народи, включително Хайда, но в края на 19 век те влизат в контакт с група, която би застрашила връзката им със земята: Руски търговци, които се стремят да установят контакт със северноамериканския континент.
Колонистите се развиват в Аляска от десетилетия, като първо експлоатират алеутските народи, заради достъпа до морски видри и тюлени, които носят добра печалба в търговията с кожи. Руската американска компания – търговски монопол с харта от руския цар Павел I точно както британските монарси правят на източното крайбрежие на континента през 17 век – пристига на територията на Тлингит около Ситка през 1799 г. На източния край на залива на Аляска, селището е на идеалното място за компанията да прокара своите интереси към континента. Общността на Тлингит обаче не се интересува да стане колониален субект и оказва значителна съпротива. В опит да изгони колонизаторите, кланът Киксади предприема атака срещу руска застава край Ситка, наречена Редут Свети Михаил през 1802 г., убивайки почти всички руснаци и алеути там.
Членовете на клана Киксади са готвят за бой отново, след като племенен шаман прогнозира, че руснаците, водени от Александър Баранов, ще се върнат. Тлингитите построяват дървена крепост, за да избегнат предсказаната атака, която ще дойде през есента на 1804 г., когато Баранов се ще се върне със силите си да поиска да предадат земята си. Киксади успешно се отбранява при първоначалното нападение на руснаците и алеутите, но след 6 дни, с намаляването на хранителните им запаси, старейшините на клана решават да се оттеглят на север.
Руснаците бързо се установяват и правят укрепление в Ситка и с тази нова опора ще претендират за цяла Аляска като колония, която по-късно ще продадат на САЩ през 1867 г. за 7 милиона долара.
Днес Националният исторически парк Ситка отбелязва мястото на битка, която променя хода на историята на Аляска, но точното местоположение на крепостта Тлингит остава неизвестно досега. Повече от 2 века по-късно археолозите най-накрая намират крепостта, където местните жители на Аляска се бият против колонизацията, чрез радар и електромагнитни инструменти.
Полуостровът, където се намира крепостта на така наречения днес остров Бараноф, отдавна е признат за обект с историческо значение. Той е под федералната защита от правителството на САЩ като паметник от 1910 г. Сега популярна туристическа атракция – често срещана дестинация за круизната индустрия в региона – паркът има пешеходни пътеки, облицовани с тотемите на Тлингит и Хаида. Голяма част от морския парк е залесен, но службата за национални паркове на САЩ е определя една поляна за вероятното местоположение на крепостта, която е документирана и след това унищожена от руснаците. Въпреки това няма широко съгласие в научните среди къде точно се е намирало укреплението, казва ученият от Корнел Томас Урбан, водещ автор на новото изследване. „Редица разследвания през годините дадоха някои улики, но не достигнаха окончателен отговор“, казва Урбан. „Извън самата поляна геофизичните проучвания са много трудоемки, защото по-голямата част от полуострова е гъсто залесена.“
Урбан казва, че е бил в Ситка, за да съдейства за намирането на историческо гробище, когато служителите на парка за първи път проявяват интерес към възобновяване на търсенето на крепостта. През 50-те години на миналия век археолозите разкопават няколко места и откриват онова, което според тях са изгнили парчета от палисадната стена на крепостта. Мястото е преразгледано от екип на Службата на националните паркове на САЩ отново от 2005 до 2008 г., която намира гюлета за топове и други артефакти, свързани с битката. Но тези изследователи не успяват да потвърдят, че това наистина е правилното местоположение на крепостта. През лятото на 2019 г. Урбан и съавтора на изследването Бринен Картър от Службата сканират големи части от парка, включително райони с гъста растителност, използвайки нови геофизични инструменти, които позволяват на археолозите да виждат заровени структури, без да разкопават, тъй като различните характеристики на материалите – например тухли, гюлета и рохкава почва – често имат различна плътност и съответно отразяват електромагнитните вълни по различни начини.
Палисада в келтско село
Отпечатъкът на подземните структури Урбан и Бринен отговаря на рисунките, направени от руснаците на крепостта с форма на трапец. С около 130 метра дължина и 70 метра ширина, периметърът на крепостта обгражда поляна. Такива крепости не са част от традиционната архитектура на Тлингит – повечето от другите крепостни обекти се възползват от естествените скални образувания – но тази сграда конкретно изглежда е предназначена да се справи с конфликти с колонизатори, казва Томас Торнтън, декан от университета в Аляска Югоизток и изследовател от Оксфордския университет. Името на крепостта в Ситка, Шисги Нуу, означава укрепление от фиданки, което намеква за важна иновация: тлингитите научават, че по-гъвкавите дървета биха поели по-добре ударите от руските оръдия.
Крепостта „е символ на едно преломно събитие в историята на Аляска“, казва Торнтън, който не участва в новите изследвания, но изучава историята на Тлингит и е сътрудничил в изследванията на племето Ситка.
Устните истории, събрани от членове на Тлингит от племето Ситка, разследват неуредени аспекти на конфликта. Чрез проби и грешки, старейшината на Киксади Хърб Хоуп прекарва години в края на 80-те и 90-те, опитвайки се да проследи стъпките на марша за оцеляване на своите предци, за да определи техния маршрут. (Той стигна до заключението, че те вероятно са поели по крайбрежна пътека.) Хоуп казва, че е вдъхновен да предприеме проекта, след като вижда членовете на клана си да се извиняват за своето участие във войната през 1804 г. Той иска да разруши идеята, че Киксади отстъпват. „Това е поход за оцеляване през собствения ни двор“, казва той на конференция в Тлингит през 1993 г. „По това време битката от Ситка от 1804 г. ясно показва на останалия свят, че руските сили в Аляска са били твърде слаби, за да завладеят народа на тлингитите.“
