Разпитващият, който никога не удари никого
В центъра на Хам Комън, село извън Лондон, е сгушено мрачно, викторианско имение. По време на Първата световна война Къщата на Лашаме служи като болница за Министерството на отбраната, където офицерите са лекувани след битките по Темза. Но от Втората световна война затворническата служба на Нейно Величество поема контрола над къщата и я обгражда с бодлива тел. Тишината там не дава никаква индикация за значението на работата, която се извършва в сградата, известна като Лагер 020 – тайният център за разпити на MI5. В тези стени заловените немски агенти са разпитавани под командването на британския подполковник на име Робин Стивънс. Полугерманец, Стивънс бе наречен „Тенекиеното око“ заради монокъла му, за който се твърди, че носи дори когато спи. Тенекиеното око има рекорди за пречупване дори на най-закалените немски шпиони.
„Образно казано, един шпионин във войната трябва да бъде на върха на щика“, пише Стивънс, който настоява към него да се обръщат с „комендант“. И все пак той е категоричен за едно нещо в Лагер 020: „Насилието е табу, защото не само произвежда отговори, само за да угоди на разпитващия, но и понижава качеството на информацията“. В инструкциите си за бъдещи разпитващи Стивънс пише: „Никога не удряйте човек. На първо място това е акт на малодушие. На второ място, това не е интелигентно. Затворникът ще излъже, за да избегне по-нататъшна агресия и всичко, което казва след това, ще се основава на тази лъжа.“ В един момент Стивънс дори гони разпитващ от военното ведомство, защото удря затворник.
Но комендантът прилага много форми на психологически натиск. Той създава зловещо мълчалива и изолираща среда в имението, която сякаш предизвиква усещане за настъпваща гибел сред пленниците. Охраната носи маратонки, за да заглуши звука от стъпките си. В килиите има подслушвателни устройства. Нито един затворник не се среща с друг. „Няма контакти. Няма клюки. Няма цигари.“, пише Стивънс в докладите си. Затворниците са държани сами и в тишина. Храната е проста и не се предлагат цигари. Лишаването от сън също е често срещана тактика, както и обезкосмяването на затворниците за дълги периоди от време.
Уилям Джойс, известен още като лорд Хоу-Хоу
Стивънс също намира значителен ефект в една разпоредба на закона: във военно време заловените шпиони, които отказват съдействие, могат да бъдат екзекутирани. От близо 500 затворници, които минават през Къщата на Лашаме по време на войната, 15 са разстреляни или обесени в Лондонската кула под командването на Стивънс. (Уилям Джойс, роден в Америка, ирландски фашист, известен още като лорд Хоу-Хоу, е разпитван там, след като се отказва от британското си гражданство и бяга в Германия, за да излъчва нацистка пропаганда по радиото. Той беше обесен за държавна измяна през 1946 г.) Има също и няколко самоубийства.
Но броят на затворниците, които предоставиха полезна информация за британците, е значителен: 120 са оценени като високо стойностни и предадени в отдел „Б“ на MI5 за създаване на дезинформация и други цели на контрашпионажа, а Стивънс превръща повече от десет от тях в силно успешни двойни агенти.
Подполковник Робин Стивънс
Стивънс е роден в Александрия, Египет, през 1900 г. и посещава Френския лицей преди да се върне в Англия и да учи в колежа Дълуик, Кралската военна академия, Уолуич и след това колежа за кадети Кета в Индия. Говори свободно седем езика, сред които урду, арабски и сомалийски и прекарва години като офицер и изгряваща звезда с Гурха – елитния полк на непалските войски в британската армия, според Гордън Томас и книгата му „Secret Wars: One Hundred Years of British Intelligence Inside MI5 and MI6“. Стивънс е командирован в MI5, а през юли 1940 г. той и неговият персонал се преместват в Къщата на Лашаме.
Въпреки че вижда голяма част от света, Стивънс в никакъв случай не е широкоскроен . Той признава, че е ксенофоб и изразява неприязън към „циврещите и романтични дебели белгийци“, „неинтелигентните“ исландци и „измамните полски евреи“. Той няма търпимост и към хомосексуалното поведение. Но германците са начело в списък му, а за вражеските шпиони той пише, че са „безчинството на Вселената, а предателството им не е съответства на тяхната смелост“.
Стивънс се представи за любител психолог и четене много за човешката психика, включително Фройд и Юнг. Неговите способности за разпит произтичат от „години на изучаване на сложните умове на Гурха, които командваше“, пише Томас. „Ние сме тук, за да смажем шпионина психологически“, каза той на своите служители, според Томас. „Разбийте ума му на малки парчета, разгледайте ги и след това, ако разкрият качества, полезни за военните ни усилия – като да станат двойни агенти – те трябва да бъдат психически възстановени. Тези, които не притежават нужните ни качества, ще се озоват на бесилката или на разстрел в Лондонската кула.“
