Противокосмическите оръжия на Русия
През последното десетилетие Русия инвестира в широк спектър от кинетични оръжия за противодействие на атака от космическото пространство, включително наземни и въздушни противосателитни ракети с директно насочване, с които могат да бъдат ударени спътници в ниската околоземна орбита (НОО), и противосателитни оръжия, които могат да действат във всеки орбитален режим. Дейностите на Русия в тази област често наподобяват действащите преди това програми от съветската епоха, което предполага, че страната се е възползвала от десетилетията на изследвания на подобни оръжия, провеждани още от съветското министерство на отбраната.
На 20 октомври 1968 г. Съветският съюз става втората държава в света, която успешно демонстрира оръжие за удари в космическото пространство, когато унищожава местен спътник в НОО, използвайки коорбитална ракета. Наречен Изтребителят на спътници („Истребитель спутников“), първото съветско коорбитално противосателитно оръжие (ПО) е тествано 20 пъти между 1963 и 1982 г., като унищожава няколко цели, изстреляни в рамките на програмата. Последващата версия на Истребителя е в експлоатация от 1991 до 1993 г.
Преди разпадането на Съюза страната започва да разработва много по-мощно ПО, известно като Наряд. Според сведенията Наряд е проектирано да достига височина до 40 000 км и да съдържа няколко бойни глави, като така би представлявало сериозна заплаха за спътниците в геостационарната орбита (ГСО). Системата е била тествана в ограничен мащаб – само едно изстрелване през 1994 г. – и не е имало потвърдени прихващания.
Геостационарна орбита
За разлика от Съветския съюз арсеналът на Русия за физическо противодействие в космическото пространство включва наземно изстрелвани ракети с директно насочване. През декември 2018 г. Русия проведе седмото си изпитание на системата PL-19/Нудол с директно насочване; след два неуспешни опита през ноември 2015 г. системата завърши първия си успешен летателен тест. Некласифицирани американски доклади сочат, че както при това изстрелване, така и при предишния тест през март 2018 г. е използвана мобилна транспортна установка (МТУ) в рамките на комплекса на космодрума Плесецк вместо статична стартова площадка. Въпреки че е потвърдено, че поне шест от седемте изстрелвания са тръгнали от Плесецк, мобилната система за изстрелване теоретично би позволила изстрелване извън съоръжението на космодрума, като се осигури по-голяма гъвкавост за удар по спътници в НОО при преминаването им над руска територия.
Въпреки че не са специално проектирани като оръжия за директен удар по сателити, руските ракети земя-въздух С-400 с мобилно изстрелване – способни да достигнат максимална височина от 200 км – потенциално могат да достигнат спътник в НОО. Очаква се последващата ракетна система земя-въздух, S-500, да достигне височина до 300 км, ако бъде изстреляна директно нагоре. Олег Остапенко, бивш заместник-министър на отбраната на Русия, веднъж заяви, че S-500 ще може да прихваща „нискоорбитални спътници и космически оръжия“. За пръв път новата ракета е тествана през 2018 г., но оттогава сроковете за нейното производство се протакат и „не е посочено кога ще бъде предоставена реална версия“. Подобно на системата PL-19/НУдол, използването на S-400 или евентуално на S-500 за удари по сателити би изисквало способност за високоточно насочване, каквато все още не е демонстрирана в тестове.
Самолет МиГ-31БМ „Лисичар“ на 14 септември 2018 г. Сниман на летище Жуковски край Москва, самолетът носи нещо, което междувременно беше идентифицирано като потенциално антисателитно оръжие.
Модифициран руски изтребител МиГ-31 бе заснет през септември 2018 г. да носи неидентифицирана ракета, която според някои доклади може да е „макет“ на изстрелвано от въздуха оръжие за поразяване на сателити. Въпреки че това развитие следва изявлението на руската Дума от 2013 г., в което се изразява намерението на руското правителство да изгради система „въздух-космос“, предназначена да „прехваща абсолютно всичко, което лети в космоса“, системата на снимката от септември 2018 г. почти сигурно ще бъде ограничена до насочване към обекти в НОО, съдейки от размера ѝ. През 2017 г. командир на ескадрила на руските Въздушно-космически сили потвърди, че е разработена такава ракета за използване със самолет МиГ-31БМ – същият вариант, забелязан на снимката.
Орбитални траектории за Космос 2542 и САЩ 245 на 23 януари 2020 г. Тъй като орбиталните параметри на класифицираните спътници не фигурират в публичния каталог на космическите обекти на Космическото командване на САЩ, анализаторите използват наблюдения на любители-астрономи, за да изчислят орбиталната траектория на USA 245.
От разпадането на Съветския съюз Русия не е обявявала публично разработването на нова коорбитална програма. През последните няколко години обаче руските Въздушно-космически сили изстрелват серия от малки „инспекторски“ спътници в НОО, които демонстрират някои от технологиите, необходими за функционирането на такава система. През 2017 г. и 2018 г. три малки руски спътника – „Космос 2519“, „Космос 2521“ и „Космос 2523“ – извършват маневри за сближаване в НОО, което предизвика загриженост от страна на Държавния департамент на САЩ. Въпреки че при изстрелването на руския „Союз“ през юни 2017 г. изглежда, че в НОО е поставен само един спътник – „Космос 2519“ – два месеца по-късно е открит втори, който вероятно се е разгърнал от първия като подспътник. Руското министерство на отбраната направи изявление, в което се казва, че вторият е бил предназначен за проверка на състоянието на първия. През октомври 2017 г. и трети спътник е бил разгърнат или от Космос 2519, или от неговия подспътник. В продължение на няколко месеца машините участват в поредица от маневри и упражнения, включително бавни прелитания, близки сближавания и срещи. През февруари 2020 г. началникът на космическите операции на космическите сили на САЩ генерал Джон Реймънд изглежда се позовава на един от тези три спътника, когато казва, че те „проявили характеристики на оръжие“.
Анализ, публикуван в Jane’s Intelligence Review, използва руска документация за поръчки и доклади на изпълнители, за да свърже Космос 2519, 2521 и 2523 с програмното име Нивелир. Договорите, подписани през 2016 г. между програмата Нивелир и руска компания, известна с разработването на материали, които поглъщат радиацията, предполагат, че бъдещите спътници – като Космос 2535, 2536, 2537 или 2538, всички изстреляни през юли 2019 г. – могат да имат защитно покритие, за да се избегне проследяването им от оптични или инфрачервени сензори от земята или в космоса.
Най-новата система на Русия може да бъде предназначена за насочване към спътници в ГСО. Наречена Буревестник, тази програма вероятно ще използва ниско тягово, но високоефективно електрическо задвижване за маневриране на леки спътници – вероятно подобни на тези от програмата „Нивелир“ – в ГСО. В доклад, публикуван през 2019 г., пък се посочва, че се изгражда нов център за наземно управление за Нивелир и Буревестник на същото място, което Съветският съюз е използвал за управление на мисиите Изтребител на спътници през 60-те години на миналия век.
Луч (Luch) продължава да изследва ГСО пояса. От изстрелването си през 2014 г. досега руският спътник е спрял на 19 различни позиции в геостационарния пояс, включително изобразените тук през 2019 г.
Въпреки че все още няма доказателства за леки руски спътници, които да маневрират в ГСО, по-голям спътник е наблюдаван да участва в подозрителна дейност. Спътникът – известен като Олимп-К или Луч – привлича вниманието с това, че сравнително често сменя позицията си в геосинхронния пояс, заемайки поне 19 различни позиции от изстрелването си през септември 2014 г. За първи път Луч привлича вниманието, когато се премести между два спътника, управлявани от Intelsat, американска компания за сателитни комуникации. Приближаването по този начин до спътници в ГСО може да позволи внимателна проверка или потенциално прихващане на техните комуникационни връзки. През септември 2015 г. Луч се приближи до трети сателит на Intelsat. Международната реакция ескалира през септември 2018 г., когато френският министър на въоръжените сили Флоранс Парли обвини Русия, че е извършила „акт на шпионаж“, след като през октомври 2017 г. се е приближила „твърде близо“ до френско-италиански военен спътник.
Анализът на поведението на Луч в орбита след изстрелването му през 2014 г. показва, че сателитът се е приближил до 11 отделни сателита Intelsat, четири сателита Eutelsat, два сателита SES и поне девет други, управлявани от Русия, Турция, Пакистан, Обединеното кралство и Европейската космическа агенция. Въпреки че изглежда, че маневрира около ГСО по систематичен и преднамерен начин, няма публични доклади, които да сочат, че е повредил някой от другите спътници по пътя си.
