През 2017 година, часове след като съдебните заседатели оправдават бившия полицай Джеронимо Янез за непредумишлено убийство при разстрела на 32-годишната Филандо Кастилия, протестиращи в Сейнт Пол, Минесота, блокират междущатския път 94. Със знаци с надпис „Black Lives Matter“ и „Няма справедливост, няма мир“ и под скандиранията „Филандо, Филандо“ те тръгват по магистралата в тъмната нощ.
Сцената е позната. Година по-рано избухват масови протести, когато Янез убива Кастилия, след като я спира за счупен заден стоп на колата. Кадрите от камерата на патрулната кола показват как Янез стреля през отворения прозорец на колата на Кастилия, секунди след като тя разкрива, че притежава и има разрешително да носи скрито оръжие.
Уважаван училищен диетолог, Кастилия е една от 233-те афро-американци, убити от полицията през 2016 г. – поразително число, когато се вземат предвид демографските данни. Афро-американците са 13% от населението на САЩ, но представляват 24% от хората, смъртоносно застреляни от полицията. Подобни истории са всичко друго, но не и феномен.
Съвременната полиция на САЩ се превръща в организирана институция едва през 30-те и 40-те години на 19 век, когато северните градове решават, че се нуждаят от по-добър контрол върху бързо нарастващото население. Първото американско полицейско управление е създадено в Бостън през 1838 г. Общностите, които са най-чест обект на сурово отношение, са наскоро появилите се европейски имигранти. Но тъй като афро-американците бягат от ужасите на Законите на Джим Кроу на юг, те също стават жертва на полицията в северните градове, където търсят убежище.
През 1929 г. Илинойската асоциация за наказателно правосъдие публикува изследването на престъпността в Илинойс. Проведено между 1927 и 1928 г., проучването има за цел да анализира причините за високия процент на престъпност в Чикаго и окръг Кук, особено сред престъпници, свързани с Ал Капоне. Но също така проучването предоставя данни за полицейската дейност – въпреки че афро-американците съставляват само 5% от населението на района, те са 30% от жертвите на полицейски убийства, разкрива проучването.
Същата година президентът Хърбърт Хувър създава Национална комисия по спазване и прилагане на закона за разследване на престъпления, свързани със сухия режим, в допълнение към полицейската тактика. Между 1931 и 1932 г. комисията публикува констатациите от своето разследване в 14 тома, единият от които е озаглавен Доклад за беззаконието в правоприлагането. Реалностите на полицейската жестокост излизат наяве, въпреки че комисията не споменава расовите сблъсъци директно.
По време на ерата на движението за гражданските права, въпреки че много от лидерите на движението се застъпват за мирни протести, 60-те години са изпълнени с насилствени и разрушителни бунтове.
Агресивната тактика на разпръскване – с полицейски кучета и пожарни маркучи – на лица на мирни протести и митинги са най-разпространените примери за полицейска жестокост през онази епоха. Но полицията в цветнокожите общности изгражда недоверие към себе си с ежедневни прояви на насилие.
Един от най-смъртоносните бунтове се случва в Нюарк през 1967 г., след като полицейски служители жестоко бият шофьора на такси за чернокожи Джон Смит. 26 души загиват, а много други са ранени през четирите дни на безредици. През 1968 г. президентът Линдън Джонсън организира Националната консултативна комисия по граждански безредици, за да разследва причините за тези големи бунтове.
Произходът на вълненията в Нюарк не е уникален при инцидент между полицията и гражданите. Комисията стига до заключението, че „полицейските действия са ‘окончателни’ инциденти преди избухването на насилие при 12 от 24 изследвани безредици.“
Комисията определя сегрегацията и бедността като показатели и публикува препоръки за намаляване на социалните неравенства, като препоръча „разширяване и преориентиране на програмата за обновяване на градовете, за да се даде приоритет на проектите, които пряко подпомагат домакинствата с ниски доходи да получат подходящо жилище“. Джонсън обаче отхвърля препоръките на комисията.
„Черните“ вестници съобщават за инциденти на полицейска жестокост в началото и средата на 20 век, а след популяризирането на радиото тези истории се чуват още повече. През 1991 г., след побоя над шофьора на таксито Родни Кинг, видеозаписи разказват историята на полицейска жестокост по телевизията на много по-широка аудитория. Полицейските служители, които са оправдани за престъплението, удрят Кинг повече от 50 пъти с палките си.
Днес стриймингът на живо, туитове и публикации във Facebook изстрелват инцидентите с полицейско насилие извън чернокожата общност в масовите медии. Годеницата на Филандо Кастилия, Даймънд Рейнолдс, която е в колата заедно с дъщеря си, когато той е застрелян, излъчва непосредствено след стрелбата по телефона си, използвайки опцията за стрийминг на Facebook.
И както технологията се развива, така се развива и техниката на правоприлагащите органи. Полицейските управления с военно оборудване се превръщат в норма в американските градове. Изображения на полицейски служители в каски и бронежилетки, които се возят из кварталните улици в танкове, придружават истории за протести, когато се случи поредния инцидент.