Планът Мадагаскар: Защо нацистите искаха, но не изпратиха европейските евреи на острова

Как ли би се развила Втората световна война, ако нацистка Германия бе изпълнила своя Мадагаскарски план?

Планът Мадагаскар е идеята принудително да се изпратят европейските евреи на остров Мадагаскар вместо да се убиват в лагерите. Тук ще разглеждаме осъществимостта на този план, неговото отхвърляне и дали не е бил просто фасада за истинските целите на нацистите.

Пейзаж от природата на Мадагаскар

Създаване

Антисемитизмът не е ново явление през 30-те години на миналия век, когато нацистите идват на власт в Германия; Има вече няколко плана за презаселване на европейските евреи, които предхождат плана на нацистите за острова. Първият път, когато Мадагаскар се разглежда като потенциално „решение“ на „еврейския въпрос“ е в края на 19 век, но набира скорост след Първата световна война.

През 1926 г. новата независима полска държава вижда острова като потенциално решение на проблема с пренаселеността на селските райони. Година по-късно Япония също проявява интерес към изпращането на хора на острова. И двете правителства обаче стигат до заключението, че почвата и условията там не позволяват създаването на едно такова селище. В крайна сметка французите стигат до същото заключение.

Полското правителство насочва отново вниманието си към Мадагаскар десетилетие по-късно, през 1937 г. като този път се притеснява за еврейските си жители, смятайки 1 милион евреи в страната за твърде много. И през същата година то изпраща комисия от трима души, за да проучи възможността за преместване на еврейските поляци там. След 13-седмично разследване комисията стига до заключението, че до 5000-7000 еврейски семейства могат да се заселят, но по-реалистично е островът да побере само 500 семейства.

На 9 декември 1938 г. френският външен министър Жорж Боне информира германския външен министър Йоахим фон Рибентроп, че за да се отърват от 10 000 еврейски бежанци във Франция, ще е необходимо да ги изпратят другаде. Така нацисткият режим решава, че техният отговор на „еврейския въпрос“ се крие в масовата задължителна емиграция.

От 1938 г. натам много нацистки служители споменават плана Мадагаскар, но няма доказателства за действително планиране за преселване на евреи чак до юни 1940 г. През пролетта на 1940 г. става очевидно, че планът Ниско, който призовава за депортирането на евреи в анексирани части на Полша, няма да работи. Така след падането на Франция, нацистка Германия започва официално да разглежда масовата еврейска емиграция в Мадагаскар.

Рибентроп

Планът Мадагаскар

Идеята за плана е предложена от Франц Радемахер, ръководител на т. нар. еврейско бюро на германското външно министерство. В предложението си, относно Мадагаскар и предстоящото неизбежно падане на Франция, Радемахер пише: „Наближаващата победа дава на Германия възможността, а според мен също и задължението да реши „еврейския въпрос“ в Европа. Желаното решение е: Всички евреи – вън от Европа.“ След това планът на Радемахер отива при Йоахим фон Рибентроп, който допълнително го обсъжда с Адолф Хитлер.

Този план се разпространява до всички нива на германската администрация, участващи в генералното управление през лятото на 1940 г. Всъщност във Варшава плановете за изграждане на две гета в края на града, започвайки през юли 1940 г., са спрени именно заради плана Мадагаскар.

В крайна сметка Райнхард Хайдрих, началник на Главното управление за имперска сигурност, научава за предложението и иска надзорът върху него да бъде прехвърлен на Управлението му. С одобрението на Хитлер, Адолф Айхман издава меморандум на 15 август 1940 г. Планът предвижда презаселването на 1 милион евреи годишно в продължение на 4 години в Мадагаскар. Самият остров ще бъде полицейска държава, управлявана от СС. Айхман дори предлага два кораба всеки ден да тръгват от Европа като всеки да превозва 1500 евреи.

Съпротивата на Великобритания и осуетяване на плана

Нацистите планират да извършат депортирането на европейски евреи чрез британски търговски кораби. Когато предлагат своя план, Айхман предполага, че Германия успешно ще нахлуе във Великобритания и ще има на разположение въпросните търговски кораби, за да премести евреите.

След като германците обаче губят битката за Великобритания, нахлуването им в Обединеното кралство е отложено за неопределено време. Това означава, че Германия няма да разполага с британския флот, което спира и плана.

През август 1940 г. е възобновено изграждането на варшавските гета. А цялата работа с Мадагаскар е официално изоставена през 1942 г. – по-конкретно, през януари 1942 г. на Ванзейската конференция е предложено „окончателното решение“, тоест систематичното избиване на европейското еврейско население. Малко след тази конференция в цяла Полша са създадени лагери на смъртта за прилагане на това решение на нацистите.

Вила Марлир, където се провежда Ванзейската конференция. Сега е Мемориален център на Холокоста

Маскировка ли е планът Мадагаскар ?

Историците спекулират дали планът Мадагаскар не е някаква фасада за Холокоста и дали планът всъщност е бил сериозно обмислян от нацистите или не. Някои от тях твърдят, че истинската основна цел на плана е да осигури прикритие, което да заблуди останалата част от Европа от истинското „окончателно решение“ на нацистите – систематичното избиване на евреите.

Но все пак нацистката партия първоначално изглежда ентусиазирана от плана, а Хитлер и Айхман дори изработват необходимите логистични стъпки за депортирането на хората. Важно е обаче да се отбележи, че планът Мадагаскар винаги е включвал и геноциден аспект.

Нацистите очакват много евреи да загинат по време на пътуването до острова, както и многото смъртни случаи от различните елементи в Мадагаскар. В този смисъл преместването им е просто естествено унищожение, а не системно.