През 19 век Китай се бори да запази своите имперски династии, които управляват вече повече от 300 години. По време на династията Цин, създадена през 1644 г., населението на Китай се увеличава с над 3 милиона души.
През 1735 г. император Цянлун се възкачва на трона и със своите консервативни наклонности започва масово изгаряне на книги, обявява наказания за хомосексуалистите и насърчи китайските мъже да се женят само за девици, оставяйки вдовиците без надежда за брак в обществото, доминирано от мъжете.
През 1600 г. Джон Уотс основава британската Източноиндийска компания в Лондон, Англия, като малък конгломерат от лондонски търговци. Компанията получава кралска харта, която й дава възможност да монополизира търговията с Азия. Британците не могат да се наситят на индийския чай, подправки, плат и китайска коприна и порцелан. Компанията плаща за тези артикули с вълна, метал и сребро. С времето и сделките тя се разраства и в крайна сметка се превръща в нещо много повече от търговско дружество, когато войната между Великобритания и Франция се пренася на Изток през 40-те години на 18 век. Когато компанията започва да придобива индийска територия, тя се превръщаше в сила сама по себе си.
Англичаните изместват местните власти и изграждат свои армии с индийски граждани, за да защитават новопридобитите територии. Те преговарят с Китай за търговия, но се оказва ограничени само до пристанището на Гуанджоу и със значителни рестрикции. Тъй като китайците практически нямат нужда от внос от Великобритания, търговския пазар става все по-скъп. Тогава компанията намира нова стока, която би отслабила значително Китай.
Така опиумът, който се използва в медицината от стотици години, се превръща в популярно вещество за забавление в Китай.
Компанията вижда това и започва да отглежда макове, да ги събира и преработва в полезна суровина и да транспортира огромни количества опиум от Индия до Китай. Което причинява широко разпространена зависимост. До 1800 г. китайското правителство забранява вноса на опиум и налага санкции на тези, които го използват.
Англичаните обаче, по-заинтересовани да печелят пари, отколкото благосъстоянието на китайските граждани, се насочват към контрабандата. През 1834 г. Британската Източноиндийска компания губи монопола си върху британския опиум, което води до ценови войни, и още повече опиум си пробива път в Китай.
Лин Зексу
Законите стават още по-сурови, но без резултат и сребро продължава да изтича от страната в замяна на опиум. Някои служители смятат, че прибирането и производството на опиум трябва да се легализира и да се наложи солиден данък, за да стане твърде скъпо. Други, включително Лин Зексу, твърдят, че дилърите трябва да бъдат наказвани, а не крайните потребители. Зексу атакува словесно на морална основа британците, че причиняват такива неща на китайския народ и арестува над хиляда дилъри. Той след това изисква от британците да предадат своите запаси от опиум, за който ще бъдат компенсирани в чай. Когато те отказват, той спира цялата външна търговия. Великобритания от своя страна атакува тези действия на базата, че Китай е твърде изостанал, че да разбере концепцията за свободна търговия.
Когато търговците започват да се оплакват от загуба на приходи, британците влизат в схватка с китайски военен кораб през 1839 г., като по този начин започват Опиумната война. Китайците не могат да се сравнят с мощния британски флот, но успяват да удържат позициите си в продължение на 3 години дори с командири, които нямат опит във война или в преговори.
Договора от Нанкин
В крайна сметка обаче Великобритания надделява и сега тя иска да накаже китайците не само физически, но и психологически. Войната завършва с Договора от Нанкин през 1842 г. – Китай губи Хонконг от британците, които запазват контрола над града до 1997 г., когато той става предимно автономен регион, но все още под палеца на Китай. Китайските граници се отварят за западни религиозни мисионери, китайците са принудени да плащат репарации на британците, отворени са нови пристанища със зони, в които британските служители да живеят и които се ръководят от британското законодателство, а не от китайското, и всички нови закони, които са в каквато и да е полза на западна държава, автоматично ще включват и Великобритания.
Китайците наричат този период от време, когато са били потиснати от британците, „Век на унижение“, който предизвиква стимула за модернизация и натрупване на военна мощ.
По думите на Майлс Маочун Ю, професор от Военната академия на САЩ и плодовит писател по темите за военната и културната история на Китай, „Китай може да е пропуснал шанса да спечели през 40-те години на 19 век, но дали ще го пропусне отново през 21-ви век в стремежа си за глобално господство?“