Първото подобие на танк: Бойната каручка срещу католическата църква
Хуситското военно движение не ужасява противниците си единствено с факта, че се откъсва от католическата църква: начинът, по който движението влиза в битка, и оборудването, което войниците използват, също е изключително плашещо за враговете им.
Под ръководителя на въстанието, плашещо изглеждащ мъж на име Ян Жижка, хуситите се борят за освобождаване от ограниченията на католическата църква. Приблизително през 1420 г. започва раздвижването на протестантството, тъй като хората в Унгария бавно, но сигурно решават, че искат да се освободят от папството.
Много преди някой да е чувал за Мартин Лутер, дисидент на име Ян Хус става популярен герой сред онези, които искат църковна реформа. Но колкото повече хора настояват за това, толкова повече католическата църква става по-агресивна, давайки ясно да се разбере, че всякакви мисли за бунт ще бъдат третирани с жестокост. Църквата дори изгаря дисиденти, като Ян Хус, демонстративно, за да докаже своята позиция.
Сигизмунд Люксембургски
В Унгария смъртта на Хус предизвика възмущение. Тези, които го следват, организират въстание, водено от Жижка, което завършва със свалянето на крал Сигизмунд, чиито войски не успяват да отблъснат разгневените тълпи. Когато Жижка събира тези хора във формална, сплотена група, се ражда хуситското движение. Едноокото, притеснително лице на Жижка става популярен символ на това движение на религиозна ревност.
Самият Жижка знае как и кога да организира битки, но може би, и което е по-важно, той разбира колко са важни и полезни хуситските бойни вагони. Тези превозни средства са перфектните защитни структури за това време, с които да се отблъсква врага и да се осигури победа.
Ян Жижка
Когато са разположени по стратегически начин, тези „бронирани“ каруци стават почти непробиваеми. Хуситската армия слага спирачки на колелата им, създавайки един вид стена, зад която войниците заемат позиции. Освен това всеки от тези танкове има стратегически изрязани отвори в страните си, така че оръжията да могат да се подадат. Войниците могат безопасно да останат в кръга от вагони и да стрелят по врага по желание. След като противниковата сила е окончателно сломена, хуситите просто продължават нататък; много битки се водени – и се печелят – по този начин.
Танковете водят директно до първата хуситска победа, през март 1420 г. Но крал Сигизмунд не приема леко отстраняването си. Той се опитва да им окаже натиск през юли същата година, но армията му не успява да пробие през военните вагони и отново е прогонен от хуситите.
До 1427 г. Жижка води хората си в много битки и постига няколко победи. Уморени постоянно да защитават собствената си територия, хуситите нахлуват в Саксония и Силезия през 1428 г. И въпреки че на няколко пъти са близко до поражение, ръководството и религиозната сила на Жижка ги превеждат през много успешни кампании.
Може би неизбежно успехът довежда до вътрешни конфликти и корупция. Много хусити губят от поглед идеалите, които в началото ги карат да предизвикат църквата и краля. Така че, когато Сигизмунд предприема поредната атака през 1431 г., хуситските войници успяват да го отблъснат, но едва-едва.
Избухват още борби. До 1434 г. Жижка е напълно сляп. А накрая, фракция, наречена Благородните ултраквисти, събира армия и излиза срещу хуситите в битката при Липани. Ултраквистите организират фалшива капитулация, убеждавайки уморената от войната хуситска армия да излезе иззад защитната си стена от военни вагони. В последвалата битка ултраквистите бързо побеждават.
Минават няколко години, но най-сетне крал Сигизмунд успява да се върне на трона си и католическата църква отново заема твърдо ръководството. Поне за известно време…
* * *
След хуситските войни бойните вагони остават в употреба като специално тактическо оръжие на бохемските наемници, което надделява срещу рицарите или пехотинците. Успешната му история приключва, поне в мащабните ангажименти, с развитието на артилерията на бойното поле: стена от приблизително 300 вагона е разбита в битката при Венценбах на 12 септември 1504 г. от кулевриниерите и мускетите на ландсхутския полк на Георг фон Фрундсберг.
Отделно, военните вагони се използват и в Китай. Един от най-ранните примери за прилагането им във война като укрепление е описан в китайската историческа книга „Книга на Хан“. По време на битката при Мобей през 119 г. пр. н. е., известният хански генерал Вей Цин повежда армията си през уморителен експедиционен поход през пустинята Гоби, само за да открие основната сила на шанюй Иджъсие, която чака да ги обгради от другата страна. Използвайки вагоните като временни отбранителни укрепления, Вей Цин неутрализира първоначалните кавалерийски заряди, принуждавайки забавяне на боя и изкарвайки време за войските си да възстановят сили, преди да използва прикритието на пясъчна буря, за да започне контранастъпление, което с преодоляват номадите.
