Операция Черешови цветове през нощта: Биологичната атака срещу САЩ, която никога не се случва

Последните моменти на Втората световна война са изпълнени с кървави битки между японците и САЩ. И с напредването на силите на САЩ японците прибягват до по-драстични и смъртоносни методи на атака. Това включва използването на биологични оръжия, а една конкретна мисия – операция Черешови цветове през нощта – е насочена към западната част на континентална Америка.

Заради тяхното предаване обаче планът никога не се осъществява.

Япония и Втората китайско-японска война

Операция Черешови цветове през нощта е частично вдъхновена от японските действия по време на Втората китайско-японска война. Тогава японците хвърлят бомби, пълни с биологични агенти – заразени с чума бълхи и брашно – върху китайски военни и цивилни. Смята се, че тези бомби убиват над 500 000 китайски граждани като се осланя на бедността на нацията. Бомбите са просто устроени – керамични обвивки, които се чупят при удар. След това брашното привлича плъхове, към които се придържат заразените с чума бълхи и оттам плъховете разпространяват различни болести – освен бубонната чума, и едра шарка, холера и ботулизъм.

Блок 731 и използването на биологични оръжия от Япония по време на Втората световна война

Блок 731 е биологичното звено на императорската японска армия, разположено в Харбин, Манджукуо. Негов директор е генералът и хирург Широ Ишии (на снимката), а членовете му са натоварени със задачата да изследват въздействието на различни биологични и химични агенти върху човека като за тестовете си използват живи хора, които понякога са и съюзнически военнопленници.

Операция Черешови цветове през нощта не е първият път, в който страната използва биологично оръжие срещу враговете си. По време на кампанията във Филипините през март 1942 г. японците планират да освободят 90 килограма (150 милиона) бълхи в 10 отделни атаки. Капитулацията на американците в Батаан спира планът преди да се изпълни.

Повече от две години по-късно, през ноември 1944 г., Япония изстрелва 9300 балона, носещи бомби, като тяхната цел е континенталните САЩ. Докато над 200 успяват да стигнат до местоназначението си, те убиват едва шестима цивилни и то съвсем случайно, и разбиват една ферма в Медфорд, Орегон. Те също така предизвикват късо съединение на електропроводите в производствената база на проекта Манхатън в Ханфорд, Вашингтон.

Последният им биологичен план преди операцията през 1945 г. трябва да се случи по време на битката при Иво Джима. Той е да се атакуват американските сили с планери, носещи патогени, но те така и не достигат целите си.

Подводницата I-400 и самолета Aichi M6A Seiran

Операция Черешов цвят през нощта първоначално е спряна от началника на Генералния щаб на армията Йошиджиро Умезу, тъй като японският имперски флот няма достатъчно подводници I-400. Въпреки това, тъй като положението се влошава за японците към края на войната, той развива нов интерес към плана.

А самият план е да се пуснат поплавъчни самолети Aichi M6A Seiran от пет I-400, които да хвърлят бомбите, съдържащи заразените с чума бълхи. Подводниците са с дължина 120 метра, с водоизместимост 6600 тона и екипаж от 144 души. Всяка от тях има възможност да носи осем 50-сантиметрови торпедни апарати, три зенитни оръдия 25 мм и палубно оръдие.

Класът I-400 има хангар, който може да носи три Aichi M6A Seiran, които могат да излетят с помощта на катапулт със сгъстен въздух. Изстрелването на 3 самолета отнема 30 минута, а ако са без поплавъците – 15 минути. След това обаче самолетите не могат да бъдат прибрани обратно от подводниците.

Seiran е специално проектиран за I-400 и съществуването му е толкова строго секретно, че съюзниците разбират за тях чак след войната. Те могат да летят с 295 възела, бързо за плаващ самолет, и имат максимален обхват от 641 NM. Управлявани от екипаж от двама, те могат да носят едно торпедо тип 91 или еквивалентното тегло в бомби.

Японска капитулация

Операция Черешови цветове през нощта е измислена от главнокомандващия адмирал от комбинирания флот Исороку Ямамото като начин за атака както на източното, така и на западното крайбрежие на САЩ. Първоначално тя включва 18 подводници I-400, но след като Ямамото е убит в боя, планът е намален до пет подводници. До края на войната са построени само три.

По план тези 5 подводници I-400 трябва да преминат Тихия океан с техния Aichi M6A Seiran и да не се върнат. Това е еднопосочна камикадзе мисия, тъй като самолетите също са инструктирани да се разбият в конкретните си градове. Първият засегнат град по план е Сан Диего.

Операцията Черешови цветове през нощта трябва да се проведе на 22 септември 1945 г. Но повече от месец по-рано, на 15 август 1945 г., японците капитулацията си, а споразумението е подписано на 2 септември 1945 г.

Преди да се предаде, японската армия разпорежда всички подводници унищожат цялото чувствително оборудване на борда си. В резултат на това всяка подводница I-400 и I-401 изстрелва своите торпеда и катапултира своите плаващи самолети, без да разгъва крилата им, изпращайки всеки на дъното на океана.

Докато планът е да се унищожи всяка подводница I-400, ВМС на САЩ успяват да уловят три за проучване.

Възможно ли е планът да е бил успешен?

Историците спорят дали операцията Черешови цветове през нощта наистина би могла да успее. Общият консенсус е, че вероятно не би могла да се случи поради редица фактори. Първият е, че японците не биха могли да конструират броя подводници I-400, необходими за изпълнение на задачата, поради недостиг на материали.

Освен това на японския флот би му било трудно да напредне към САЩ, без да бъде засечен и разкрит. Американската армия има опит в разбиването на кодове и в радио разузнаването, което означава, че през последните няколко месеца на войната малко японски морски кораби могат да напуснат пристанището, без да ВМС да разберат.

Ако японците бяха успели да стигнат до САЩ, ефектът върху населението би бил различен от тези в Китай. Това се дължи на редица причини, включително по-малката гъстота на населението и факта, че САЩ имат по-добри лекарства и хигиена. Въпреки това, успехът щеше да е на психологическо ниво и японците щяха да го използват за пропаганда.