Нунчакуто – измислица на Холивуд или реално смъртоносно оръжие
Любимото оръжие на Брус Лий, поне в някои филми, нунчакуто е популярно бойно средство в поп-културата и има хора, които биха искали да повярват, че то наистина се е използвало и в реалния живот със същата хореография като по филмите. Но вярно ли е това – в крайна сметка човек има почти толкова голяма вероятност да нарани себе си или другарите си около него с това малко неудобно оръжие, колкото и врага, освен ако не е мноо добре обучен и дори тогава има риск, ако ги използва не е особено внимателено.
Като начало, връщайки се към най-ранните сведения за нунчакуто, се оказва, че никой не е съвсем сигурен кой го е измислил, не защото произходът му е от хилядолетен или много таен, или нещо подобно – а просто защото до ерата на Брус Лий, всъщност то не е особено популярно оръжие и историята му не е добре документирана.
И така, какъв е най-вероятният му произход?
Най-честата версия е, че създаването му е подтикнато от липсата на други оръжия и първите нунчаки са сглобени от и съвсем по-безобиден предмет, предназначен за други цели – млатило за ориз. Млатилото е земеделски инструмент, които се използва при отделяне на зърното от обвивката му.
Колко можем да вярваме на тзи версия обаче? Въпреки че има много дебати около нея, нунчакуто наистина прилича на този инструмент, въпреки че то самото не би било особено удобно за ползване със същата цел в земеделието. Но е напълно възможно някой да е получил гениалната идея да направи двата края еднакво къси, за да създаде ефективно оръжие.
Друга версия е, че нунчакуто е използванo при езда на коне. Едната подверсия е като вид камшик (което би било по-скоро ненужно при условие, чекамшикът е сам по себе си задоволително оръжие и бие нунчакуто по обхват), а другата – като юзди като меката връзка влиза в устата на коня, а двете дървени дръжки се държат от ездача. Подобно на теорията за млатилото обаче, изглежда, че това са предимно спекулации, които не са подкрепени с някакви солидни доказателства.
Друга често срещана още по-конкретна история е, че първите нунчаци са създадени от чистач, който ги създава от метла, която чупи на две и части, които свързва с верига. Някои версии на тази история заместват чистача с майстор на бойните изкуства, който чупи любимата си тояга наполовина и след като свързва парчетата, развива нова форма на битка около качествата и характеристиките на необичайното ново оръжие.
Мъже използват млатило по предназначение
Много по-популярна е една китайската легенда, според която след като император Джиу Хонг Джун претърпява голяма загуба срещу монголските орди, той и неговите войници се оттеглят в едно село. Докато са там, те виждат фермерите да използват гореспоменатото млатило в процеса на събиране на ориза и получават идеята да ги използват като оръжие, като в този случай първоначално запазват дългата част, за да се възползват от обсега му, докато са на конете си. Императорът прекарва няколко дни в развиване на боен стил с него, бързо обучава войниците си да го ползват, а след това с нови сили и ново оръжие китайците успяват да прогонят монголците . По време на последвалата битка очевидно дръжките на все още аграрното оръжие обикновено се чупят и така то добива сегашния си вид.
Естествено, такива свръхспецифични разкази до голяма степен се отхвърлят директно в най-добрия случай като романтично преувеличение на реалността, а в най-лошия – като напълно измислени. Което обаче не ги спира всички те в един или друг момент да са изложени като окончателна версия за произхода на оръжието, дори в някои иначе уважавани книги по темата.
И така, какво знаем със сигурност? Не много. Но за начало изглежда, че оръжието се появява за първи път (според документирани източници) в Окинава преди малко повече от няколкостотин години. Що се отнася до това кой го е измислил, макар най-популярната история да е селяни, се смята, че по-вероятно благородниците там са единствените, които в този момент са изучавали бойни изкуства. По-конкретно, макар че има много спекулации, най-достоверната е, че когато на благородниците е забранено да използват оръжия като копия, мечове и пушки от тогавашните си японски владетели, те се обръщат към неща като пръти, саи, ками (вид сърп, използвани в земеделието) и други подобни и в даден момент някой измисля нунчакуто.
Това ни довежда до въпроса дали някога са били използвани нунчаци по време на битка. Отново няма изобилие от доказателства, че са, както има за други такива оръжия от епохата. И дори когато се говори само за обучение по бойни изкуства, изглежда няма традиционни ката (предварително хореографирани модели на движения, използвани, за да се научим как да боравим с оръжието) за нунчаку, отново за разлика от други оръжия.
Всъщност, след изобретяването му, дадена история го мълчи по много начини за всякакви други цели, смята се, че ако е бил използван в действителни битки, вероятно е най-вече за „улична самозащита“ от тези, които искат да въоръжат себе си с лесно прикриване и конструиране на оръжие, вместо да се използва от професионални воини. Но дори и тогава оръжие като тояга би било значително по-ефективно в повечето случаи, без да е необходимо да прикривате, че носите оръжие. Но дори и в тези случаи, нож или сай може да бъде много ефективен и по-малко вероятно за някой, който не е свръх опитен в употребата, да нарани случайно себе си или своите спътници с тях.
Тук трябва да се отбележи, че когато нунчаку за пръв път се появява в добре документирана история, много от благородниците са така наречените „фермери-принцове“ и търговци в Окинава. Това се случва в период на недостиг на храна и екстремно нарастване на престъпността. Тази престъпност често се насочваше срещу тези фермери-благородници, на които по това време не е позволено да носят по-традиционни оръжия – следователно спекулациите са, че именно това е мотивирало използването на това оръжие.
Що се отнася до реалната ефективност на нунчакуто като оръжие в реални битки – спорът е доста разгорещен и продължава и до днес. Без твърди данни, хората от двете страни на спора са резервирани, когато става въпрос да признаят недостатъците или предимствата му като инструмент за бой. Тези, които твърдо вярват в неговата сила, твърдят, че е страхотно и приспособимо оръжие в правилните ръце – много вярно твърдение. Другата страна обаче посочва, че това е нещо, което може да се каже за всеки вид оръжие. Дори моливът в правилните ръце може да бъде изключително смъртоносен.
