Навлиза ли светът в „трета ядрена епоха“?

Според ръководителя на въоръжените сили на Обединеното кралство адмирал сър Тони Радакин светът е на прага на „трета ядрена епоха“. И той не е първият, който казва това. През последните години редица мозъчни тръстове и изследователи твърдят, че новата атомна ера е пред нас. Но какво точно представлява тази нова „епоха“ и какви са били предишните две?

Сега ще разберем.

Първата ядрена епоха (1945 до 1991 г.)

Първата атомна епоха по същество е Студената война, характерна с появата на ядрени оръжия и съперничеството между свръхсилите САЩ и Съветския съюз.

Тези две свръхдържави, заедно с шепа свои съюзници, започват бесен стремеж към бързо развитие и натрупване на ядрени запаси. Така световните ядрени арсенали нарастват от около 3000 оръжия през 1955 г. до над 60 000 в края на 80-те години (около 23 000 в САЩ и 39 000 в Съветския съюз).

Появява се концепцията за гарантирано взаимно унищожение – идеята, че ядрената атака на една държава ще предизвика ядрена контраатака, което ще доведе до пълно унищожение и на двете страни. Тази концепция възпира държавите да използват ядрени оръжия, като по този начин се поддържа мир макар и крехък.

Въпреки това има много случаи, в които нещата се разминават на косъм. Един от определящите моменти на Първата ядрена епоха е Карибска криза през 1962 г. – 13-дневно противопоставяне, което започва, когато САЩ откриват съветски ядрени ракети в Куба. Катастрофата е избегната благодарение на сделка, при която СССР премахва оръжията си в замяна на това Америка да не нахлува в Куба и да изтегли ракетите си от Турция.

Съветският съюз се разпада между 1989 и 1991 г., което на практика слага край на Студената война.

Значи настъпва нова ера на мир, нали? Ами не точно…

Втората ядрена епоха (1991 до 2020 г.)

От една страна, рискът от ядрена война е драстично намален. САЩ и Русия премахват част от ядрените си арсенали чрез серия от споразумения, като например СТАРТ – Договорите за съкращаване на стратегическите оръжия (на английски: Strategic Arms Reduction Treaty), и е замразено тестването, разработването и разполагането на нови ядрени оръжия.

От друга страна, се появяват нови проблеми. Нововъзникващи световни сили като Индия, Пакистан и Северна Корея започват да тестват собствени оръжия и така се създава нова парадигма – на ядрена многополярност. Вместо да се притесняваме, че две свръхсили ще взривят планетата, новото притеснение е свързано с ядрения потенциал на регионалните сили и „недобросъвестни“ участници, включително терористични групи.

Например, нпрежението между Индия и Пакистан в един момент беше особено голямо, което повиши риска от конфликт между две съседни, ядрено въоръжени държави. През 2006 г. пък Северна Корея започна ядрени опити, създавайки безпрецедентна ситуация, в която „държава с непредсказуемо поведение“ може да изстреля атомна бомба, когато си поиска и без никакво предупреждение.

Третата ядрена епоха (2020 до ?)

Мнозина твърдят, че светът е навлязъл в нова ера на ядрената стратегия, определена от новите технологии – като изкуствения интелект (ИИ) и хиперзвуковите оръжия – и подновеното напрежение между основните ядрени сили като САЩ, Китай и Русия. По-малките ядрени държави, като Израел и Северна Корея, също са в бульона на интензивното геополитическо напрежение, докато страни като Иран все още се стремят да станат ядрена сила.

Едновременно с това се наблюдава разпадане на някои пактове от епохата на Студената война, които имаха за цел да избегнат именно такъв конфликт, и много държави отново започват да укрепват ядрените си арсенали.

„Намираме се в зората на третата ядрена епоха, която е много по-сложна. Тя се определя от многобройни и едновременни дилеми, разпространяващи се ядрени и разрушителни технологии и почти пълното отсъствие на предишните архитектури за сигурност“, съобщи адмирал сър Тони Радакин по време на годишната си реч в отбранителния мозъчен тръст Роял Юнайтед Сървисес в Лондон тази седмица.

„От страна на Русия станахме свидетели на дивашки заплахи за използване на тактически ядрени оръжия, мащабни ядрени учения и симулирани атаки срещу страни от НАТО – всичко от което има за цел да ни принуди да предприемем действията, необходими за поддържане на стабилността“, каза той.

„Китайското ядрено строителство представлява двустранно предизвикателство за Съединените щати. Неуспехът на Иран да сътрудничи на Международната агенция за атомна енергия буди загриженост, а програмата за балистични ракети и хаотичното поведение на Северна Корея представляват регионална, а все повече и глобална заплаха.“

Разбира се, не може да се каже как ще се развие Третата ядрена епоха, но можем да се надяваме, че следващата епоха няма да започне от тлеещ кратер в земята.