Морският бой при Балчик: Един успех на българската армия и един кисел шамар от Русия

Първият морски десант на военноморския флот на България е в Балчик на 5 септември 1916 г. (4 дни след като сме обявили война на Румъния) – докато България се бие в Първата световна война – срещу силите на Румъния, която е договорила вече с Букурещкия договор от 27 август 1916 г. военна подкрепа от Русия като условие за присъединяване към Съглашението.

Румъния още от включването си в Антантата, съсредоточава значително количество сили в Добруджа. Така след като отряд руски кораби от черноморският им флот се присъединяват, за да подкрепят румънците, те се базират в гр. Кюстенджа, а в Добруджа навлиза руска пехота и конници като планът е тази армия между Дунав и Черно море само да се увеличава.

Трета българска армия, водена от генерал-лейтенант Стефан Тошев, която е разположена в района почти година по-рано, още преди да обявим война на Румъния, като отговор на струпването на сили, започва офанзива.

Българска подводница UB-18 на Военноморския флот през 1916 г.

Освен че е първият десант на флота ни, тогава за първи път военноморското командване координира действията на пехота, кораби и самолети едновременно.

Врага има предимство по суша и море, но ние имаме предимството на изненадата и по-добрата тактика – например, единствената ни подводница патрулира в продължение на дни бреговете на Добруджа, за да не допуска вражеска помощ, която да се присъедини към силите в Балчик и Каварна. Самият десант пък започва още в полунощ на 5 септември, когато от Варна тръгват 5 миноносеца с 3 големи гребни лодки и час и половина по-късно вече се стоварват войници в Балчик.

Общо в десанта първоначално участват 235 души, но по-късно тази група ще набъбне до 745 войници и офицери.

Това изненадващо дебаркиране, както и самолетните атаки предния ден въдворяват пълна дезорганизация у врага, която прераства в паническо бягство. Така с добра идея за операция и добрата й организация и синхрон между силите, градът е взет без бой и без загуби в личния състав или в бойната техника. Действията завършват успешно за България и нейния флот и войска.

Сградата на мелницата в Балчик днес. Не е ремонтирано източното крило (за производство на фиде и макарони). 2017 г.

Това щастливо събитие носи със себе си не само радост и гордост, но и големи запаси от храна и горива.

Най-голямата българска мелница по това време е в Балчик – тя е построена от българското „Анонимно индустриално дружество“ и работи от средата на 1910 г. Заедно с нея са добити големи запаси на гориво и храна както в Балчик, така и в Каварна, след десанта, които, разбира се, ще благоприятстват армията ни.

И Русия знае това. Затова на 7 септември се организира нападение от руски миноносци, които бомбардират различни съоръжения и магазии, включително и мелницата, и успяват да потопят кораб, който превозва бензин. Командването на армията вижда, че ни липсва артилерия, която да пази бреговете, и си плащаме за тази липса и така в края на октомври премества 2-оръдейна морска батарея от Варна в Балчик.

Същевременно Кюстенджа е превзета, а след нея и Букурещ, където на 6 декември тържествено маршируват победителите български, германски и турски войски.

Българска обозна колона във Влашко

Четворния съюз отправя предложение за спиране на боевете и възстановяване на мира вна континента на 12 декември: министър-председателят Васил Радославов връчва колективна нота на чуждестранни дипломати, която е и прочетена в Народното събрание, където среща общо одобрение.

Въпреки това руснаците удрят отново Балчик. Бомбардировката им е разрушителна, но на практика няма никакво военно значение – нито тактическо, нито стратегическо – заради доминацията на българската войска на фронта в Добруджа

Балчик

Върху Балчик, град с площ 1120 декара, за период от час и половина по време на атаката се изсипват около 80 тона снаряди. Количество, което кара месец по-късно Дора Габе да опише града като мъртъв град-гробище.

Крайцерът „Память Меркурия“ има основна роля в нападението, което разчита и на елемента на изненада като напада рано сутринта. Той може да води бой от над 8 километра разстояние и има прекалено силна броня за нашите снаряди – въпреки трите атаки на български и немски пилоти, нанесените поражения не са по самия кораб, а само по екипажа му (Русия не съобщава какви са загубите й от сражението).

Врагът най-накрая се оттегля, когато пристига подводницата, защото една торпедна атака вече представлява сериозна опасност за корабите.

От нападението са убити 4 и ранени 5 от жителите на град Балчик. Голяма част от града също е унищожена.

След боя Русия се опитва да оправдае агресията си в официално комюнике, в което твърди, че основната цел е да се разрушат мелницата, складовете и пристанището, което (отново според комюникето) е съвсем целесъобразно с оглед на това, че те са от значение за противниковата им армия.

Твърди се обаче, че нападението цели да отмъсти за поражението на Добруджанския фронт и да задоволи голямото обществено недоволство в Русия от неуспеха там.

* * *

Години по-късно, когато управлението на България се сменя злощастно към комунистическо, този инцидент е разглеждан и изследван с полузатворени очи заради „братските“ отношения с братушките от СССР. Факти за участието на България в боеве срещу Русия и Румъния, особено на Добруджанския фронт, са откровено манипулирани или премълчавани.