Мистерията на призрачните самолети в Исландия
В един от мрачните следобеди на далечната 1973 г. Ейрин Саемундсдотир ще стои у дома си и ще плете поредния коледен пуловер за децата. По нищо не си личи, че ще има някакви странни изненади за вечерта, когато един американски боен самолет се спуска от небето и се развива във фермата ѝ в Южна Исландия.
Самолетът оставя своята диря над облаците. Успява да избегне сградата, но се забива в пясъчната дюна, където нейният имот успява да се срещне със Северния Атлантически океан. Звукът от раздробяващ се метал не може да бъде объркан. Ейрин поглежда надолу и вижда как нейният съпруг, който до този момент се е разхождал в градината, също е успял да проследи самолета. И двамата остават замръзнали за няколко секунди.
Силният вятър продължава да тресе покрива на къщата им. Ейрин се облича и затваря вратата след себе си. Точката на падането се намира на около пет километра от нейната ферма. Трябва да стигне до мястото и да премине една от най-неприятните ледени пътеки, преди да стигне до самолета. Нейният трактор няма много нафта, за да бъде сигурно, че ще има някакъв успех.
Заедно със съпруга си Ейнар, те тръгват на спасителна мисия и бавно през мъглата и снега започват да върят към плажа. Същият самолет остава и до днес заледен в черния пясък на плажа. По корпуса му ще бъдат открити дупки от куршуми, а ръждата е тръгнала безмилостно след години от блъскащите се вълни. Това е всичко, което остава от C-117 – кух фюзелаж и редица оплетени жици, които излизат от скелета му.
Повече от 40 години след неговото изоставяне, някои странни аномалии започват да се случват. Редица ентусиасти пристигат във фермата, за да търсят други части на падналата бойна птица. Всичко започва, когато Сигур Рос показва самолета в своя документален филм „Хейма“. След това идват фотографите, които искат да запазят спомена на останките. Техните снимки се разпространяват много бързо и се превръщат в сцени за Боливудски филм. Един запален фен на Стар Трек ще избере този плаж, за да се ожени и още много други.
Така през ноември, Джъстин Бийбър ще се пусне със скейтборд по покрива на самолета за своето музикално видео – повече от 200 милиона ще го гледат в мрежата.
Дори и в момента ще има поне един почитател на конспирациите, който ще използва GPS координатите, за да стигне до последния самолетен гроб в Исландия. Налага се да се премине през топлата лава, завещана от множеството избухвания на вулкани в областта, за да се стигне до разлагащото се тяло. След това идват и по-стръмните пътеки, а ако изберете правилния сезон, може да минете и покрай легендарното северно сияние. Един от големите проблеми е, че същият спасителен отряд, който е изпратен преди години, за да помага на екипажа, почти всеки ден започва да търси и изгубените туристи на път за плажа.
Има няколко версии за падането на самолета, една от тях е, че самолетът може да е останал без гориво, защото пилотът е превключил на грешния резервоар. Все още няма някаква адекватна теория какво наистина се е случило, но на 24 ноември вестниците посочват, че самолета е паднал няколко дни по-рано. По-важното е, че хора от Мексико и Молдова също отиват, за да напишат името си в метала. Самолетът се е превърнал в паметник.
И точно тук идва по-големият въпрос, какво точно се е случило, архивите показват, че това изобщо не е единственият самолет, а той просто е част от една много по-голяма картина.
На 21 октомври 1973 г. капитан Джейм Уик лети на рутинна мисия над Исландия на път за военноморска база на САЩ. Температурите падат под 10 градуса по целзий и арктическата пелена от облаци не позволява на никой да види по-далече от носа си и евентуално този на самолета. Скоростта се редуцира до 100 км/ч и тук започват проблемите. Карбураторите на двигателя се пълнят с лед.
След една жестока битка с турболенцията, двата двигателя вече са замръзнали и просто спират да работят. Никой не може да види дори и падането на самолета или неговата посока през прозореца. Всички са загинали тихо, без да подозират дори какво се случва.
Самолетът пада над Ватнажокул, един от най-големите глетчери на Европа. Уик подава сигнал за помощ и отчаяно се опитва да включи отново двигателите, но само един ден по-рано е денят на благодарността и повечето мъже все още се опитват да забравят спомена от празненството. Нито един от хората на борда не е подозирал, че ще умре.
В последният момент лейтанант Грегъри Флетчер – 26-годишен пилот с малко опит, решава да плъзне самолета по вода и така да даде някакви шансове на екипажа и пасажерите. Осъзнавал е, че хипотермията може да причини смърт до 15 секунди, но пък падането върху ледената покривка може да доведе до сигурна смърт, следователно при втория вариант поне има някакви шансове за оцеляване.
Пропелерите са изкривени, двигателите са размазани и резервоарите са пукнати. Флетчер е успял да спаси живота на всички. Керосинът се е разлял от резервоарите, засилвайки възможността за пожар. Екипажът отваря кабината и скача навън. В последният момент старши сержант Върнан Ромског взима раницата за оцеляване. Докато самолетът се обезопасява, Флетчер започва да сглобява старото радио от Втората Световна война. Само няколко часа по-късно ще пристигне и спасителният хеликоптер, който ще ги отведе на безопасно място. Лекарите ще прегледат всеки един от пострадалите във военната база в Кефлавик. Почти всички са се разминали без никакви щети.
Флетчер ще получи медал и бронзова звезда като награда, включително и бутилка уиски за добрия спомен. Днес работи като адвокат в Мемфис и продължава да разказва историята си за падането в Исландия. Когато исландците успяват да открият самолета, спасителната акция е приключила и дори не са разбрали, че военните са спасени. Крилата са отрязани почти веднага, измъкната е цялата апаратура от централната конзола и всички отличителни знаци по самолета са заличени.
Семейството никога не е разпитано и никога не е потърсено за коментар. Американската флота остава няколко тона от метална рамка на самолет на плажа и си тръгва. През следващите месеци Ейнар няма да е сигурен какво да прави със самолета, който се намира в неговия имот. Няма как да го изтегли с трактора, следователно го използва за колиба, когато отива за риба. След това ще покани няколко приятели ловджии, за да настройват пушките си по тялото – това обяснява и причината за дупките. След време ще забрави за цялата история и ще го завещае на природата. Години по-късно ще заяви, че животът е бил много по-семпъл и се е надявал, че времето ще излекува всички спомени.
И точно тук идва въпросът, колко често се случва това? Отговорът е много, все пак не трябва да забравяме, че Бермудския триъгълник също не прощава на никого. Американските военни самолети често се губят и там. Благодарение на безмилостния климат ще открием, че повечето американски самолети ще станат жертва на един от най-малките острови на планетата.
Според официалните американски записи от 1941 до 1973 г. повече от 385 самолета са паднали в Исландия. Практически говорим за по един самолет на всеки 31 дена за следващите 33 години. Според Исландските Делта Форс, всеки един такъв инцидент идва със спогодба между двете нации – САЩ ще заплаща до 85% от нанесените щети, ако бъдат засегнати публични зони, сгради и други. Остава Исландия да се постарае и да премахне самолетите, което очевидно не се е случило. Това може да се случи, когато собственикът на ферма, земя или друго, подаде оплакване в местното кметство, преди това няма как да се случи. Причината това да не се случва е, че около 80% от Исландия не е обитаема, следователно няма как да има някакви по-сериозни проблеми или оплаквания.
След като няма много атракции и острова не е чак толкова очарователен, повечето собственици предпочитат да ги оставят като туристическа атракция. Да не говорим, че много части от самолетите ще се използват в селското стопанство, ще подобряват покривите или дори ще бъдат просто барове, които привличат любопитните погледи. Успява да се появи дори една цяла компания, която предлага авио чайници и тенджери. Някои ще топят частите и ще правят огради за плевните или ограждения на имотите си. Все пак всичко в Исландия е скъпо, а аеростоманата е добре дошла за най-различни приложения.
Само месец след падането на самоелта в имота на Ейнар, друг самолет пада в имота на Хелги. Сценарият се повтаря, екипажът е изтеглен и след като никой не се свързва с Хелги, за да почисти, той и неговите приятели превръщат самолета в рибарска колиба. През следващите две десетилетия ще се използва точно за тази цел.
Човекът е искал да го превърне в къща, но му липсва опашка. През 1994 г. ще отиде до Ейнар и ще почука на вратата, за да попита дали може да дойде с кран в имота му и да вземе опашката, като след това ще използва трактор, за да закара опашката до дома си. След още 22 години ще открием, че мъжът продължава да живее в самолета.
Днес съществува карта на останките от самолетите, възможно е да се разходите до различните дестинации и да видите музейните парчета, но така или иначе не трябва да се изненадвате от факта, че повечето са обитаеми и се приемат като подарък за всички собственици на имоти. Препоръчваме винаги да използвате гид или просто да обърнете внимание на точките, където може да ги откриете, това е единственото изискване. Все пак Исландия може да събори самолет с поглед, а какво да говорим за обикновен човек.
