Мис Шилинг и нейната поправка, която спаси стотици пилоти в Битката за Великобритания

В пантеона на емблематичните самолети, може би никой не е по-почитан от Супермарийн Спитфайър. Считан за един от най-красивите изтребители, проектирани някога, заедно със своя верен колега, Хоукър Хърикейн, Спитфайър се превръща в емблематичен за решителната съпротива на Великобритания срещу нацистка Германия в ранните дни на Втората световна война.

Но въпреки легендарната си репутация, Спитфайър далеч не е перфектна машина. Тесните му колесници правят кацанията нестабилни, широко разположените оръдия, монтирани на крила, намаляват концентрацията на огнева мощ, а при по-високи скорости елегантните му елипсовидни крила имат тенденция да се огъват, което често води до фатални катастрофи. Най-голямата ахилесова пета на Спитфайър обаче лежи в компонент, почти толкова известен като самия самолет: неговият двигател Rolls-Royce Merlin.

Rolls-Royce Merlin

Когато Спитфайър изпълнява маневра с отрицателно G, като рязко спускане или летене с главата надолу, например, двигателят изведнъж губи мощност, изключва или се задавя – потенциално смъртоносно събитие в борбата с врага. Всъщност германските пилоти-изтребители бързо се научиха да използват тази слабост и когато ги нападнат британците внезапно се спускаха, карайки преследващия ги Спитфайър или Хърикейн да загубят прицел, давайки на германския пилот възможност и достатъчно време да избяга или да ги заобиколи отзад.

Проблемът се крие в карбуратора на двигателя, който е от стандартния за времето SU тип, първоначално разработен за автомобилни двигатели. Карбураторите регулират сместа от гориво и въздух, достигаща до двигателя – при тип SU бутало, изложено от едната страна на входящия колектор за въздух, е свързано с клапан, който пък е свързан към системата за подаване на гориво. Когато дроселът се отвори, в двигателя се изтегля повече въздух и скоростта на въздуха в колектора се увеличава. Това от своя страна понижава налягането в колектора, изтегляйки буталото надолу и отваряйки клапана, позволявайки повече гориво да влезе във въздушния поток. По този начин доставката на гориво е съобразена с търсенето на въздух от двигателя. Преди да достигне до клапана, горивото първо преминава през поплавъчна камера, в която поплавък, свързан с входящ клапан, поддържа горивото на постоянно ниво – и по този начин в постоянно налягане. Въпреки че това работи перфектно в автомобилите или самолетите от гражданската авиация, които се движат горе-долу на едно постоянно ниво, излагането на тази система на отрицателно G води до наводняване на поплавъчния резервоар и доставяне на прекалено богата смес от гориво и въздух към двигателя, намалявайки неговата мощност. Противникът на Спитфайър, Месершмит Бф-109, не страда от тази грешка, тъй като неговият двигател Daimler-Benz DB-605 е инжекцион.

Докато Великобритания се бори на живот и смърт, тече трескаво търсене на решение за двигателя. Rolls-Royce се опитва да разработи подобрен карбуратор, но Въздушното командване не може да си позволи да изтегли от бойното поле и изпрати нито един от своите самолети или техните двигатели обратно във фабриката, за да се модифицират.

Беатрис Шилинг

В крайна сметка решението е открито от жена на име Беатрис Шилинг, инженер, работеща в Royal Aircraft Establishment. „Поправката на Мис Шилинг“ е изключително елементарна: малък ограничител на потока с форма на напръстник, монтиран на входящия клапан на поплавковия резервоар, който позволява да протече достатъчно гориво, за да захранва двигателя с пълна мощност, като същевременно предотвратява наводняването на резервоара при отрицателно G. И като бонус, той може бързо да бъде монтиран на самолети дори на бойното поле. Опростен до обикновена стоманена шайба, ограничителят бързо е сложен на всички самолети от екипите на Кралския въздушен флот като монтажите често са водени от самата госпожица Шилинг. Макар елементът официално да е известен като „RAE Restrictor“, благодарните пилоти скоро наричат устройството „Поправката на Мис Шилинг“.

Макар безброй фактори да допринaсят за победата на Великобритания срещу Луфтвафе през лятото на 1940 г., елегантното решение на проблема със давенето на двигателя Merlin несъмнено изиграва значителна роля, като позволява на самолетите Спитфайър да се бият с Бф-109. Разбира се, „Поправката на Мис Шилинг“ не е бил замислен само финално решение на проблема и в крайна сметка всички оборудвани с Merlin изтребители получават и нови карбуратори под налягане Bendix, които не разчитат на гравитацията.

Blue Streak 

Що се отнася до Беатрис, тя прави дълга, продуктивна кариера в RAE, като работи по такива проекти като балистичната ракета Blue Streak и измерва спирачния път на самолета на мокрa пистa до пенсионирането си през 1969 г. на 60-годишна възраст. Личният й живот е не по-малко наситена със събития; запален мотоциклетист, през 30-те години тя поставя многобройни рекорди със своя модифициран Norton M30, ставайки една от само три жени, които печелят Златната звезда на британския мотоциклетен клуб за завършване на обиколка на на пистата Брукландс със скорост 160 км/час. Всъщност понякога се твърди, че тя отказва да се омъжи за съпруга си, пилота Джордж Нейлър, докато самият той не извърши същия подвиг. След войната тя се състезава с коли на пистата Гудууд, малко преди пенсионирането си от RAE. Почива през 1990 г. на 81-годишна възраст.

В заключение, много източници се позовават на Шилинг с прякора „Тили“, но е малко вероятно това име да е било използвано в нейно присъствие. „Tilly“ е военен жаргон за пикап, а прякорът вероятно идва от предполагаемия обикновен и простоват външен вид на Шилинг – не особено мил жест към жена, която прави толкова много, за да спаси Великобритания в най-мрачния й час.