Любопитни факти за Войната на розите – едно от вдъхновенията на Джордж Р. Р. Мартин

За никого не е тайна, че Джордж Р. Р. Мартин търси идеи от реални исторически събития за „Песен за огън и лед“ – неговата епична поредица фентъзи романи, която все още не е завършена и която служи за основа на сериала „Игра на тронове“ на HBO. (Например Черната вечеря от 1440 г. и клането в Гленко служат като вдъхновение за прословутата Червена сватба в поредицата).

Едно от основните влияния на Мартин е Войната на розите – три десетилетия на кръвопролития и враждебност между дома Ланкастър и дома Йорк, два съперничещи си клона на английското кралско семейство. Затова сега, когато борбата за Железния трон е приключила – поне по телевизията – нека погледнем към нейния реален исторически аналог.

Червената роза на рода Ланкастър и бялата роза на рода Йорк

Войната на розите започва през 1455 г. и продължава приблизително до 1485 г.

Тя обаче не е един дълъг, непрекъснат конфликт, а поредица от малки войни и граждански сблъсъци, прекъсвани от дълги периоди, които са предимно мирни, макар и политически напрегнати (поради което често се нарича и Войните на розите, а не в единствено число Войната). След откриващото сражение – първата битка при Сейнт Олбанс – през 22 май 1455 г., няма друг голям дой, докато 4 години по-късно не избухва битката при Блор Хийт.

Годините между 1471 и 1483 г. са време на относителен мир в Англия. Нещата се разгорещяват отново през 1483 г., когато йоркисткият владетел Ричард III се сблъсква с Хенри Тюдор, изгонен благородник от Ланкастър. Тюдор надделява над своя враг в битката при Босуърт Фийлд през 1485 г. и след това взема короната като крал Хенри VII. Две години по-късно, през 1487 г., битката при Стоук Фийлд на практика слага край на йоркистката кауза, което според някои е истинският край на Войната на розите.

Войната на розите първоначално е известна като „Войната на братовчедите“

Колекцията от конфликти започват да се наричат „Войните на розите“ дълго след като действителните сражения вече са спрели. През целия 15 век Домът на Йорк използва белите рози като емблема, а към 1485 г. Домът на Ланкастър пък се асоциира с червени рози. През 60-те години на 15 век британски дипломат говори за „стремежа на двете рози“, а Уилям Шекспир вкарва тази удобна символика в пиесата си „Хенри VI“ (която най-вероятно е написана през 90-те години на 15 в.). По-късно в памфлет от 1646 г. борба между Йорк и Ланкастър е наречена „Спорът на враждуващите рози“. След това книгата „История на Англия“ на Дейвид Хюм от 1762 г. популяризира термина „Войните между двете рози“. Именно от подобни етикети се развива широко разпространената днес фраза „Война на розите“.

Войната на розите е предизвикана от борбата между сваления крал Хенри VI и неговия братовчед Ричард, херцог на Йорк.

След като през 1453 г. Англия губи почти всичките си френски владения, крал Хенри VI претърпява психически срив. Ланкастърският монарх привидно губи способността си да говори, да ходи без чужда помощ и дори да държи главата си вдигната. (Какво се е случило, не е ясно; някои предполагат, че го е сполетял депресивен ступор или кататонна шизофрения).

Хенри VI очевидно не бил годен да управлява, затова братовчед му Ричард, херцогът на Йорк, бил назначен за лорд-протектор и защитник на Англия вместо него. Политическите мускули на Йорк се разпадат, когато Хенри VI се възстановява на Коледа през 1454 г. – неговото желание да си върне властта подготвя почвата за първата битка при Сейнт Олбанс няколко месеца по-късно.

Портата Микългейт

След като е убит по време на една от битките, на отрязаната глава на херцога на Йорк е поставена фалшива корона

По време на битката при Сейнт Олбанс през май 1455 г. Йорк посреща и побеждава кралската армия на Хенри VI с превъзхождаща сила от 3000 души. Вследствие на това кралят е принуден да възстанови Ричард като лорд-протектор на Англия – но домът не се задържа на този пост дълго. След няколко ожесточени сблъсъка срещу поддръжниците на биологичния син на Хенри VI (с когото херцогът е съперник за трона) Ричард умира в битката при Уейкфийлд през 1460 г. Като последна обида, отрязаната му глава е окачена на портата Микългейт в град Йорк и е украсена с подигравателна корона от хартия (или може би тръстика).

В някои битки от войната са използвани ранни огнестрелни оръжия

Мечовете и стрелите не са били единствените оръжия, използвани по време на Войната на розите. В археологически обекти, датиращи от битката при Таутън през 1461 г. (победа на йорките), са открити счупени части от ранни огнестрелни оръжия. Предполага се, че при изстрел устройствата са се взривявали, което ги е правело опасни за употреба. Но независимо от това, те са били използвани и в битката при Босуърт през 1485 г.

След като побеждава Хенри VI, Едуард IV е предаден от бивш съюзник – и от свой собствен роднина

Едуард, един от синовете на убития херцог на Йорк, сваля Хенри VI през 1461 г. и става крал Едуард IV. Един от хората, които му помагат, е Ричард Невил, граф на Уоруик. Но скоро приятелството им увяхва и през 1470 г. Уоруик помага за връщането на Хенри VI на трона, след като се съюзява с кралица Маргарет Анжуйска и Джордж, херцог на Кларънс (който също е и брат на Едуард IV). Йоркският крал заминава в изгнание, но през 1471 г. се завръща за отмъщение.

Въпреки скандалното си минало двамата братя се помиряват и работят заедно, за да победят водените от Уорик ланкастърски сили в битката при Барнет. Тази победа, както и по-късният триумф над хората на кралица Маргарет, позволяват на крал Едуард IV да си върне короната. (За съжаление, в крайна сметка нещата не се развиват добре за херцога на Кларънс – той е екзекутиран за държавна измяна през 1478 г.)

Тялото на Ричард III е намерено под паркинг през 2012 г.

На Ричард III не му е било съдено да почива в мир. През вековете след битката при Босуърт тялото на мъртвия крал изчезва. През 2012 г. археологически екип открива останките му под паркинг в Лестър, Англия. ДНК тест помага да се потвърди самоличността. Добре документираната сколиоза на Ричард III е ясно видима в гръбначния стълб и се стига до заключението, че той е починал от удар в черепа. Така през 2015 г. в катедралата в Лестър се състои тържествено погребение на многократно оспорвания владетел.