Книгата, в която Хитлер се представи като Исус

През лятото на 1923 г. Адолф Хитлер осъзнава, че има проблем. Германия е в разгара на страшна икономическа криза, която вдъхновява широкоразпространени чувства на недоволство, притеснения за национален и личен упадък, вълна от антиглобализъм и политически сътресения, за които 34-годишният нацистки лидер копнее.

Но за Хитлер тази атмосфера на неизбежна национална революция идва твърде рано – защото все още никой не осъзна, че той трябва да бъде логичния лидер на Германия.

Това си е негова вина. В продължение на години той твърдо отказва да бъде сниман и не казва нищо за себе си в речите си. Вместо това се доверява единствено на силата на гласа и думите си, за да набере последователи. И докато внимателно подредените му речи са достатъчни, за да го превърнат в ужаса на баварската политика, Хитлер заключава, че шансовете му да стане лице на националната революция са почти нулеви, ако хората дори не знаят как изглежда.

Така той стига до противоположната крайност – произвежда картини на себе си и ги разпространява широко.

Радикалното преработване на публичния имидж на Хитлер през 1923 г. стига дори още по-далеч  – и казва много за вида лидер, който Адолф се стреми да стане. Един обикновен демагог може би просто щеше да създаде преувеличен образ на себе си, един неволен вид карикатура. Хитлер обаче прави нещо по-сложно. Той създава направо нов вид лидер и полуизмислена алтернативна версия на себе си, която да отговаря на собствената му длъжностна характеристика.

Корицата на другата, по-популярна книга на Хитлер

За да лансира успешно идеята, че е спасителят на Германия, и за да засили своя профил извън Бавария, той пише много кратка автобиография, която ще бъде публикувана заедно със селекция от речите му. В автобиографията той разказва историята за това как опитът му като млад мъж му предоставя разкрития за същността на политиката, които ще му позволят да спаси Германия от мизерията и да я направи безопасна за всякакви времена.

Но публикуването на такъв самоизтъкващ се портрет би отблъснало традиционните консерватори на Германия, така че Хитлер търси писател с безупречен консервативен имидж, готов да се престори, че именно той е написал книгата. Това ще има двоен ефект: безсрамната самореклама на Хитлер за ще бъде прикрита, докато същевременно ще се създаде впечатлението, че той вече получава широка подкрепа сред традиционните консерватори.

Така Хитлер се среща с Виктор фон Кербер, синеок, рус, млад писател и герой от войната. Северногермански аристократ, фон Кербер е привлечен от обещанието за нов консерватизъм, смесен с младежкия идеализъм на националсоциализма.

Книгата – публикувана под заглавие „Adolf Hitler, sein Leben, seine Reden“ (Адолф Хитлер: Неговият живот и речи) – е забранена скоро след публикуването й, което ограничава предвиденото въздействие. Но все пак книгата хвърля светлина върху това как Хитлер успява да се издигне на върха.

Той често прави подвеждащото твърдение – на което някои историци вярват и до днес – че е само инструмент, който изпълнява желанията на другите, и няма амбиции да ръководи Германия. Но в книгата той влага в устата на Кербер собствената си решителност, че е „лидерът на най-радикално честното национално движение […], който е подготвен и готов да ръководи германската борба за освобождение“.

Скривайки се зад името на Кербер, Хитлер може спокойно да се обяви за германския „месия“. Неговата прикрита автобиография многократно използва библейски език, твърдейки, че тази книгата трябва да „се превърне в новата библия на днешния ден“, както и в „Книгата на германския народ“. Тя също директно сравнява Хитлер с Исус като оприличава предполагаемия момент на неговото навлизане в политиката в градчето Пазевалк на възкресението на Исус.

Хитлер от този период опровергава разпространеното схващане, че е примитивна, бушуваща и нихилистична тъмна сила. По-скоро той е човек с дълбоко разбиране за това как работят политическите процеси, системи и публичната сфера. Проучването му на пропагандни техники, докато служи в Първата световна война, му дава разбиране за значението на политическите разкази, които ще му помогнат да планира пътя си към властта.

Така Кербер като автор на автобиографията помага на Хитлер да създаде политически полезен имидж. Като обрисува нов тип лидер, без изрично да назовава себе си, той коварно създава впечатление за празнина, която само той може да запълни: човек без родословие, идващ от нищото с вроден поглед за скритата архитектура на света и следователно решение как да се изгради нова Германия. Накратко, Хитлер умело експлоатира начина, по който функционират германската политическа система и публичната сфера, за да направи място за себе си.

Демагозите идват в няколко разновидности – от популисти без никакви основни политически убеждения до идеолози с различни твърди политически убеждения. Те включват както рационални, така и ирационални хора. Някои са фигури, които знаят кога да бъдат умерени, а други никога не знаят къде да спрат, като по този начин посяват семето на самоунищожението на техния режим. Проблемът е, че можем да кажем как ще се развие един конкретен демагог, само когато погледнем назад постфактум.

Кербер и други консерватори смятат, че просто могат да използват Хитлер. Но те не разбират, поне през 1923 г., как общият език и стил на прохождащите демагози изглеждат много сходно в началото, докато вътрешното им Аз се различава значително. За разлика от много други, Кербер разбира се знае колко умен и политически оперативен е Хитлер, но младият аристократ не може да види истинската му същност и го преценява погрешно. В моменти, когато хората копнеят за силни мъже и нови видове лидери, никой не може да каже, докато не стане твърде късно, дали новопоявилите се демагози не са Хитлер, Франко, Ленин или, пък популист, който все пак флиртува с авторитаризма, но в крайна сметка успява да устои на съблазните му.

Виктор фон Кербер в крайна сметка научава по трудния начин, че човекът, който си представя, че Хитлер е, когато му даваше името си, всъщност е съвсем различен от този, който ще управлява Германия. Той се разочарова от Хитлер в средата на 20-те години, след като вижда как се представя, след като съдебния процес (вследствие на неуспешния му пуч) най-накрая го превръща в публична фигура.

В края на 20-те години Кербер започва да отправя предупреждения за опасностите, които Хитлер крие за света. Но по това време обаче вече е късно да се спре. След като нацистката партия вече е на власт, Кербер помогна на виден немски евреин да се измъкне от страната и започва да предава разузнаване на британския военен аташе в Берлин.

В крайна сметка авторът се озовава в един от концентрационните лагери на Хитлер, където едвам оцеля.