Катастрофалната мисия за спасяване на заложници, която създаде командосите

Днес най-сериозните и деликатни мисии на Америка се изпълняват от специалните части. Екип 6 на тюлените на Военноморските сили (т. нар. Seal Team 6), например, изпълнява нападението, което довежда до смъртта на Осама бин Ладен. Екипите за специални операции обаче не винаги са били толкова високо ефективни. Всъщност една конкретна неуспешна операция през 1980 г. причинява значителна промяна в начина им на битка.

Сега ще ви разкажем за нея.

След Иранската революция има много гняв, насочен към Съединените щати. Поддръжниците на аятолах Хомейни вярват, че Америка е застанала твърде силно зад сваления шах Мохамед Реза Пахлави. С подкрепата на Хомейни студенти от групата Мюсюлмански Студенти Последователи от Линията на Имама вземат 52 американски дипломати и граждани като свои заложници.

Джими Картър, който е изправен пред задаващи се избори, се надява да разреши кризата дипломатично. Разгневени от отказа на Съединените щати да екстрадират шаха, иранците обаче отказват да преговарят и в резултат на това някои от кабинета на Картър започват да настояват за военна намеса.

След като решението за военна намеса е окончателно взето, изготвен е план, който да включва всички военни клонове: военноморските сили, морските пехотинци, военновъздушните сили и армията всички проявяват интерес към спасяването на заложниците. Командването на операцията е дадено на генерал-майор Джеймс Б. Вот.

При планирането на мисията има много усложнения. Оказва се, че точни разузнавателни данни е почти невъзможно да бъдат получени. Картър преди това ограничава действията на ЦРУ в Иран, така че голяма част от разузнавателните данни, събрани от американските сили, са от иранската държавна телевизия…

За да бъде мисията успешна, няколко движещи се части трябва да се съберат безпроблемно: включително самолети за преместване на войски и оборудване в района, както и бойни кораби, готови да отговорят, ако иранците се противопоставят. Но най-важни са хеликоптерите CH-53, които не само ще транспортират войниците, но и заложниците на безопасно място.

В нощта на операцията проблемите възникват бързо. След като кацнат в Делта Уан, операторите на Делта Форс се натъкват на автобус, пълен с ирански цивилни – този автобус трябва да бъде задържан, за да не бъде компрометирана мисията. Трябва да бъде унищожен и ирански камион с гориво.

Поради лошо време и механична повреда пък се налага два хеликоптера да бъдат изоставени, а един да се върне в базата, и мисията в крайна сметка е прекратена, тъй като няма достатъчно хеликоптери за спасяването на заложниците. Още по-лошото е, че един CH-53 се сблъсква със самолет, докато напуска. При катастрофата загиват трима морски пехотинци и петима летци.

Подигравателна възстановка на първия ден от отвличането, 2015 г.

Провалът на мисията доведе до тежки дискусии

Смъртта на 8-те войника прави мисията от неуспешна в трагедия.

По-късно командирът на оперативната група Джеймс Вот пише: „Някои казват, че сме се провалили. Други казват, че това е било фиаско. Не беше нито едно от двете. Това беше най-доброто, което можеха да направят екип от смели доброволци в опит да реализират трудна и опасна мисия. Никога не съм виждал по-решителни американци да се стараят толкова усилено да направят правилното нещо… Тези, които загубихме, не умряха напразно. Ще освободим нашите хора.“

Въпреки това неуспешната мисия е черно петно за Картър. Докато се надява да планира втора мисия, иранците вече бяха разпръснали заложниците из цял Иран. Роналд Рейгън печели президентския пост от Картър същата есен и е президент, когато заложниците са посрещнати у дома.

Гербът на United States Special Operations Command

Инцидентът в крайна сметка довежда до създаването на SOCOM

Джеймс Л. Холоуей III, пенсиониран военноморски адмирал, е натоварен със задачата да разследва къде се обърква мисията и определя, че има „недостатъци в планирането на мисията, в командването, в контрола и в оперативността между службите и предоставя катализатор за реорганизиране на Министерството на отбраната“.

7 години след доклада на Холоуей е взето решението за сформиране на Командването за специални операции на въоръжените сили на САЩ. Всички групи от специалните сили в отделните клонове се контролират от SOCOM.

Освен това армията създава 160-ти авиационен полк за специални операции, за да не се повтарят проблемите с хеликоптерите, които измъчваха операцията в Иран.