Какво прави хората по-податливи на руската дезинформация, според ново проучване
Ново изследване разглежда факторите, които биха могли да направят хората по-податливи на дезинформацията от Русия. Според констатациите в това изследване, хората, които вярват в теории на конспирацията, не се доверяват на правителствата си и не следват политиката, са по-уязвими към фалшива информация и пропаганда, която включва анти-мейнстрийм послания от „нелиберален режим“.
Списанието Comparative Political Studies пише, че изследователите провеждат редица експерименти върху група от над 2000 души в Германия. Участниците първо са попитани за техните вярвания и нагласи, а след това им е дадено кратко описание на събитие от реалния свят – на вътрешен или на външен проблем като справянето на Германия с бежанската криза и съмнителните финансови споразумения на Путин.
След разделянето на участниците в пет групи, някои получават и допълнителна информация по въпросното събитие, която е или анти-мейнстрийм, или мейнстрийм . След това на някои е обяснено и откъде идва информацията – дали е руски или „западен“ източник.
Разглеждането на данните разкрива, че хората със „силна вяра в авторитаризма, привърженици на теориите на конспирацията, хора с ниски политически познания и опоненти на правителството“ са по-склонни да приемат сляпо анти-мейнстрийм пропаганда. Това, твърдят изследователите, подчертава типа хора, които изглеждат по-податливи на руската дезинформация.
Проучването установява още, че предоставянето на прозападна гледна точка и опровергаването на руския източник не е достатъчно, за да убеди хората, че информацията може да е подозрителна и се нуждае от допълнителни изследвания.
Според учените това би могло да помогне да се обясни защо проблемът с дезинформацията е толкова труден за решаване.
„Нашето проучване предполага, че е по-важно изначално да се повиши устойчивостта на обществото срещу нелибералната пропаганда. Да го кажем по-ясно: веднъж след като хората са отблъснати от мейнстрийм политиката, битката изглежда е загубена“, казва за IFLScience д-р Матиас Мадер, главен автор на изследването и доцент по международни отношения в университета в Констанц в Германия.
„Това очевидно повдига въпроса как да заинтересуваме хората в политиката и да ги държим далеч от периферията на демокрацията… Отговорът на този въпрос вероятно се крие в дългосрочни фактори, а не в бързи и лесни решения: ранно гражданско образование и предоставяне на ресурси на по-уязвимите за участие в политиката“, добави д-р Мейдър.
Като се има предвид неотдавнашното и все още провеждащото се ползване на дезинформация относно конфликта между Русия и Украйна, това изследване има особен резонанс.
Meta, компанията-майка на Facebook и Instagram, наскоро обяви, че е премахнала мрежа от акаунти и страници, които разпространяват фалшиви новини за руската инвазия в Украйна. Част от тази мрежа са и няколко уебсайта, маскирани като независими новинарски издания, но които публикуват фалшиви твърдения за това, че Европа и САЩ са предали Украйна и че Украйна е провалила се държава.
Това е само един от многото опити да се повлияе на общественото възприятие на руско-украинския конфликт. Групата за разследваща журналистика Bellingcat, например, вече изтъква няколко сложни медийни кампании, предназначени да разпространяват невярна или подвеждаща информация за кризата.
Въпреки това, изследователите от това ново проучване твърдят, че настоящата ситуация в Украйна може да тества границите на дезинформацията, като казват, че мрачната реалност на продължаващия конфликт може да означава, че руската дезинформация няма да се задържи толкова ефективно, колкото в миналото.
„Настоящата ситуация сочи към потенциалните граници на нелибералната пропаганда. Руските действия в Украйна са толкова груби и има толкова много внимание и доказателства, че типът пропагандни инструменти, които изучаваме в нашия документ, може да бъдат по-малко ефективни – ако изобщо са ефективни“, обясни д-р Мадер.
