Какво е правил Хемингуей в Куба
Втората световна война успява да въвлече всяко парче земя и всеки човек по света в мащабния военен конфликт. Пропагандата работи на високи обороти и много скоро всички ще изпитват неудържим гняв срещу нацистите. След като САЩ обявява война на Оста, правителството на Батиста също се кълне във вярност в битката срещу фашизма. В думите на кубинския лидер има един много сериозен наболяващ проблем – огромна част от испанците, които потърсили убежище в Куба след гражданската война, били и привърженици на нацизма под прикритие.
Ърнест Хемингуей пише кратък увод на антология от разкази „Хората във война“. С тези редове започва и голямата жажда за участие в конфликтите, които току-що е описвал във въпросната антология. Един бърз разговор с американския посланик в Куба – Спруил Брейдън ще докаже, че Ърнест е много ценен кадър за САЩ. Писателят уверява американското правителство, че може да използва своите стари контакти от испанската гражданска война и да различи нацистките шпиони, които се подвизават на острова.
С подкрепата на американското и кубинското правителство, Ърнест започва да изгражда много сериозна мрежа от тайни агенти – предимно бармани, някой друг плъх от кубинските брегове, двама-трима свещеника, скромна бройка изгубени херцози и дукеси, както и известна доза франкисти. Хемингуей нарича операцията „A-One job“ и започва да работи, но дали изобщо успява да залови някого или да изпрати нацист на съд, за тази военна операция не можем да знаем нищо – информацията остава класифицирана.
И така Ърнест се озовава на един от най-райските острови, където трябва да следи за вредните елементи. Под прикритието на кубинския ром, авторът с „хронична диария на устата“ решава да говори за своите комунистически симпатии. Благите думи довели няколко пъти съветски агенти в Хавана и във Флоридита през септември 1942 г., но не се стигнало до нищо различно от изнудване. За тези думи, както и за няколко посещение до комунистически Китай, Хемингуей ще стане мишена и на ФБР. Американските агенти така и не разбрали какво точно е прикритието на писателя и отварят досие. Същото ще бъде причина за повдигане на обвинение.
Снимка: By Unknown photographer – http://www.jfklibrary.org/Asset-Viewer/RNhpI3rD90akwMe5HKBBOg.aspx, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=11016942
Самият Едгар Хувър чете всички тези доклади и накрая пише със собствения си почерк под тях, че Ърнест е бил безочлив автор с грандиозно въображение, но не и предател. Именно той нарежда на всички да прекратят преследването му. Самият той обаче настоява да се промени приоритета на мисията, защото един цивилен не може да получава толкова голяма отговорност.
Опитите на Ърнест да прилича поне малко на шпионин не са особено успешни. НКВД и ФБР вече са разбили мита за неговото присъствие и дори са категорични, че не използва пълния си потенциал в тази роля!
Германия вече изучава и следи линиите за снабдяване на ресурси като метал и гориво. Стратегията на нацистите е да прекъснат точно този поток. Немската подводна война се води именно в Карибите. Операция „Барабан“ има за цел да извади извън строя различни рафинерии и мини в Гвиана, Аруба, Ню Орлеанс и Хюстън. Петролните танкери от Венецуела се превръщат в много изкусителна цел. От февруари до ноември 1942 г. немските подводници успяват да потопят 400 кораба и повече от половината са именно в Карибите. Между входа към Карибско море и Гълфстрийм се стига до Панамския канал, а Куба стои точно по средата, координирайки целия морски трафик.
И така Ърнест започва своята операция, която носи гръмкото име „Самотник“ на любимата си котка. На 12 март жителите на Куба успяват да станат свидетели на потапянето на товарния кораб „Олга“ както и на „Тексасецът“ – цистерна с петрол. Жителите около фара „Вълк“ и Кайо Конфитс, близо до Кайо Романо не вярват, че немската подводница може толкова близо да неутрализира и двата кораба. Американската флота вече е понесла много тежки загуби в Пърл Харбър и съответно сега трябва да се изправи срещу още по-жестоките атаки на безмилостните немски капитани. Отчаянието е пълно и накрая в играта се включват и малките собственици на яхти и други комерсиални кораби. Капитаните се въоръжават, а в замяна на техните услуги ще получат държавни облигации.
За всеки рекрутиран капитан, Ърнест получава по 500 долара, които пристигат заедно с парите пристигат и подводни мини, както и картечници (а понякога между всички куршуми се прокрадвали и някоя друга бутилка алкохол, както и стръв за риба). Разбира се, той първи екипира своята собствена яхта и се възползва изцяло от промоцията (добавяйки облигации в своя джоб). В същото време и синовете му завършват училище и за лятната ваканция пристигат, за да помагат на баща си в голямата битка. Впрочем историята започва много да напомня на красивата книга „Острови по течението“. И докато всички си отварят очите на четири, младежите прекарват едно незабравимо лято на яхтата, препичайки се под жаркото кубинско слънце. Горивото продължава да е изключителна рядкост и американското посолство дискретно доставя туби до дома на писателя, а после заедно с група пияни баски ще се озоват на сигурно място под земята.
Снимка: By Not specified, owned by John F. Kennedy Presidential Library and Museum – Ernest Hemingway Photograph Collection, John F. Kennedy Presidential Library, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=7895616
Компания на писателя-капитан правят бившия британски шампион по поло Уинстън Гест, оплешивяващия и агресивен испански лоялист Роберто Ерера Сотолонго, Франсиско Ибарлусия, морският картечар Дон Саксон, Хуан Дуньябетия и един свещеник Дон Андрес. Излишно е да споменаваме, че сред всички в екипажа присъства и каталунския барман Фернандо Меса. Морските вълци трябва да пият сериозно, но малцина могат да издържат на темпото на Хемингуей.
Въоръжени с картечници, противотанково оръжие, базуки, ръчни гранати и радиостанция за далечно предаване, най-близките приятели на Ернесто тръгват директно към източника на торпедата между Кайо Гилермо и Санта Мария. Планът на Ърнест е малко абсурден, но подозираме, че никой не може да е разумен след толкова много пиене и достатъчно високи рискове. Идеята му е да примамват подводницата на повърхността и с монтирането на картечниците да неутрализират тежката 88-милиметрова картечница, която стои обикновено на палубата на подводницата. И докато немският персонал не можел да отвърне на огъня, смел човек от екипажа трябва да се качи и да хвърли граната в контролната кула на подводницата. В следващите две години именно той ще бъде единственият американец с разрешително от кубинските власти за патрулиране. Освен това се справя добре и много често дава точните координати на немски подводници.
Кубинската връзка на Хемингуей приключва някъде през 60-те години на миналия век. След като Батиста пада от власт, Хемингуей се прибира в Идахо и и на следващата година извършва самоубийство. Домът на писателя днес е музей, а друга интересна подробност е, че получава телеграмата за своята Нобелова награда по литература именно на острова.
