shareit

Как подводница К-219 можеше да направи втори Чернобил в Атлантическия океан

| от |

Чернобил е един изключителен пример за всичко, което може да се обърка в съветската ядрена енергетика. За съжаление, той е само един от катастрофалните примери. Във всеки друг случай ще открием, че има поне един човек със здрав разум, който да прецени точно рисковете. Ядрената подводница К-1986 е част от великия съветски проект 667АУ, който се опитва да демонстрира невероятен възход и дори да изпревари американците и тяхната програма.

Ето защо през 70-те години се появява и първият опит за ядрена подводница. Руснаците поставят два ядрени реактора VM-4 с термална мощност от 90 мегавата – напълно достатъчни за целите на един подводен кораб. На въоръжение, инженерите поставят стратегически ракети, включващи два течни компонента – динитроген тетраоксид и хептилов оксид. Двете са изключително токсични, но позволяват по-сериозна далекобойност на ракетите, защото по време на Студената война, най-големият страх е инвазия от запад.

Ракетите на подводницата са поставени в 16 отделения и се изстрелват само под вода. За да се случи изстрелването, ракетните отделения трябва да се наводнят предварително. Представянето на този вид подводница пред партията се смята за невероятен успех и отново под натиска на руските власти, компромисите бързо се смитат под килима. Подводницата е пусната в употреба през 1973 г. и преминава първите няколко теста без никакви проблеми. Убедени, че плавателният съд ще изпълни своята мисия и ще защитава СССР от неприятеля, флотата решава да постави и ракетите.

Това се оказва една от фаталните грешки. При потапянето, повечето контролни уреди посочват грешка в горивните компоненти на борда на К-219. Ракетното отделение не е успяло да изхвърли всичката вода под налягане и част от нея е успяла да влезе в ракетните силози. Резултатът е, че сложният състав на горивото бързо започва реакция с динитроген тетраоксида. Основният продукт при добавяне на вода е нитрична кисилена. Първите проверки на подводничарите показват, че всички горивни системи са увредени. Отровата продължава да се разнася из цялата подводница и да натрови голяма част от екипажа.

Един от подводничарите ще почине. Логично е, че в този момент капитанът трябва да нареди незабавно изплуване на повърхността. Някои моряци и до днес твърдят, че водата успяла да влезе и в електрическата система, за да направи късо съединение, а оттам да стане пожар. Подводничарите успяват да изгасят пожара и след това се връщат обратно в базата, докладвайки, че този плавателен съд е опасен и изобщо не трябва да се използва, преди да бъде върнат в пълна изправност.

Руските инженери веднага отговарят на този проблем и използват най-крутите мерки за отстраняване на проблема. Отдават се на този казус, защото никой не иска да бъде разстрелян за саботиране на съветска военна техника. Какво е решението? След като проблемът е решен и каналите за наводняване на ракетното отделение са затворени и никога повече не се използват. Ракетите също са подменени.

Причината за тази промяна, освен факта, че горивото е изключително токсично, е че ракетите Р-27У могат да летят едва на 3 хиляди километра. По това време партията иска да е готова с оръжие, което директно да напада и удря източния бряг на САЩ. Какви промени са направени, това не можем да знаем със сигурност, но мистичната К-219 продължава да служи вярно на руската флота. Животът ѝ не е особено дълъг, след като в данните е посочено, че последното плаване е на 4 септември 1986 г.

Подводната лодка напуска пристанището на Гаждиево, Мурманск и се отправя на поредната бойна мисия. Подводничарите са забравили проблемът – това е 13-тата им мисия и числото за пореден път ще изиграе своята много лоша съдба. По план К-219 трябва да плава 90 дни. След завръщането си обратно у дома, подводницата ще отиде за скрап. Още на изпращането, проблемите започнали да тревожат моряците. Така нареченото коронясване за последен път с бутилка шампанско – прави се и при официалното пускане на кораба – не тръгва добре. Бутилката е засилена, но не се чупи.

Само няколкостотин километра от дома, руснаците започват да следят приборите и установяват критична грешка в ракетен силоз номер 6. Капитан Александър Петрачков е отговорен за ракетните силози на кораба и открива, че за пореден път има теч на солена вода. Инцидентът е идентичен с този, който се е случил по време на тестовете. Петрачков веднага съобщава на своя капитан, но отговорът е, че просто трябва да изключи алармената система и да продължи работа.

В толкова комплексна технологична система ще открием, че и най-малката грешка може да се окаже фатална. Серията от грешки се оказва непростима и задължително води до трагедия. Първият проблем започва с теча на вода, която гарантира катастрофално развитие на ситуацията. Вторият фактор е, че К-219 започва да плава близо до американската подводница USS Augusta, която принуждава руснаците да се спуснат под преследвача си и да останат в мъртвата точка на сонарите.

При бързо откриване на подводницата, всеки капитан на съветска подводница ще изисква претърсване за шпиони. Разглежда се дали наистина сонарът работи правилно и след това се предприемат бойни действия. Американците наричат тази стара стратегия „Лудият Иван“. На 3 октомври командир Игор Британов нарежда да се изпълни точно тази формалност на борда. По-сериозната дълбочина води до повече вода в ракетното отделение, ракетите са нови, но горивото е традиционното.

Повече вода, означава и по-бърза реакция. Не е известно в колко часа избухва ракетното отделение на К-219, но е ясно, че дори шлюзът на ракетата е излетял заедно с останките от бойната глава. Едно ракетно отделение е вече наводнено, но това далеч не е единственият проблем. Подводницата е изложена на огромен риск в следствие налягането. В предната част избухва пожар и убива на място Игор Кхарченко и Николай Смаглюк.

Подводницата започва да се пълни с вода и се спуска към дълбините на Сарагоско море на около хиляда километра от американските брегове. Капитанът предлага да изплуват, за да облекчат напрежението, а и да не се смачка самата подводница. Изплуването на съветска подводница в близо до САЩ ще сложи край и на мисията под прикритие. Руснаците не могат да поискат помощ от американците. След изплуването на брега, моряците трябва да оцеляват цели три дни.

Зареден с цели 15 балистични ракети, и две ядрени торпеда, те определено не са най-добрите гости. Капитан Петрачков, който записва всичко в дневника си, умира от отровните изпарения. Докато пожарът се овладява, нов проблем излиза на борда. Графитните прътове в ядрените реактори отказват да се спуснат. Това е една от най-важните защитни системи на борда и е очевидно не работи. Нещо подобно се случва в Чернобил и всички на борда разбират, че ще повторят събитията от 5 месеца по-рано. Докато моряците се борят да намерят решение на проблема, графитните прътове започват да се топят, с което се очаква и следващия проблем – експлозията.

Старши лейтенант Николай Беликов и моряка Сергей Преминин (4-тата жертва на борда) правят немислимото. Влизат директно в 7-мото отделение на подводницата и работят в ядрена баня, където температурата преминава около 80 градуса по Целзий. Отделно ароматът на отровни изпарения също помага. В една епична битка между човека и машината, двамата моряци успяват да свалят три от 4-те графични пръта. Преминин успява да изгаси реактора, но когато системата отчита нарушено налягане, автоматично затваря вратите.

Последният път, когато някой чува този моряк, е по интеркома, където съобщава, че е успял да спре машината. Подводничарят е умрял от задушаване, преди да бъде унищожен от радиацията. Евакуацията започва на 4-и октомври, докато подводницата потъва само два дни след това, опитвайки се да бъде изтеглена. По време на тази операция загиват още четирима моряка.

Преминин се смята за герой на света, след като спестява втора ядрена катастрофа и най-вероятно война между САЩ и СССР. До днес руснаците твърдят, че проблемът е скриването на проблем в подводницата, който е можел да бъде предотвратен и да спаси всички на борда. Лошата новина е, че това официално решение доказва и още един важен проблем, К-219 не може да се смята за толкова съвършен кораб и с удоволствие се пенсионира или по-скоро погребва сама.  

 
 
Коментарите са изключени за Как подводница К-219 можеше да направи втори Чернобил в Атлантическия океан

Повече информация Виж всички