Как най-успешната подводница на САЩ случайно се потопи сама

Танг е подводница от клас Балао, построена във военноморската корабостроителница на остров Мар през 1943 г. Като подводница от този клас, Танг е с дължина над 90 метра и измества над 1600 тона. Снаряжението й се състои от 24 торпеда и със своето дизелово-електрическо задвижване може да достигне максимална скорост на повърхността от 37 километра в час.

От нейното въвеждане в експлоатация Танг се командва от лейтенант-командир Ричард О’Кейн – човек, който вече е бил на пет военновременни патрула, на борда на подводницата Уаху.

Но въпреки че идва на служба доста късно, Танг ще се превърне в най-успешната американска подводница във войната.

Док 1 на военноморската корабостроителница на остров Мар

Първи боен патрул

Първият й патрул започва на 22 януари 1944 г., когато напуска Пърл Харбър и тръгва към Каролинските и Марианските острови. Почти веднага открива конвой от японски кораби и ги атакува като потапя един от тях, след което се гмурка във водата, за да избегне ответния огън. След редица подобни ангажименти тя завършва първия си боен патрул с 6 поразени цели или около 18 000 тона потопено вражеско корабоплаване.

Втори боен патрул

Вторият патрул на Танг е с много по-малко събития от първия като завършва без никакви нито един потопен враг. Той започва на 16 март като подводницата прекарва известно време около островите Палау, залива Давао и Трук. Едно от забележителните й действия в този патрул е, когато спасява 22 летци и ги отвежда на Хаваите (главната снимка е кадър именно от този момент).

Трети военен патрул

Липсата на действия при втория й боен патрул със сигурност е компенсирана в третия, когато Танг потапя 10 вражески кораба. Този патрул започва на 8 юни 1944 г. и е прекаран предимно в Жълто и Източнокитайско море. Скоро тя се натъква на голям японски конвой, състоящ се от над 20 кораба, повечето от които са въоръжен ескорт. Тя смело им се нахвърля, стреляйки с торпеда по две отделни цели и реализирайки две потапяния. Въпреки това японските записи по-късно показват, че Танг всъщност потапя четири кораба, като другите два вероятно са минали през пътя на торпедата случайно.

Подводницата намира и друг кораб по-късно през юни, който също атакува, след което се гмурва, за да избегне ответния огън. После обаче тя бързо се връща на повърхността и изстрелва още едно торпедо, което разцепва японския кораб наполовина и отнема живота на 3200 войници. Подводницата завършва този си патрул с над 40 000 тона потопено вражеско корабоплаване.

Четвърти военен патрул

Четвъртият й боен патрул се провежда от 31 юли до 3 септември и преминава подобно на третия. Танг записва още седем кораба, един от които е унищожен от палубното й оръдие.

Потъването на подводницата

Когато Танг започва своя пети военен патрул, тя е сред най-опитните и най-резултатни подводници в американския флот. Тя патрулира Тайванския проток между Тайван и Китай – силно критичен райони по това време. Там потапя два товарни кораба в нощта на 10 октомври, след което продължава лова си. На 23 същия месец открива голяма група японски кораби, която О’Кейн решава да атакува през нощта.

Така Танг изскача в центъра на конвоя и започва да разтоварва торпеда по околните кораби, заформяйки една наистина невероятна и хаотична битка. Сама подводницата успя да повреди и потопи няколко кораба, докато същевременно противодейства на входящите атаки. В един момент Танг забелязва, че два товарни кораба се насочват към нея, за да я ударят – но тя прави маневра, които довежда до това японските кораби да се сблъскат един в друг. След това тя ги довършва с торпеда. Когато други три кораба се приближават с висока скорост към нея, подводницата бързо се оттегля в открити води, оставяйки разруха след себе си.

На следващата вечер тя атакува друг голям конвой и изстрелва останалите си торпеда като потапя още кораби. В ранните часове на 25 октомври изстрелва последното си торпедо – електрическо торпедо Mark 18.

Mark IX (Великобритания) най-горе, G7e (Германия) в средата и Mark 18 (САЩ) най-долу

Но вместо да се изстреля направо, торпедото се завива в кръг и се насочва обратно към подводницата, която се опитва да го избегне, но неуспешно. Само 20 секунди след като е изстреляно, торпедото удря задната част на Танг, убивайки веднага половината от 87-членния екипаж. Водата нахлува в кърмата на подводницата и тя започна да потъва. По време на потъването няколко мъже все пак успяват да избягат.

Причината за неизправността на торпедото е неизвестна.

Подводницата пада на дъното на океана, което е само на 55 метра под повърхността. Оцелелите, които все още са в подводницата, включително О’Кейн, си проправят път към непокътнатите носови отделения. Там унищожават всички чувствителни документи и започнаха да бягат – 13 се опитват, но само 8 стигат до повърхността.

На следващата сутрин японска фрегата вади деветимата оцелели мъже от океана. Щом се качват на кораба, те осъзнават, че оцелелите от предната нощ също са на борда и са пребити почти до смърт. Мъжете в крайна сметка са преместени в лагера за военнопленници Офуна, където отново са жестоко бити. Само 5 мъже успяват да излязат живи от войната.

По време на своите пет патрула, Танг потапя 33 вражески кораба, което я прави най-успешната подводница на ВМС на САЩ в историята. Тя също така печели четири бойни звезди, както и още награди и официални похвали. О’Кейн пък е удостоен с Почетен медал за ролята си в последната битка на подводницата.