Как любовта на един американец към Русия повлия на Студената война
Голямата ирония в живота на Джордж Ф. Кенън е точно колко архитектът на стратегията на Америка в Студената война – насочена към спиране на съветското настъпление – обича Русия.
Кенън може би играе по-голяма роля във формирането на възгледите на САЩ към една голяма сила и по този начин отношенията на самите граждани с тази сила, отколкото всеки друг американец в съвременната история на страната. Това че въпросната сила е Съветският съюз, а въпросният момент е периодът след Втората световна война прави неговото влияние още по-забележително.
Той изгражда авторитетна смесица от знания и опит на всички длъжности, които заема – дипломат, посланик, съветник на Държавния департамент и професор в Принстън. За цялото поколение американски служители, които ръководят външната политика на нацията в Студената война, Кенън става водещо лице за всичко що се отнася до Русия. Основното му постижение е как американците най-добре да ограничат съветската заплаха.
Но въпреки ключовата си роля във войната със СССР, Кенън е силно влюбен в Русия. През 20-те и 30-те години той дори научава езика – „Никой американец не говори руски по начина, по който го говори Джордж“, казва негов колега. През дългия си живот (Кенън почива през 2005 г., на 101 години) той чете и препрочита големите произведения на руската литература от 19 век и обикаля страната често. Докато е в Лондон през май 1958 г., отива да види „Вишневата градина“ на Антон Чехов и по-късно записва силна реакция в дневника си:
„Вишневата градина“ раздвижи всички вече ръждиви и разстроени струни от моята младост: Рига и руският пейзаж, и потресаващата, неочаквана познатост и убедителност на света на Чехов – това разбуни, с други думи, моята руска страна, която е изцяло чеховска и много по-истинска от американската – и тъй като всичко това се изтръгна на повърхността в мен, седях там, развълнуван като малко дете, и се опитвах отчаяно да скрия емоциите си от останалата част от компанията.
Неговата руска и американска страна са доста неспокойни спътници в Студената война. И въпреки че Кенън силно се възхищава на нацията, сърцето му го боли, докато гледа как Ленин и Сталин така брутално променят пътя й.
Топлите чувства на Кенън към Русия са познати дори на Михаил Горбачов, който се срещна с него през 1987 г. във Вашингтон, Колумбия, и му казва: „Ние в нашата страна вярваме, че човек може да бъде приятел на друга държава и да остане в същото време лоялен и всеотдаен гражданин на своята; и това е начинът, по който те виждаме.“ Това признание от противника е момент на дълбоко лично удовлетворение у бившия дипломат.
Кенън е бил най-известен на повечето американци като човекът, който през 1946 г. бие камбаната, че руснаците настъпват (в Централна и Западна Европа). Разочарован от неспособността на администрацията на Труман да оцени мащаба на заплахата, създадена от Съветския съюз на Сталин, тогавашният американски официоз в Москва изпращат на Вашингтон това, което ще стане най-известното съобщение в историята на Държавния департамент. В дългата си почти 6000 думи телеграма дипломатът подчертава, че Съветският съюз не вижда път към трайно мирно съжителство с капиталистическия свят. Сталин – подхранван от национализма, дълбоките страхове от външна атака и марксистко-ленинската идеология – е решен да разшири властта на своята нация. Но, както обяснява Кенън, Съюзът е слаб и ако Западният свят даде да се разбере, че ще окажат силна съпротива при всяко нахлуване, заплахата може да бъде овладяна.
Въздействието на телеграмата е силно. Тя е бързо и широко разпространена и прочетена от секретарите на войната и флота, а по-късно и от самия президент Труман. Тя става задължителна за четене от висши членове на въоръжените сили, а също е и изпратена до американските посолства и мисии в чужбина. Самата сила на логиката в телеграмата убеждава мнозина от властта, както отбеляза един от помощниците на Труман, защото „Кенън връзва всичко заедно, увива го в чиста опаковка и му слага червена панделка“.
Кенън е отзован във Вашингтон през май 1946 г. и става заместник-комендант по външните работи в Националния военен колеж. Десет месеца по-късно, Кенън публикува анонимно есе, озаглавено „Източниците на съветското поведение“, което подробно описва диагнозите и препоръките на дългата му телеграма, този път пред обществото. Г-н X, както става известен на авторът, сравнява Съветския съюз с играчка, която се навива и се движи безмилостно в определена посока, ако не бъде поставена преграда по пътя й. Той вади примери от обширните си познания по история на Русия, за да създаде психологически профил на един тоталитарен режим, при който истината е плаваща, а светоусещанията са плод на „векове битки между номади в едно огромно укрепено поле“ и нападения през вековете от монголските орди от Изтока и армиите на Наполеон и Хитлер от Запад. Тези спомени за смъртта и разрушенията се смесват с експанзионистичния комунистически светоглед. Резултатът е държава, която без значение колко време ще отнеме, натрупва мощ, с която да защитава Родината от всеки враг. С други думи, не трябва да се влиза в ангажимент с тази Русия.
