Как израелски F-16 спряха производството на плутоний в Ирак
През 60-те и 70-те години на миналия век, Ирак се опитва да подпише договор с Франция и Италия за доставянето на атомен реактор, с чиято помощ страната ще започне да „произвежда ел. енергия“. Ирак иска да закупи реактор, какъвто се използва и в Чернобил. Нито една от двете страни не е съгласна да партнира със Саддам Хюсейн, особено след като диктаторът показва своята емоционална нестабилност в управлението.
С дълги преговори Франция е съгласна да продаде изследователски реактор Озирис, към това добавят и по-малък Isis реактор (няма нищо общо с терористичната група), 72 килограма от обогатен уран и програма за тренирането на персонал. Общата цена на цялото удоволствие възлиза на 300 милиона долара. През 1976-а година, сделката е завършена и започва доставката. Важно е да споменем, че въпросният изследователски реактор не се използва за производство на електричество. Основната му цел е да произвежда радиоактивни материали за производство на ядрено оръжие или извличане на такъв материал за създаването на атомна подводница. Имайки предвид скромния излаз на Ирак към Персийския залив, категорично можем да бъдем сигурни, че изобщо не става въпрос за подводни лодки.
Реакторът Osirak в строеж.
Снимка: By Source, Fair use, https://en.wikipedia.org/w/index.php?curid=29954034
Историята е пълна с въпросителни в този случай. Саддам започва да се представя като истински диктатор, всички са против неговата политика за производство на атомно оръжие и дори се опитват да го свалят от трона, докато Франция прави сделка за 300 милиона долара и с това дава властта за производство на финално и окончателно оръжие.
Първата доставка към Ирак от 12.5 килограма уран пристига през 1980-а година. Двете страни подписват договор, който не позволява на клиента да притежава повече от 24 килограма уран в страната. По-високо количество би позволило и бързото създаване на ядрена бомба. Франция и Ирак до този момент продължават да твърдят, че реакторът е закупен за изследователски цели, а не за създаване на военно оръжие. Osirak (съчетанието на името Озирис и Ирак) е и причината за толкова дългото въздържание на всички останали страни да се намесват в конфликта или да изказват мнение. Впрочем, големият въпрос винаги ще бъде: имаше ли Саддам оръжие за масово поразяване?
Някои агенции твърдят, че реакторът е разполагал с необходимото количество обработен плутоний за бойни цели, а според п-р Ричард Уилсън, който е посещавал въпросното здание (след бомбардировките) – шансовете за производство на такъв ресурс, автоматично показват, че времето за добиване с тази скорост може да отнеме десетилетия, а не години. Практически, преди появата на Osirak, атомната програма на страната не се е смятала за потенциално опасна.
Един от 8-те F-16, който лети до Ирак.
By KGyST – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=3556262
Френският инженер Ийвс Жирард проектира Osirak така, че наистина да бъде нестабилен в опитите си да се произвежда оръжие. По-късно Уилсън ще допълни мнението си с факта, че всички негови колеги е трябвало да направят симулация за добив на изотопи и нито една не показвала особена стабилност, без да рискува или застраши мирното население, следователно продажбата на тази технология била напълно измамна.
През това време, Израел определено не бил особено щастлив от развитието на своята съседка. Политическите отношения са далече от разумни и приятни. Изборът на Менахем Бегин (като министър-председател на Израел) му дава правото да подпише празен чек и да го връчи на армията с идеята, че те ще намерят отговор за унищожаването на новата играчка на Саддам. Произведен е идентичен модел със същите размери на Osirak и практикуването на бомбен заход започва. По време на тренировките умират 3-ма души, но за Израел, целта е жизнено важна. Агентите на Мосад търсят всякакви начини, за да забавят и дори да предотвратят строежа. Някои поставят бомби в основните, които трябва да отплават за Ирак. Други внедряват собствени агенти директно в централата.
Френски и италиански фабрики са многократно притискани и след сериозно количество заплахи, Франция добавя клауза, в която изисква френски инженери да присъстват по всяко време в реактора и да следят за какво наистина се използва той. Проблемът в този момент за Израел е фактът, че крехките дипломатически отношения могат да се нарушат във всеки един момент. Конфликтът от октомврийската война с Египет започва да затихва. Навлизането във въздушното пространство на Йордания няма да доведе до нищо добро. Въпреки всички опити за откриването на разумно решение, агентите на Мосад споделят, че през 1981-а година, Ирак ще получи горивото и реакторът ще бъде пуснат в експлоатация.
Емблемата на мисията – полет до реактора и унищожаването му.
Снимка: By Oren Rozen – Own work, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=27715399
Тук идва времето и за бойното кръщене на изтребителите F-16. Макар и по договор, Иран да е била първата страна за доставка, военните действия в страната не позволявали безопасно изпълнение на поръчката, Израел нямал нищо против да получи точно това оръжие. Проблемът обаче оставал, самолетите нямат достатъчно гориво, за да направят полета, следователно някъде във въздуха трябва да се случи презареждане. Разузнаването получава и друга интересна новина. На границата между Ирак и Саудитска Арабия има сляпо петно, позволяващо на изтребителите да минат незабелязано.
Още по-добрата вест е, че никой от Ирак не очаквал удар от Саудитска Арабия, следователно и шансовете за успех са достатъчно добри. Сякаш картите се нареждали в полза на пилотите, защото преди началото на мисията, разузнавателни самолети на Израел докладват, че последният въздушен сблъсък между Иран и Ирак показва сериозно отслабване на авиацията на Саддам. На 7-и юни, 8 самолета F-16 политат в посока Ирак, придружавани са от 6 F-15 самолета. Измислено е и елегантно решение за пребиваването в чуждо въздушно пространство. По време на полета, пилотите трябва да използват акцент и да говорят на арабски и да се представят за арабски самолети, когато навлизат във въздушното пространство на Йордания, същите трябва да се представят за арабска патрулна формация, която се е отклонила от курса. Набавени са резервоари за свръхдълги полети, които ще бъдат изхвърлени преди бомбардировката.
Любопитен факт е, че пилотите не подозирали, че прелитат точно над яхтата на царя на Йордания, намираща се в залива Акаба. Един бърз поглед на Хусейн бин Талал му подсказал, че израелските самолети имат само една цел и това е реактора Osirak. Царят бързо телефонирал в страната и настоявал да се изпрати предупреждение на Ирак, но поради лошата връзка, същото никога не било изпратено и израелските F-ове успели да навлязат в Ирак без никакви проблеми. В 18:35 американските F-16 започват заход над реактора.
Съдбата е изцяло на тяхна страна, първо с пропадналата комуникация и второ – идвало време за смяната на персонала на ПВО-тата. Всички отивали на вечеря и изключили радарите. Със скорост от 1100 км/ч, изтребителите започнали да пускат своите бомби на 5-секундни интервали. Поне 8 от 16-те бомби са успели да паднат директно върху купoла на реактора. Събудилата се иракска защита започнала ожесточен обстрел, но така или иначе целта е била поразена фатално. Издигането на безопасна височина позволявала на пилотите да се скрият високо в облаците и да се приберат спокойно.
Част от пилотите, участвали в операция „Опера“.
Трусовете от бомбардировките се чуват чак в Багдад. Малко по-късно и небето над столицата е разцепено от звука самолетните двигатели. Някои дори ще видят огнената диря, която ще остане в залязващото слънце. Боядисани в пустинен камуфлаж с курс право срещу слънцето, пилотите успяват да се скрият много добре от погледите на врага. Точно 2 минути са били необходими за унищожаването на реактора.
Генерал Факри Хюсейн Жабер може само да гледа как Израел прелита и напуска въздушното пространство без никакви затруднения. Следващият ден няма да бъде по-добър. Генералът, заедно със своите офицери, очаква бесилото, при това публично. Историята познава много случаи, в които нациите нападат Ирак, за да осакатят опитите за построяването на оръжие за масово унищожение. Самата мисия се нарежда по качество точно до Пърл Харбър. Това е и бойното кръщене на F-16. Бойният изтребител е актуализиран и в момента от Израел, а много скоро се очаква и последният модел да бъде доставен на въоръжение.
