В много отношения войната в Украйна се превърна в първата в света пълномащабна война с дронове и първата война с изкуствен интелект. Технологията играе централна роля в този конкретен театър; дори украински граждани я използват, за да помагат на въоръжените сили, като шерват позицията на руски превозни средства в приложения. Но в Израел в момента се разработват технологии от друг порядък – лазерни системи за противоракетна отбрана.
Може да звучи като научна фантастика, но тази нова система се очаква да се превърне в първия оперативен пример в своя клас в момент, докато държавите по света се опитват да разработят свои собствени версии. С напредването на лазерните технологии си струва да разберем как работят тези системи и за какво се използват.
Новата отбранителна система е официално известна като „Светлинен щит“ („Shield of Light“), но често е наричана и „Железен лъч“. Тя представлява високоенергийно лазерно оръжие (HELWS) от клас 100 киловата и беше представена за първи път от израелската компания за отбранителни технологии Rafael Advanced Defense Systems през 2014 г. Очаква се да бъде оперативно разгърната през следващата година.
Според уебсайта на компанията Железният лъч е предназначен за бързо и ефективно поразяване и неутрализиране на „широк спектър от заплахи на разстояние от стотици метри до няколко километра“. По същество това е лазер за противоракетна отбрана с практически неограничен пълнител. Въпреки че чак „неограничен“ е невъзможно, тъй като частите и енергийните запаси в крайна сметка ще свършат, лазерът има изключително неизчерпаем запаз от муниции в сравнение с традиционните системи, които разчитат на ракети за прехващане на входящи атаки.
Железният лъч е проектиран да работи като част от известната вече израелска многостепенна система за противоракетна отбрана „Железен купол“.
Лазерът също е добър пример за система за насочена енергия – вид оръжие, което използва насочени електромагнитни лъчи за постигане на някаква военна цел. Най-общо казано, това може да бъде постигнато по няколко начина, включително чрез лъчи от частици, мощни микровълни или високоенергийни лазери (ВЕЛ). Последните два вида са по-често желани заради потенциалната им стратегическа употреба, като конкретно последнят вид системи (какъвто е и Iron Beam) изглежда са най-често срещаният за военни приложения.
ВЕЛ се основават на твърдотелните лазери (които използват усилваща среда, която е твърда, а не течна) и използва кристали за преобразуване на електрическа енергия във фотони. Тези мощни лазери произвеждат фотони, които са в инфрачервената част на електромагнитния спектър, така че са невидими за човешките очи.
Но как се използват във военното дело?
Е, това зависи от дължината на вълната на фотоните, мощността на лъча и повърхността, която поразява. Например лазерите с ниска мощност, като тези, които се използват за показалки или по дискотеките, създават фотони, които са част от видимия спектър. Те са доста слаби, така че обикновено се отразяват от повърхности, без да причиняват вреда.
Лазерите с голяма мощност, от друга страна, се използват за прорязване на плът при медицински процедури или могат да изгарят, топят или изпаряват материали в промишлени условия. Във военен контекст, като например при Железния лъч, системата би могла потенциално да заслепи, пресече или изгори идващите ракети или безпилотни самолети по начин, който нарушава траекториите им.
Но въпреки че ВЕЛ системите могат да станат обичайна част от арсенала в бъдеще, те имат своите ограничения. По-специално, изискват значителен източник на енергия, за да се поддържат в действие. За нанасяне на щети на прииждащи цели, които се намират на голямо разстояние, са необходими десетки и стотици киловатчаса енергия. В повечето съществуващи проекти на такива оръжия източникът на тази енергия се разполага с превозното средство, което носи оръжията, което означава, че лазерът може да бъде изстрелван само за кратък период от време, преди да се наложи да бъде презареден.
Лазерите също така са доста чувствителни към атмосферните условия. Дъждът, мъглата и димът могат да ограничат мощността на лъча, тъй като могат да го разсеят.
Понастоящем в САЩ се изпълняват 31 лазерни програми, но досега те изпитват затруднения да създадат надеждни системи, които да могат да работят на терен.
Например, през февруари тази година американските военни разположиха четири ВЕЛ на камиони за тестване на бойното поле в Близкия изток. Те използват 50-киловатови лазери, монтирани на бронирани бойни машини Страйкър. През 2022 г. пък американският кораб Пребъл бе оборудван с високоенергийния лазер с интегрирана система за оптично заслепяване и наблюдение (HELIOS).
И ВВС на САЩ също се интересуват от тази технология, коятоискат да бъде разположена на техните самолети както за отбранителни, така и за нападателни цели. В същото време Русия разработва наземен ВЕЛ, който може да бъде предназначена за насочване и „заслепяване“ на вражески спътници.
По този начин, ако Железен лъч бъде успешно разгърнат от Израел през следващата година, то към него вероятно скоро ще се присъединят и други оперативни системи в други страни, особено след като все повече конфликти въоръжават безпилотните летателни апарати. След като бъде разгърната, тя ще предостави реални данни за опита си в тази област, които ще послужат за бъдещи разработки.
От една страна, такива системи могат да бъдат ценни инструменти за защита на цивилното население от потенциални атаки с дронове, но от друга страна, както при всички нови оръжия, те също така подчертават еволюиращия характер на войната в по-общ план.