„Greyhound“ и Том Ханкс в битка от Втората Световна война и много противоречия
Новият филм с Том Ханкс ще пренесе зрителите в далечната 1942 г. и атмосферата на Втората Световна война. Актьорът и носител на Оскар ще влезе в обувките на морски капитан, който трябва да преведе конвой от 37 кораба през Атлантика, за да преследва немски подводници. И както винаги се случва, Холивуд и историята влизат в противоречия.
Въпросните конфликти понякога могат да накарат дори ветеран от войната да се възмути от направеният филм. Истинската история обаче е взета от новелата на Ц.С. Форестър и неговата книга „Добрият овчар“, която пренася читателя в битка в Атлантическия океан.
Според историята командир Джордж Краус е плавал на своя кораб USS Keeling близо 24 часа в преследване на немска подводница. Историята на книгата и очевидно на филма ще ни пренесе в доста напрегнатно преследване. Бойните кораби успяват да потопят две подводници – една вчера и една на следващия ден. Корабът Keeling си партнира с полския „Виктор“. Техният опит да потопят поредния подводен кораб не върви по план. Изхвърлени са повече от 50 подводни експлозива и капанът е заложен, но подводницата просто отказва да премине.
Преследването става интересно, защото от сериозния конвой, 6 лодки вече са се срещнали с подводницата и не са особено очаровани от разразилата се битка. Решенията започват да се разлистват навсякъде, вариантите за противодействие са много, а виковете на моряците от потъналите кораби не бива да се игнорират. Капитан Краус закусва и мисли какъв курс да поеме със своя кораб. Знае много добре, че в дълбините на океана се крие неговият най-голям враг. Той е командир на ескорт от четири кораба – канадски корвет, британски и полски унищожител, както и неговият личен кораб – собственост на американската флота. През нощта самият капитан продължава да си фантазира, че 8 кораба и въздушно прикритие можеха да предложат най-добрата защита, но през 1942 г. все още няма толкова свободен военен ресурс.
И така, нека започнем от фактите, историята, за която казват, че е създадена по действителен случай, идва от автора Форестър, който пуска книгата си „Добрият овчар“ през 1955 г. Литературното произведение получава аплодисментите от критиците и доказва, че авторът наистина е свършил много добра работа. Впрочем в легендарната битка за Атлантика, именно самолетите идват на помощ и решават големите проблеми на корабите. Мнозина разглеждат този морски път като единственият източник на високоспасяващи продукти. Повечето помощи от САЩ минават точно тази линия, а подводниците на Хитлер обикновено се забавлявали със сериозното им потапяне.
Някои исторически критици споделят, че ако битката е била изгубена, войната щяла да продължи много повече и съответно дори Съветския съюз няма да издържи на натиска на немската армия. Това обаче е доста сложен въпрос, особено след като червената армия се оттегля от границата с Япония и бавно и сигурно започва да отблъсва армията по-далече и по-далече. Съответно тази битка се води в продължение на 3 години като на финала именно съюзниците успяват да надделеят. Корабите са само едно перо, което води защитата, но по-сериозното главоболие за немските подводници е именно авиацията и самолетите, които успяват по-често да открият правилната посока.
Добавят се радарите, с които британското плаване успява да се координира с корабите. Според някои историци около 1941 г. корабите вече не могат да изгубят. Една от причините е, че това е точно годината, в която и криптираращата машина Енигма е вече разбира и лека полека става ясно, че тази битка е изгубена. Подводниците се увеличават като количество, но основен проблем може да е фактът, че така и не получават достатъчно добро оборудване, докато корабите подобряват своята технология и много скоро именно те ще бъдат преследвачите.
През 1942 г. подводниците вече са принудени да правят своите нападения през нощта. През май 1943 г. повече от 41 подводници са потопени. Британците също плащат скъпа цена – повече от 38 000 от моряците им загиват, докато немските подводничари отчитат 79% загуби – може би една от най-големите им загуби в историята. И да се върнем обратно на основните филмови разлики. Първо корабите стават значително по-бързи и добри при сражение, следователно преследването на подводницата не е в следствие на застрашаване.
И най-важното е, че не трябва да забравяме по-сериозната истина – действителният случай е история, която идва от книга, взета след сериозно проучване на морските битки. Държим да отбележим, че героизмът обаче ще бъде на високо ниво. Все пак Том Ханкс е на линия, за да се представи като поредният герой от Втората Световна война.
