Германският Червен кръст – в търсене на изчезнали лица от Втората световна война до наши дни
Въпреки че Втората световна война приключи преди повече от 70 години, германският Червен кръст (на немски, Deutsches Rotes Kreuz или DRK) все още получава приблизително 8000 молби годишно от хора, които търсят помощ за намирането на свои роднини, които са изчезнали след войната. Изчезналите лица от Втората световна все още са основният фокус на организацията, въпреки че програмата отделя все по-голям ресурс и за откриване на изгубени бежанци от онова време.
Възстановяване на семейни връзки (RFL) е програма, ръководена от Международния комитет на Червения кръст (ICRC), заедно с Националните дружества на Червения кръст и Червения полумесец. RFL се фокусира върху подпомагането на събирането на хора, които са били разделени поради „въоръжени конфликти, природни бедствия, бягство, разселване или миграция“. До края на август 2017 г. DRK получава повече от 4000 молби.
Президентът на Кръста казва, че семействата, които все още търсят близките си, от които са били разделени през Втората световна война, трябва да подадат молбите си скоро. Финансирането от германското правителство за инициативата приключва през 2023 г., така че хората се призовават да подадат своите документи възможно най-скоро.
През петте години след войната ДРК получава 14 милиона молби за помощ. Те биха могли да помогнат да се изясни местонахождението на изчезнали хора в близо 9 милиона от тези случаи. До края на 90-те години организацията все още има над милион нерешени дела.
Организацията обаче не е в плен на миналото. Те получават почти 2000 искания от бежанци, търсещи роднини или роднини, търсещи бежанци от Афганистан, Сирия и Сомалия.
Мартин Шюеп е регионален директор на Международния Червен кръст. Той казва, че не е имало толкова много бежанци от 1945 г. Агенцията на ООН за бежанците изчислява, че понастоящем в света има 65 милиона бежанци.
Шюеп казва, че Червеният кръст не се фокусира върху преследването и залавянето на тези, които причиняват тези масови песеления, а че използват технологията си, за да изяснят местонахождението на хора, които са отделени от близките си по време на бягството им към безопасно място. И нарича локализирането на изчезналите хора „хуманитарен акт“.
Международната комисия по изчезнали лица (ICMP) публикува данни, които показват, че милиони бежанци са изчезнали. Те наричат ситуацията „глобално предизвикателство“ и търсят координирани усилия между учени и власти, за да ги намерят. Защото проблемът действително е глобален и може да се усети до Колумбия, Мексико, Шри Ланка, Мианмар, Бангладеш, Тайланд и Малайзия. Неотдавнашната война в Ирак доведе до изчезването на около 1 милион души.
Усилията обаче дават резултат. ДРК помага да се обединят брат и сестра, които се разделят през 1944 г. Мислейки, че брат й Гюнтер е починал по време на войната, Кристел Ерих се жени и създава семейство в Източна Германия. След като се регистрира в услугата за проследяване на ДРК през 2013 г., изследователите успяват да свържат двамата – 72 години след като се разделят.
Въпреки това, Missing Children Europe твърди, че прекалено много деца се губят. Те казват, че много деца бежанци си проправят път към Германия, така че властите в други страни приемат, че изчезналите деца на бежанци се насочват там. В крайна сметка никой не поема отговорността върху проблема и много деца никога не са намерени. Групата работи с гръцка благотворителна организация „Усмивка на детето“, за да намери изчезнали деца из Европа. Те имат успехи в тази мисия, но са се сблъскали с трудности при опитите да проследят именно изчезнали деца бежанци. Често има повече информация за децата от Европейския съюз, отколкото за децата, евакуирани от кризисна зона, и не съществува система за координиране на усилията за търсене.
