Георги Шпагин и 72 скорострелни причини за победа в барабанен магазин
Немците наричат Втората Световна война – светкавичната. Взели поука от първият глобален конфликт, те бързо преценяват, че окопната война е отживелица и с появата на танковете е време за рязка промяна на арсенала. В хода на войната мнозина били впечатлени от качеството на немското оръжие. В първите няколко години цялата военна индустрия на света е поставена на колене и демонстрира значително изоставане спрямо оръжието на противника.
Точно тук се заражда и идеята за автоматичното оръжие, което да допълни добрата стара и точна карабина. Днес едно от най-популярните оръжия е АК-47 и като такова разполага с редица разновидности, калибър, оборудване и още много други допълнения. Самият автомат обаче се ражда малко след Втората Световна война, следователно е присъствало друго автоматично оръжие, с което руснаците са успели да спечелят на фронта. Това разбирасе е популярният Пистолет-Пулемет Шпагина или просто „Картечен пистолет на Шпагин“.
Създател е Георги Симьонович Шпагин. Шпагин се ражда в село Клюшниково и работи дълго време като шофьор, в хода на Първата Световна война усвоява оръжейното дело и през 1922 г. вече е конструктор. Неговият PPSh е изключително елементарно и ефикасно оръжие, заредено със 7.62×25-милиметрови патрони.
Автоматичната стрелба се оказва необходима за сраженията, а за разлика от всички други по-сложни конструкции, този автоматичен пистолет може да се произвежда дори в автомобилни гаражи. Способен е да изстреля около 900 куршума в минута и макар да липсва такава нужда, влиза бързо и смело във въоръжението на съветската армия и до края на войната са произведени повече от 5 милиона такива. Дори и след като на въоръжение влиза AK-47, редица войници предпочитат да запазят своето зачислено PPSh.
Снимка: By George Shuklin – Собствена творба, CC BY-SA 1.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=2865135
В началото на войната, когато червената армия прекосява финландските граници с надеждата, че бързо и лесно ще успее да неутрализира врага, изостава по един много важен критерий. Докато войниците превъзхождат числено финландската армия, която вече води партизанска война, всички са изпратени с популярния Мосин-Наган. Пушката е впечатляваща за времето си и в ръцете на опитен стрелец може да бъде страховита, но вече е на повече от 40 години и продължавала да се използва.
Междувременно Финландия е инвестирала в създаването на Suomi KP-31 – автоматична пушка ефективна на разстояние до 200 метра с 32 патрона в магазина срещу скромните 5 в Мосин-Наган. Разбира се, пушките винаги са били по-точно и ефективни по време на престрелка, но при директен конфликт е повече от ясно, че автоматичните пушки ще вземат превес. Другият голям проблем за тази зимна кампания е фактът, че голяма част от финландското население е известно със своя зимен лов и когато дошъл противникът, просто свалили ловните пушки и тръгнали да отстрелват хора.
Сред тях един от най-отличилите се е Симо Хаюха – неговата история може да прочетете тук!
Имайки предвид, че финландците се оповавали предимно на партизанската война, шансовете да попаднат на засада и да останат с вързани ръце пред обстрела на безмилостното оръжие е доста голям. Освен това не трябва да забравяме, че заради последните политически процеси, офицерите с опит са изместени от хора, които изобщо не познават изкуството на войната и вместо червената армия да е подготвена за всякакви сценарии отива да придобие за първи път своя военен опит. Следващите главоболия идват с настъплението на нацистите през 1941 г. и унищожаването на голяма част от руската индустрия. Нуждата и гладът за правилен инструмент дошъл именно от Георги Шпагин.
Забавно е как той никога не получава световната слава на своя колега Калашников. Неговата идея е да започне да заварява щамповани метални части и да избегне нуждата от болтове и прорези. Дулото дошло от огромното количество Мосин-Наган, но понеже било по-дълго, Георги решава да го среже на половина и след това да го хромира. То е и единственият елемент, който се завива към тялото. Идеята за барабанен магазин се родила от финландското оръжие и в него успял да събере приблизително 71 патрона. Механизмът на зареждане бил с пружина, която постоянно трябвало да се навива като часовник, но количеството огън, което може да се изсипе по врага било достатъчно обнадеждаващо. По-късните модели пристигали с извит магазин съдържащ около 35 патрона.
Снимка: By User:Urban – Собствена творба, CC BY-SA 3.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=55402
Тук идва един много важен проблем за всички – оръжието не било достатъчно мощно, както мнозина са разбрали в хода на войната. До този момент винтовката можела да бъде ефективна до 800 метра, но бедният Шпагин скъсявал дистанцията между 100 и 300 метра. Следователно трябвало да се роди и нова тактика. След като автоматите имат толкова много патрони, а червената армия – човешки капитал, скоро атаките били свързани с яростни атаки по окопите и дъжд от куршуми по врага. Понеже скоростта е важна, повечето се товарели на верния Т-34 и буквално трябвало да пробягат 100-на метра, осигурявайки си безмилостно огнево прикритие.
По време на Корейската война, китайската армия и корейската вече са копирали руското оръжие. Тяхната версия се нарича Type-50 и практически е точно толкова смъртоносна, колкото е била и по време на Втората Световна война. Имайки предвид, че големият магазин можел да бъде изстрелян за няколко секунди, единственото необходимо е било за един човек да се доближи опасно близо до целта си. След това идва време за разтоварването на пълнителя.
Очевидно дори немците са го харесвали!
Снимка: By Bundesarchiv, Bild 116-168-618 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5338024
Легендарният звук от Type-50 е бил добра подсказка за приближаващата тежка битка. Съответно, докато нападат вечер, господата идвали не само с прикритието на нощта, но и с възможността да всяват страх от тракащите си шевни машини. Разбира се, Корейската война не приключва добре за тях, така или иначе автоматичният пистолет на Шпагин е повече от перфектен за повечето военни сценарии. Принуден е да отстъпи единствено пред АК-47 като по-съвършеното оръжие на Студената война.
По-важното е, че и до днес в някои партизански конфликти продължава да бъде на въоръжение. Георги Шпагин получава няколко награди за сътворяването на подобна машина и практически помагайки за спечелването на Втората Световна война. По ирония на съдбата умира само една година след излизането на оръжието му от употреба – 1951 г.
Заглавна снимка: By Bundesarchiv, Bild 183-E0406-0022-011 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5362314
