Финландските сили в Барбароса – Част II
Група XXI (Армия на Норвегия) започва разработването на щабно проучване за операциите във Финландия, ръководейки се от Директива 21. На 16 януари маршал фон Браухич разширява обхвата му, за да се оценят възможността за германско-финландско югоизточно настъпление около Ладожкото езеро, Онежкото езеро и Бяло море. На норвежката армия е възложено да предостави препоръки относно снабдителните операции и командните взаимоотношения. Това проучване – което започва в края на декември – завършва на 27 януари 1941 г. и получава кодово име Silberfuchs (Сребърна лисица).
Финландската армия щеше да понесе основната тежест на атаката. По-голямата част от силите ѝ щяха да бъдат съсредоточени в югоизточната част за атака източно от Ладожкото езеро към река Свир. Финландската армия трябва да защитава границата северно от езеро с относително слаби сили, а освен това отговаря и за сигурността на крайбрежието и Аландските острови. В щабното проучване се приема, че цялостното командване във Финландия ще бъде поверено на финландците, тъй като те осигуряват преобладаващата част от силите.
Планирането и подготовката за операция Рентиер (Renntier – Северен елен; германска операция за осигуряване никеловите мини около Петсамо във Финландия) са ефективно разширени чрез включването им в операциите, възложени на планинския корпус в Норвегия. Основната германска офанзива включва настъпление от Рованиеми през Сала до Кандалакша на Бяло море. Целта на тази маневра е да се прекъсне Мурманската железопътна линия, като по този начин се прекъснат комуникациите между съветските сили в Мурманск и Колския полуостров и останалата част от Съветския съюз.
Силите за главното усилие се състоят от един германски и един финландски корпус. Германският корпус – ХХХVI корпус – се състои от две пехотни дивизии и SS Kampfgruppe Nord, подсилени от танков батальон, картечен батальон, противотанков батальон, артилерийски батальон и инженери. Kampfgruppe Nord ще осигури охраната на сбора на двете пехотни дивизии. Част от германските сили ще се насочат на север след като достигнат Кандалакша. Заедно с една подсилена планинска дивизия, настъпваща от Печенга към Мурманск, обърналите се на север сили ще унищожат съветските сили на полуостров Кола и ще превземат Мурманск.
Финландският корпус – III корпус – се състои от две дивизии (3-та и 6-та) плюс гранична охрана. Основната му мисия е да предприеме вторична атака по германския десен фланг срещу Ухта и след това към Кем на Бяло море. Ако този поход бъде успешен, той ще прекъсне и Мурманската железопътна линия. По-голямата част от германските сили, които настъпват към Кандалакша, ще завият на юг, след като достигнат този град, и ще се свържат с финландците в района на Кем за съвместно придвижване на юг зад лявото крило на главната финландска армия.
Операциите, предложени в проучването на щаба на Силберфукс, предполагат, че Швеция ще позволи на германските войски и доставки да преминат през нейната територия от Норвегия до Финландия. Планира се 5 дивизии (по-късно увеличени на 7) да бъдат оставени в Норвегия за нейната отбрана, а норвежката армия да снабдява всички германски части. Това включва големи снабдителни, строителни и транспортни средства и много от тях трябва да дойдат от Германия.
В края на януари германската армия издава оперативна заповед за операциите във Финландия, като използва за основа проучването на щаба на Армията на Норвегия. Хитлер одобрява заповедта на 3 февруари 1941 г.
Заповедта на Главно командване на войските определя защитата на Норвегия като най-висок приоритет на Норвежката армия. Във Финландия, където мисията на германските войски е ограничена до отбраната на района на Печанга до влизането на Финландия във войната, ще бъдат използвани само сили над изискванията за приоритетната мисия. По това време заповедта определя два възможни начина на действие. Първият е предложеният в проучването на щаба на норвежката армия, докато вторият ще се осъществи, ако Швеция откаже транзит на войски. Ако това стане, германците ще започнат атака през Печенга със задачата да превземат Мурманск.
Що се отнася до мисията на финландската армия, появяват се някои разногласия и някои неща остават нерешени. Финландското участие в планирането е непряко и остава такова, защото заповедта на Хитлер от 3 февруари 1941 г. посочва, че всички потенциални съюзници трябва да бъдат привлечени в процеса на планиране едва когато германските намерения вече не могат да бъдат прикривани. Заповедта възлага на финландската армия мисията да прикрива германското разгръщане в Централна Финландия и превземането на Ханко. Германците искат по-голямата част от финландската армия да предприеме настъпателни операции в югоизточна посока, когато германската група армии „Север“ пресече река Двина. Германците приемат офанзиви и от двете страни на Ладожкото езеро, стига основните усилия да бъдат насочени към източната страна на това езеро. Очакваше се финландската армия да извърши обход около източния бряг на езерото и да изолира Ленинград, като засегне съединение с група армии „Север“ в района на Тихвин.
