Евреинът от Червената армия, който ръководи освобождението на Аушвиц

Германската армия извършва неописуеми зверства срещу еврейското население на Европа по време на Втората световна война, най-поразителното от които е затварянето им в концентрационни лагери. Те се опитват да унищожат всякакви доказателства за тези лагери, когато нещата започват да се изместват към победа на съюзниците, оставяйки след себе си касапница и ужас за очите на онези, които ги освобождават.

Анатолий Шапиро: инженерът, който стана съветски войник

Анатолий Шапиро е роден в семейство на евреи в Константиноград, Украйна (днес Красноград) на 18 януари 1913 г. Той посещава Запорожката държавна инженерна академия, която завършва с диплома като инженер-технолог.

Но през 1935 г. се записва на служба в Червената армия. След като учи в Харков, служи с чин лейтенант и когато завършват трите му години служба, той остава в армията като доброволец, докато работи като граждански инженер в Днепропетровск (сега Днепър) и Запорожие.

Германското нахлуване в Съветския съюз – по-известно като операция Барбароса – кара Шапиро да се запише отново в Червената армия през октомври 1941 г. Възложено му е командването на подразделение за разрушаване и експлозиви и незабавно е изпратен на Източния фронт.

По време на офанзивата Шапиро забавя движенията на германците, като разрушава мостове.

В резултат на успеха си е повишен в заместник-командир – и в рамките на един месец става командир – на своя пехотен батальон. Ръководи войниците си по време на битката при Кавказ, като заема отбранителна позиция и помага за освобождението на градовете Ростов на Дон и Туапсе. Неговите хора също се бият по река Миус през 1942 г.

Шапиро е ранен по време на битката при Курск през 1943 г. и прекарва известно време да се възстановява в болница. Докато се възстановява, батальонът му е разформирован и след освобождаването е изпратен при командира на Иркутска дивизия и назначен в 100-на стрелкова дивизия, 106-и стрелкови корпус.

По това време германците се оттеглят, позволявайки освобождението на Полша и Украйна.

Освобождението на Аушвиц

Шапиро ръководи своята част – 1085-и „Тарнополски“ стрелкови полк – през Полша, като понася тежки загуби, докато продължават към Аушвиц. След дни на битки, на 27 януари 1945 г. те достигат до минираните пътища около лагера.

След като прекосяват река Сола, той заповядва на хората си да влязат в лагера. За целта те стрелят в ключалките с автоматите си.

Шапиро не е подготвен за това, което ще види, след като влиза в Аушвиц. Преди да напуснат и да накарат онези затворници, които могат да вървят, на Марш на смъртта към Германия, офицерите от СС убиват много от онези, които все още не са загинали от недохранване и болести.

„Казахме им, че сме Червената армия и сме дошли да ги освободим“, казва той на възпоменателно събитие 60 години по-късно. „Те започнаха да пипат униформите ни, сякаш не ни вярват. Измихме ги, облякохме ги и започнахме да ги храним.“

Биркенау е освободен от пехотната дивизия, водена от полковник Василий Петренко. Общо съветските войски откриват най-малко 1200 оцелели в Аушвиц и още 5800 в Биркенау.

За освобождението Шапиро казва, че едно от най-трудните неща, на които е бил свидетел, е, когато руският Червен кръст се опитва да нахрани онези, които са били затворени, само за да разбере, че не могат да ядат поради недохранване…

Следвоенен живот

За действията си по време на войната Шапиро е награден с два ордена на Отечествената война от 1-ви клас (и един от 2-ри клас), както и с два ордена Червена звезда. През септември 2006 г. той получава посмъртно званието „Герой на Украйна“ от бившия украински президент Виктор Юшченко.

Анатолий остава в Украйна до падането на Съветския съюз, след което емигрира в Съединените щати през 1992 г. Тогава той открива колко общо животи са загубени по време на Холокоста, което го кара да напише няколко книги за преживяванията си през войната.

Шапиро почива на 8 декември 2005 г. Той е погребан в гробището Бет Моузес в окръг Съфолк, Лонг Айлънд, Ню Йорк.