Ервин Ромел успява да преживее приятелски огън, да се изгуби в пустинята и дори да мине покрай вражеските позиции с цялото немско командване – оцелява всичко, за да бъде екзекутиран

Той е един от най-важните кадри на Хитлер по време на Втората Световна война. Уважаван е от всеки един войник, който някога е бил командван от него. През целият си живот немският маршал Ервин Ромел никога не е посегнал на евреин и никога не е разрешил на своите войници да помагат или да изпълняват заръките на фюрера – тоест да избиват евреи. Ромел е бил категоричен, че те са войници, а не убийци.

Знаем трагичната съдба и факта, че на финала именно най-добрият пълководец на Германия ще бъде екзекутиран, като палачите дори ще се сбият за неговата парадна палка, но историята никога не се пише от победените, тя се създава изцяло от победителите, както може да забележим дори и у нас.

Ромел се запознава с грозната страна на глобалните конфликти и участва в Първата Световна война. Липсата на опит и подготовка ще се отразят негативно върху биографията му. При вторият глобален конфликт, Ромел е нов човек и не само знае как да командва една армия, но с нея постига невероятни успехи. В редица случаи успява да избяга, а често самият той признава, че е бил точно на косъм. Не случайно и прякорът „Пустинната лисица“ е поставен много точно. Какви обаче са историите за фронта на този маршал?

Една от първите истории, които винаги се припомнят е опасността да бъде убит в танк през 1940 г. във Франция. Водейки 7-ма Панцер дивизия с близо 218 танка, повечето чешко производство, маршалът прави чудеса от храброст и не случайно същата дивизия ще бъде смятана за призрачна. По това време Ервин е изучил всички теории за битките с танкове, опознал е техниката, с която разполага, но има много малко стаж като командир на дивизия. Като човек, който отдавна иска да влезе в битка, започва да ръководи доста смело своите подчинени напред към победата.

Близо до Белгия на 14 май 1940 г. е обстрелван от тежка артилерия. Неговият танк се появява първи от гората и с това подсказва на противника да изсипе гнева си. Командирът е ударен два пъти последователно. Единият удря купола, а вторият вади от строя перископа, който експлоадира и хвърля нажежени парчета стъкло по лицето му.

В опит да избягат, немците не обръщат внимание, че карат по неравност и танкът им пада на една страна, летейки около 100 метра към пропастта. При опит поне да завъртят дулото и да стрелят по противника, танкистите чуват повторното изстрелване на снаряди. Евакуират се малко преди да бъдат унищожени. Ромел разбира, че един човек от екипажа му е вече без лява ръка и се втурва да го извади. В разказите си ще стане ясно, че маршалът е спасил човек, рискувайки своя живот.

Това няма да е последният път, когато Ромел ще получава изненади от артилерията. По време на френската кампания, той отново е на път да бъде погребан в метален ковчег. По негови разкази, немската артилерия е допуснала два пъти една и съща грешка и вместо да стреля по противника, стреля по неговите танкове. На 28 май 1940 г. неговата дивизия е под обстрела на немската артилерия. Интересното е, че всички танкисти не могат да сбъркат силата на снарядите, които се изсипват.

Екипажът се опитва да сигнализира със зелени флагове да се спре обстрела, но всичко е напразно. Опитите да се свържат по радиото, но същото е поставено в камион, който в този момент бил под директен обстрел от приятелски огън. За пореден път трябва да се маневрира между снаряди и да се играе една магическа и вълнуваща игра на котка и мишка. Отново бъдещият маршал ще тича на зиг-заг, а компания прави и майор Ердман – командир на 37 разузнавателен батальон. Ердман се оказва по-бърз в тичането, но точно това е грешката му, защото е ударен директно от снаряд. Ервин разказва как е видял, че целият гръб на майора е бил отворен от удара на снаряда.

На 19 юни немската артилерия продължава да прави грешки. Ромел е тръгнал на разузнавателна мисия с танка, когато немски взвод се крие в храстите и не може да разбере чий е танка. Преди изобщо да разбере какво се случва, зад него започва да пада артилерия. Екипажът успява да излезе от танка и да се скрие в близкия окоп, но сигналният офицер не успява да излезе на време. Причината за грешката е, че Ромел по-рано е говорил с капитана на взвода и е заявил, че немците трябва да настъпват по-агресивно, за да се постигне светкавичната война.

В друг случай капитанът се вози в личния си автомобил пред танковата колона. При внезапно нападение с артилерия от близкото френско село, централният танк е олучен, а останалите се разпръскват по пътя. Ромел трябва да реши дали да бяга или да се спасява, след като само той е в автомобил. Нито един танк не стреля и Ервин осъзнава защо – в началото на обстрела става ясно, че командирът на дивизията е успял да излезе и да избяга на безопасно разстояние. Веднага след като командирът изпраща най-различни поздрави и им обяснява какво ще направи с тях, танковете не само се справят със ситуацията, но и успяват да принудят защитниците на селото да отстъпят.

Такъв е животът на Ромел в началото на войната и след като успява да преживее редица изцепки във Франция, веднага е изпратен в Северна Африка през февруари 1941 г. Там ще бъде една от най-безпощадните сражения в цялата му военна кариера. Маршалът ще докаже, че е господар на мобилните сражения и с лекота ще успее да премаже всякаква съпротива. Британците дори не са подозирали, че ще срещнат толкова жесток опонент и до днес помнят какво точно е била Африка за тях.

Дори и с такава добра реклама, Ервин отново е бил близо до смъртта си. На 7 април 1941 г. командирът прави грешка и е на път да приземи своя разузнавателен самолет в позицията на британците близо до Мечили. Това за първи път е изцяло негова грешка, но още по-забавното е, че британците го смятат за приятелски самолет и никога не откриват огън. По радиото чува, че войниците ще направят бързо писта, на която да кацне, а след като Ромел обича да се движи сред войниците е готов да се срещне с тях.

Неговата първоначална задача е била да открие изгубена колона, с която няма контакт от няколко дена. В последният момент преди кацането ще забележи британските каски и бързо ще се издигне. Противникът вижда кръстовете и открива огън, като някои от изстрелите удрят опашката на самолета.

През следващите няколко дни историята се повтаря, но за да е още по-комично, този път неговите войници го бъркат за вражески самолет и откриват огън. Ромел играе ролята на пастир в Африка и в един момент трябва да прелети на около 50 метра над италианските войници, за да им посочи пътя. Изплашени, амиците веднага хващат оръжието и започват сериозен обстрел. Кабината е надупчена, но за щастие капитанът не е пострадал.

Това до някаква степен може да бъде и един изключително забавен момент, в който ще открием и защо италианците нямат толкова сериозен успех във военните действия през Втората Световна война. Според Ромел, италианците никога не са виждали немски самолети и са били готови да стрелят по всеки. Все пак признава, че е цяло чудо, че се е разминал само с щети по самолета.

Пустинната лисица има и други проблеми по време на престоя си в Африка. Както може да открива и насочва своите войници, така може и да се изгуби. На 19 април 1941 г. се подготвя защитата на Тобрук, но след една свирепа атака, немските войници отстъпват в ничията земя. Британските самолети правят смъртоносни атаки над немската колона и продължават да бягат към Бардия. На около 16 километра от града, шофьорът на Ромел е убит, а неговият автомобил е с повече от 25 удара.

Вторият шофьор също е убит на място. Без особен избор, капитанът сяда и кара на усет, защото визьорът също е извън строя. Избира по-пряк път, но вместо това губи ориентир и мракът го застига. Всеки опит да се ориентира по звездите е напълно невъзможен, в тази фатална вечер над пустинята има само облаци. През ноември 1941 г. отново става жертва на грешни карти и преценки. Губи се в пустинята на път към Сиди Омар в Либия. За щастие го откриват неговите генерали и в историята на Втората Световна война, един брониран автомобил ще вози цялата немска военна машина и най-добрите стратези на едно място. Всичко щеше да е прекрасно, ако господата не успяват да се изгубят.

Записките за този ден, които по-късно ще бъдат потвърдени и от британските позиции, посочват, че Ервин и цялото командване са минали на близо 100-на метра от вражеските позиции. Цяло чудо е, че са оцелели. Не са малко и опитите за покушение срещу Ромел. Във Франция през 1940 г. един от цивилните ще излезе пред автомобила му с револвер в ръка. Преди обаче да се пролее кръв, именно френските войници ще го обезоръжат и дръпнат от колоната. Те са разбирали, че смъртта на един генерал ще доведе само до повече смърт. В друг случай един шрапнел от снаряд ще счупи прозореца и ще прелети на сантиметри от него.

Командването не спира да го критикува, че продължава да извършва най-различни безразсъдни подвизи, но войниците го приемат за свой и във всеки един момент са готови да се жертват за него. Преди всичко, Ервин винаги е готов първи да влезе в боя и да даде пример, никога не изоставя армията си. Капитани като Алфред Берндт ще заявят, че никога не са виждали войниците да се радват на един човек, както на своя капитан в този момент. Без значение дали Ромел ще прекара цял ден с тях в калта или ще ходи на разузнаване, когато застане на чело на колоната, всеки един войник знае, че е в сигурни ръце. Дори и след като започнат да се търпят тежки загуби, германците продължават да вярват в командването.