Единственият британски войник, спечелил кръста „Виктория“ за действията си при Десанта в Нормандия

Откакто е въведено отличието, са връчени едва 1358 кръстове „Виктория“. Един от тях е на Стенли Холис, войник от британската армия, който служи във Втората световна война още от първите ѝ дни. По време на Десанта в Нормандия той извършва редица героични действия и става единственият войник, който печели тази най-престижна награда на Великобритания вследствие на емблематичната атака.

Холис живее нормален живот както преди, така и след войната, а кръстът му е връчен лично от крал Джордж VI.

Кръстът „Виктория„

Кръстът „Виктория“ е въведен в приложение през 1856 г. от кралица Виктория в чест на войските, проявили изключителна храброст и доблест в Кримската война. Дълго време се смята, че материалът, от който са изработени медалите, е взет от стари руски оръдия, пленени при обсадата на Севастопол. Последните изследвания обаче поставят под съмнение това и предполагат, че източникът са китайски оръдия.

Като най-високата награда на Великобритания, медалът е (съвсем очаквано) рядък и като такъв струва доста скъпо – някои стигат до над 500 000 долара на търг. Точно като Медала на честта на Съединените щати, спечелването на кръста „Виктория“ е изключително постижение, въпреки че получателите често са обременени от емоционалната тежест, която идва с едно такова отличие.

Стенли Елтън Холис

Холис е роден на 21 септември 1912 г. в Мидълзбро, Северен Йоркшир, Англия, и остава там до 1926 г. Тогава семейството се премества в залива Робин Худ и Холис започва работа в магазин за риба и чипс.

Холис се присъединява към търговския флот през 1929 г. и започва да се обучава за навигационен офицер, но кариерата му е прекъсната следващата година след пристъп на черноводна треска, опасно усложнение от малария, при което вследствие на бъбречна недостатъчност в урината навлиза хемоглобин.

Връща се във Великобритания, където се жени за Алис Кликсби, с която посрещат две дечица. Междувременно работи като шофьор на камион. С това скромно ежедневие е трудно да си представим хаоса, през който Холис скоро ще премине.

Служба от Втората световна война

Холис се присъединява към териториалната армия през 1939 г. и скоро е мобилизиран в британската армия, когато започва Втората световна война. Той е назначен в 6-ти батальон Грийн Хауърдс, който сам по себе си е част от Британските експедиционни сили. След катастрофалния опит на Силите в Европа, той се оказва заседнал на бреговете на Дюнкерк, Франция, в очакване на евакуация. По време на евакуацията Холис е повишен в сержант.

Холис е един от 340 000 души, които са успешно евакуирани. След Дюнкерк той се бие през Северноафриканската кампания с британската Осма армия, премествайки се от Ел Аламейн в Тунис.

През 1943 г., след като е повишен в ротен сержант, Холис участва в инвазията в Сицилия.

На този етап той вече е едно от „старите кучета“ в Грийн Хауърдс, след като се сражава в най-известните битки на войната досега. Затова е силно уважаван, като по-младите мъже гледат към него в моменти на опасност; с опита си Холис би трябвало да знае какво да прави.

През юни 1944 Стенли, вече на 31 години, е на път да поеме най-голямото си предизвикателство досега: Десантът в Нормандия. Той е един от най-опитните мъже в своето подразделение, така че е поставен да командва три картечници и три минохвъргачки, които трябва да прикриват ротата, докато тя настъпва по плажа.

След като преминава плажа, Холис се натъква на два немски бункера – по-точно Дълговременно огнево съоръжение (ДОС) – които все още не са разчистени. Той спринтира 30 метра до първото ДОС, стреляйки с пистолета си Sten през цепнатините му. След това хвърли ръчна граната в него, влита малко след като тя избухва и залавя редица германци. Холис после насочва вниманието си към вторият ДОС и му се нахвърля сам като в крайна сметка залавя още 26 затворника.

До 11 часа сутринта Холис участва и в още една атака срещу вражеско полево оръдие, защитено от няколко картечници MG 42. Той се сдобива с противотанково оръжие PIAT и заедно с още двама войници се насочва към полевото оръдие. Маневра не успява да унищожи оръдието и то се обръща и стреля над главите им. Осъзнавайки, че този план няма да проработи, Холис изкрещява на двамата мъже да се оттеглят и тръгва обратно към близката стопанска сграда.

Когато стига до безопасното място, открива, че артилеристите не го следват и си казва: „Аз го доведох. Ще се опитам да ги изведа“.

Той взима лека картечница Bren и се хвърля на открито, прикривайки се с нея. Това дава на двамата артилеристи кратък прозорец, за да избягат. По чудо Холис не е убит по време на тази дръзка, дори безумна, индивидуална атака.

За тези си действия той е награден с кръста Виктория, единственият, присъден за заслуги по време на Десанта в Нормандия.

Няколко месеца след атаката Холис е ранен и изпратен обратно в Англия. Той е награден от крал Джордж VI през октомври.

След войната Стенли Холис възобновява обикновения си живот, като работи в стоманодобивна фабрика и върти кръчма (която сега се казва „Грийн Хауърдс“).

Той почива на 8 февруари 1972 г. и е погребан в гробището Аклам в Мидълзбъро.