Дневникът на Вилхем Хофман и битката за Сталинград

Втората Световна война е дала достатъчно теми за размисъл на бъдещите поколения и след като Айнщайн е дал своята окончателна присъда за 4-тата световна война и арсенала от оръжия, мнозина се замислят дали да има следващ такъв конфликт или не. Някои историци са категорични, че дори и този период е разходка по острието на бъдещ световен конфликт. Ето защо решихме да покажем дневника на Вилхем Хофман. Той е немски войник от 6-та немска армия и описва настъплението към Сталинград в дневника си. Същият е запазен и до днес и се представя в редица филми, книги и предавания. Има историческа стойност и показва онзи барутен ужас, преживян от милиони други, въвлечени в конфликта. Самият Вилхелм се надявал скоро да се прибере вкъщи, защото не харесвал тази война, но пък сърцето искало медали от Фюрера.

29 юли
Командирът каза, че руските войници били напълно сломени и няма да издържат още много. Трябва да стигнем Волга, за да превземем Сталинград. Това няма да е толкова трудна задача. Фюрерът знаел къде точно е слабата точка на руснаците. Победата не е далече…

2 август
Какви огромни пространства населяват руснаците, полетата трябва да останат тук и след войната. Хайде да се приключва вече.

10 август
Заповедите на Фюрера бяха прочетени и според него краят е неизбежен. Предполага се, че скоро войната ще свърши с победа за нас. Най-вероятно ще сме си вкъщи до Коледа. Той е убеден, че нищо не може да ни спре.

12 август
Напредваме към Сталинград по железопътната линия. Вчера бяхме обстрелвани от руски „Катюши“ и това спря за известно време танковата бригада. „Руснаците хвърлят своите последни сили по нас“ каза капитан Вернер. Към нас ще се присъединят още повече сили и руснаците ще бъдат победени. Тази сутрин отличилите се войници бяха наградени. Наистина ли ще се върна при Елза без медал? Надявам се, че поне за тази битка ще получа медал от Фюрера…

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 101I-216-0417-19 / Dieck / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5410420

23 август
Чудесни новини, войските ни от север вече са стигнали Волга и са заловили част от града. Руснаците имат две алтернативи: да избягат през реката или да се предадат. Нашият преводач помогна за разпитването на руски офицер. Той беше ранен, но сигурен, че руснаците ще се борят за този град до последния куршум. Има нещо неразбираемо в цялата ситуация. На север сме завзели част от града и сме разположили дивизии по Волга, но на юг срещаме сериозна съпротива. Фанатизъм…

27 август

Продължителна канонада от всички страни. Напредваме бавно. Остават ни около 32 километра до града. През деня можем да виждаме пушека и огньовете, а през нощта се водим от светлината на града. Казват, че градът е в пламъци. По нареждане на Фюрера, нашите самолети трябва да го изравнят със земята. От това имат нужда руснаците, за да се прекрати съпротивата.

4 септември
Изпратени сме на север към Сталинград. Стигнахме призори. Вече виждаме пушеците на града. Прокрадна се щастлива мисъл в главата, че тази война е към края си. Това казваха и всички останали. Само ако можеше дните и нощите да минават по-бързо…

5 септември
Получихме заповед да нападнем гара Садовая близо до Сталинград. Не знам как руснаците си мислят, че могат да задържат града. Не можахме да спим заради постоянната руска артилерия и прелитащи самолети. Идват и много ранени. Боже, пази ме…

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 183-B28822 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5360889

8 септември
Два дни водим бой без почивка. Руснаците се защитават с налудничава упоритост. Нашата част изгуби много хора в следствие на огъня от „Катюшите“. Изпратиха ме да работя в щаб квартирата на батальона. Най-вероятно молитвите на майка ми са били чути и са ме отвели далече от окопите.

11 септември
Нашият батальон вече води битки в предградията на Сталинград. Вече можем да видим Волга, огънят се води през цялото време. Където и да погледнеш ще видиш пламъците. През горящите прозорци може да се видят още руски картечници, които продължават да стрелят. Фанатици…

13 септември
Нещастното число. Тази сутрин „Катюшите“ ни удариха и претърпяхме тежки загуби: 27 мъртви и 50 ранени. Руснаците се борят отчаяно като диви зверове, не се предават, предпочитат да тичат близо до окопа и да хвърлят гранати. Лейтенат Краус беше убит вчера, нямаме командир на ротата.

16 септември
Нашият батальон и няколко танка започнаха да нападат хранителните запаси на руснаците. Усещайки, че губят, те сами запалиха житото вътре. Варвари! Батальонът продължава да претърпява тежки загуби. Не останаха повече от 60 човека в една рота. Превзехме зърнохранилището, но това не е победа на хора, а на дяволи, които не могат да бъдат ранени с огнехвъргачки или куршуми.

18 септември
Битката се пренесе в зърнохранилището. Противникът вътре е обречен, командирът на батальона каза „Техният комисар е наредил на всички да умрат тук.“. Ако всички сгради в Сталинград се пазят така, нито един от нашите войници няма да се върне обратно в Германия. Получих писмо от Елза днес, тя ме очаква вкъщи до Коледа.

Снимка: By Bundesarchiv, Bild 183-B22081 / CC-BY-SA 3.0, CC BY-SA 3.0 de, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=5360852

20 септември
Продължаваме да водим битка за хранителните запаси. Руснаците стрелят от всички страни. Стоим в нашето мазе, не може да се излезе на улицата. Сержант-Майор Нушке беше застрелян днес, докато се опитваше да пресече. Горкият човек, остави три деца.

22 септември
Съпротивата беше окончателно сломена, сега най-накрая напредваме към Волга. Нашите войници никога не бяха виждали толкова люта битка преди.

26 септември
Нашият батальон е в постоянно тежко сражение. След зърнохранилището, противникът продължи да се бори точно толкова свирепо, колкото и преди. Не ги виждаме изобщо, крият се в къщи, мазета и стрелят от всички страни, понякога дори изчакват да напреднем и започват да стрелят в гръб. Използват всички похвати на партизанската война. Превзехме две сгради преди няколко дни и руснаците изскочиха от тях със свежи сили, готови за бой. Те вече спряха да се предават. Можем да вземем пленници само ако са тежко ранени и вече не могат да се движат. Сталинград е ад. Леко ранените са щастливци, те поне ще могат да празнуват победата вкъщи със семействата си.

28 септември
Нашият батальон и цялата дивизия празнуват голяма победа. Благодарение на танкистите успяхме да завземем южната част на града и да достигнем до Волга. Платихме скъпо за тази победа. За 3 седмици успяхме да окупираме около 10-на квадратни километра. Командирът ни поздрави за победата.

3 октомври
След като се предвижвахме свободно през нощта, успяхме да се покрием с маскировка. Очевидно ще нападаме заводите, пред нас се разкриват комините. Зад тях е Волга. Влизаме в нова зона. Може да е тъмно, но успяхме да видим сериозно количество наши кръстове по каските. Наистина сме изгубили толкова много хора? Проклет да е този Сталинград!

4 октомври
Нашият батальон напада барикадите. Има много картечари. Откъде изобщо получават оръжие?

Снимка: Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=595695

5 октомври
Нападаме вече четвърти път и успяват да ни спрат. Руските снайпери свалят всеки извън окопа.

10 октомври
Врагът е твърде близо до нас и нашите самолети не могат вече да пускат бомби. Подготвяме се за настъпление. Фюрерът нареди целият Сталинград да бъде превзет колкото се може по-бързо.

14 октомври
Всичко е фантастично още от сутринта. Самолетите и артилерията ни удрят по руските позиции с часове. Всичко е изкоренено от лицето на земята…

22 октомври
Не успяхме да влезем във фабриката. Отново претърпяваме тежки загуби, всеки път, когато нападаме, трябва да прескачаме телата на наши приятели. Едва можеш да дишаш през деня, няма къде и кой да премести телата, затова те продължават да стоят и да гният. Кой би подозирал, че три месеца по-късно няма да има радост от победата, а само жертви и мъчения, а краят дори не се вижда? Войниците наричат Сталинград – масов гроб на Вермахта. Останаха много малко хора. Говори се, че скоро ще ни изтеглят, за да бъдем подсилени.

27 октомври
Успяхме да преминем барикадите, но не можем да стигнем до Волга. Противникът не е човек, а някакво същество от ковано желязо! Не се изморяват и не се страхуват от огън! Вече сме напълно изтощени, никой няма сила да продължи напред. Противниковата артилерия от другата страна е безпощадна и не ни позволява дори да вдигнем глава.

28 октомври
Всеки войник вече се смята за обречен. Единствената надежда е да бъдем ранени и да ни върнат обратно в дома.

Снимка: By Propaganda-Kompanie Geller – Berliner Illustrierte Zeitung 1 ottobre 1942, Public Domain, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=46545390

3 ноември
През последните няколко дни се опитахме да направим атака на руските позиции. Дори и в тази зона не можем да мръднем заради постоянния артилерийски огън. Все по-често войниците се прострелват сами, за да могат да напуснат фронта.

10 ноември
Получих писмо от Елза. Всички ни очакват за Коледа. В Германия вярват, че вече сме завзели Сталинград. Каква огромна грешка. Само ако можеха да видят какво е причинил на нашата армия.

18 ноември
Атаката с танкове вчера нямаше никакъв успех. Цялото бойно поле беше осеяно със смърт.

21 ноември
Противникът предприе атака по целия фронт. Води се свирепа битка. Остреща е Волга, победата, а след това домът и нашите семейства! Подозирам, че скоро ще ги посрещаме в отвъдното.

29 ноември
Обградени сме. Беше обявено тази сутрин, че Фюрерът е казал:
Армията трябва да ми се довери. Взел съм всички мерки за осигуряването на провизии и бързо ще пробием обкръжението.“

3 декември
Вече гладуваме и чакаме обещаното от Фюрера. Изпратих няколко писма до вкъщи, но няма отговор.

7 декември
Дажбите са напълно изчерпани. Всички гладуваме, едно парче хляб се дава на 5 войника.

11 декември
Три въпроса тормозят всеки войник и офицер:
1. Кога руснаците ще спрат да стрелят и ще ни оставят да поспим? Поне една нощ!
2. Как и какво ще напълни празните ни стомаси?
3. Кога Хитлер ще предприеме мерки, за да вдигне обсадата около нас?

Снимка: By Ruffneck88 – Own work, CC BY-SA 4.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=57522883

14 декември
Всички сме покосени от глад. Получаваме замръзнали картофи – те са най-доброто ястие, но за да ги извадим от замръзналата земя се налага да се изправим срещу руските куршуми. Това е по-трудната задача.

18 декември
Офицерите наредиха да се подготвим за действие. Генерал Манщайн наближавал Сталинград от юг с нови сили. Новината донесе някаква надежда в сърцата ни. Боже, нека успее да стигне до нас.

21 декември
Все още няма заповеди. Всичко е било блъф с генерала. Може пък да е бил победен по пътя към Сталинград?

25 декември
Руснаците обявиха по радиото, че са успели да победят Манщайн. Пред нас стоят две опции: смърт или предаване.

26 декември
Изядохме конете. Бих изял и котка, месото им било доста вкусно. Войниците приличат на ходещи трупове, чудят се какво да сложат в устата си. Вече не се опитват да се прикрият от руските снаряди. Нямаме сила да ходим, бягаме или да се крием. Проклинам тази война!