Дейвид МакКембъл: Легендарният ас, който свали над 600 вражески самолета

Дейвид МакКембъл е американски ас от Втората световна война, който може да се похвали с редица впечатляващи постижения. Той не само е най-добрият пилот на самолет F6F Hellcat, но е и най-резултатният ас на ВМС на САЩ и най-резултатният американски ас, оцелял във войната: той завършва ВСВ с общо 34 убийства и Медал на честта.

Ранен живот

МакКембъл е роден в Бесемер, Алабама на 16 януари 1910 г., но е израснал във Флорида. Преди да постъпи във Военноморската академия на Съединените щати през 1929 г., МакКембъл вече е минал през Военната академия в Стонтън и Технологичното училище в Джорджия.

Той завършва Военноморската академия през 1933 г. с диплома по морско инженерство, но за съжаление това се случва в пика на Голямата депресия и МакКембъл с почест е освободен от флота. На следващата година обаче ВМС го иска обратно и му дава позиция на USS Портланд, тежък крайцер. Той остава на борда на Портланд до средата на 1947 г., когато се прехвърля във военноморската авиационна станция в Пенсакола, където да се обучава за пилот.

Той завършва обучението си през април 1938 г. и е разположен на самолетоносача USS Рейнджър.

От офицер до ​​ас

МакКембъл започва Втората световна война като сигналen офицер по кацането на борда на USS Уасп, който е потопен през 1942 г. Той оцелява при потъването, получава повишение до лейтенант-командир и е изпратен обратно в САЩ, за да обучава бъдещи сигнални офицери за следващата година.

През септември 1943 г. се заема с командването на собствена ескадрила (VF-15), а след това през февруари 1944 г. е назначен за командир на авиогрупа 15 (CAG-15). През 1944 г. МакКембъл и неговите хора оперират от самолетоносача USS Есекс и изпълняват 20 000 часа бойни мисии.

През това време Дейвид лети с четири различни самолета Grumman F6F Hellcat и натрупа впечатляващ брой убийства с тях. Той става „ас за един ден“, когато сваля 5 японски пикиращи бомбардировача Judy в Битката за Филипинско море, в сражение, наречено от войниците Морския лов на пуйки. МакКембъл изпълнява втора мисия по-късно същия ден и сваля още два японски самолета, този път Zeros.

CAG-15 на McCampbell унищожава общо над 600 вражески самолета по време на войната (около половината от които са във въздуха), повече от всяка друга авиогрупа в Тихия океан. Освен това те потопяват и повече кораби от всяка друга авиогрупа в Тихия океан.

Няколко месеца след Морския лов на пуйки, МакКембъл участва в битката при залива Лейте във Филипините, където едновременно става единственият американски летец, станал „ас на ден“ два пъти, и отбелязва най-голям брой убийства в една мисия от всеки американски пилот.

Това се случва на 24 октомври 1944 г. МакКембъл и неговият копилот се сблъскват с 60 японски самолета, като свалят общо 9 за една мисия.

След този интензивен въздушен бой самолетът им лети на изпарения и трябва да направи аварийно кацане на USS Лангли, тъй като на палубата на Есекс няма място. След кацане се установява, че в самолета му са останали само два патрона, а машината трябва да бъде преместена ръчно от пистата, тъй като вече е напълно без гориво.

За невероятната си демонстрация на летателно майсторство и храброст в мисиите си, МакКембъл е награден с Медал на честта.

В цитатът към медала пише, че „неговата голяма лична доблест и неукротим дух при изключително опасни бойни условия отразяват най-високата заслуга на командир МакКембъл и Военноморската служба на Съединените щати.“

Късен живот

Краят на войната със сигурност не е краят на военната кариера на МакКембъл. Той служи като началник на щаба на командващия флот в базата в Норфолк, Вирджиния в продължение на две години. След това работи като старши съветник по морска авиация за Аржентина, преди да стане изпълнителен офицер на борда на USS Франклин Рузвелт по време на Корейската война.

След Корея, той работи като офицер по планирането в щаба на Commander Aircraft Atlantic в продължение на една година и служи като командир на Военноморския авиационен център за техническо обучение Джаксънвил в базата в Джаксънвил, Флорида, от юли 1953 г. до юли 1954 г. След това става командир на флотилия USS Северн, а после на самолетоносача USS Бон Хом Ричард.

Дейвид МакКембъл завършва кариерата си в Пентагона като помощник-заместник-началник на щаба по операциите на главнокомандващия, Континенталното командване на противовъздушната отбрана, пенсионирайки се през 1964 г.

Легендарният американски пилот и герой почива през 1996 г. след продължително боледуване. Погребан е в Националното гробище в Арлингтън.