Чудните военни машини: CL-1201 – летящият самолетоносач на ядрено гориво

| от |

Студената война може да е доказателство на какво са способни враждуващите страни. В една война можем да открием, че победител е само този, който произвежда оръжието и изпълнява най-големите страхове на две страни. Точно по тази причина обръщаме внимание на един неосъществен проект, който във времето можеше да постави авиацията на едно много по-високо ниво. И нека не забравяме, че това е сектор, в който всяка една идея е фантазия и може да доведе до лудост. Едва ли някой е подозирал, че ще бъде създаден самолет, който може да остане невидим за радарите – сърбите доказаха, че макар и да съществува такъв на хартия, не е точно невидим. Следващото творение се ражда от американските инженери, които са на мнение, че стратегически позиционирана, страната има един особен недостатък при извършването на най-различни инвазии.

Прекосяването на разстояния и влиянието в по-далечни точки е недостатък за американската армия и точно по тази причина трябва да се даде решение, което да изпревари бойните кораби и самолетоносачи. Все пак преминаването на един самолетоносач отнема поне няколко месеца, а до тогава може войната да приключи, следователно е необходима една много по-бърза и специална алтернатива. Точно по тази причина отговорът не се търси в корабите или екранопланите, които руснаците разработват и най-вероятно можеха да предложат добър баланс между скорост по вода и защита. Американската армия е известна със своите безумия, но както вече споделихме в горните редове, авиацията може да предостави или абсолютен шедьовър или безумие, което просто не може да се осъществи.

Проектът в този случай носи кодовото име CL-1201 и е произведение на Lockheed. Трябва да разберете нещо много важно, макар и да е самолет, той е попада в класа на въздушните самолетоносачи и с това стартираме една серия от безумия, които най-вероятно можеха да доведат до поне още една ядрена катастрофа. Проектът се ражда още през 1969 г. и американската армия иска от компанията да построи самолет с размери от 340 метра на ширина – от крило до крило – и около 170 метра на дължина. С такива размери е логично да зададем и следващият въпрос: защо е необходимо това? В този период САЩ е на мнение, че при евентуално нападение и отрязване на всички пътища, губейки достъпа до европейски бази, може да ги остави без полезен ход.

Точно по тази причина се ражда и идеята за CL-1201. След като имаме размерите, нека се замислим и за теглото, според изчисленията, самолетът тежи около 5375 метрични тона. Изключително лесно е да визуализираме цялата картина така: как можем да накараме един слон да лети? И първото и второто начинание са наистина невъзможни, което ни води и до заключението – това е самолетът, който никой не е успял да проектира и построи, но за времето си е бил толкова безумен, че така и не получава зелена светлина за проектиране. Причините са много, но официалната страница на Wikipedia твърди, че още е в статус на изследване, тоест винаги може да бъде открит един особено богат спонсор, който да активира цялата тази мисия. Какво ще е необходимо, за да може този гигант да излети?

Още от самото начало става ясно, че горивото, с което разполага армията няма да отговори на техническите изисквания. Следователно най-добрият вариант е използването на ядрено гориво. Теглото на самолета до някаква степен ще се обоснове с поставянето на ядрен реактор, който да захранва четири огромни реактивни двигателя. Те обаче ще работят до определена височина на стандартно гориво и след това ще преминават на реактивно гориво, което обаче не е радиационно, както са посочили самите конструктори – добрата новина е, че не са имали възможност да направят прототип, за да решат, че след това точно другото гориво може да свърши повече работа.

Реакторът ще бъде с диаметър от 15 метра, а високата температура ще се обуздава, извеждайки въздуха през изпускателната система на двигателите. Неговата мощност ще е от около 2000 мегавата – практически в този самолет ще има една атомна централа. Максималната скорост ще е Мак 0.8 и самолетът ще се движи в продължение на 41 дена във въздуха без нуждата от презареждане. За сравнение ще отбележим, че един самолет днес трябва да лети около 51 часа, за да направи една обиколка на света, а за 41 дена във въздуха CL-1201 спокойно може да сее огън и жупел навсякъде, където пожелае.

Таванът на полета е около 9000 метра, което не го превръща в перфектната летяща крепост, защото някои от основните бойни самолети ще могат да го достигат. Това обаче не е всичко, както може да се досетите. Самолетът разполага с четири големи двигателя, но конструкторите на Lockheed са добавили още 182 реактивни двигателя, за да могат да улеснят излитането на чудовището. И след като вече имаме едно тяло, нека обърнем внимание на различните разновидности. Генерално се очаквало да се произведат три модела – един за логистика, един боен самолет и още един, за който липсва всякаква информация.

Логистичният самолет ще може да натовари една малка армия – около 400 души с цялото и оборудване от 1000 тона – и да я достави до конфликтна точка по целия свят, след като говорим за липса на ограничения, в рамките на два дена, същият самолет може да стовари още толкова войници. Те могат да се качват в движение с помощта на модифицирани Боинг 747 самолети, които биха могли да се скачват с логистичния самолет. Оборудването също е интересно – самолетът може да качва танкове, артилерия и дори хеликоптери, които да бъдат пуснати в действие. С други думи, това е бил проект, който може да достави малка и действаща армия, която да отговори на агресорите.

Екипажът също може да издържи на дългите пътувания – необходими са около 845 души екипаж, които да се справят с поддържането на това същество във въздуха. Освен доставката на боен персонал, CL-1201 трябвало да разполага и с далекобойни ракети и макар да не е потвърдено официално, инженерите все пак са имали предвид и поставянето на ядрени бойни глави. Следващата изненада в това отношение е бойният самолет, който ще бъде натоварен с малки бомбардировачи – около 24 изтребителя ще се поставят на крилата, като Lockheed щели да се спрат на F-4 Phantom. Така можело да се спести време на самолетоносачите, а и с огневата мощност няма да е трудно да се промени изцяло хода на едно сражение. Тук обаче има една друга подробност, никой не е посочил как ще се качват пилотите и как ще се връщат обратно на самолетоносача. До този момент няма много информация относно причините за  спирането на този проект.

На първо място преносът на самолети ще изисква създаването на специални пилони, като на тях трябва да се извършва презареждане и поставянето на оръжие. Относно защитата, все пак самолет с такива размери ще е повече от лесен за сваляне. Lockheed са предложили лазерни оръдия, с които да спират вражеските ракети. Спокойно можем да приемем, че този проект е изпреварил времето си, но в този момент САЩ са използвали всичко налично, но както се досещате – цената в това отношение може спокойно да се измерва в милиони. В днешно време подобни проекти могат да имат много по-сериозна успеваемост, но както се досещате, самите методи на войната се промениха, изоставяйки този проект изцяло.

Евентуалният успех можеше да доведе до някои други проблеми, както и екологична катастрофа, макар и самият реактор да е бил проектиран със защита, която ще позволи оцеляването и престояването на открито в рамките на няколко месеца. CL-1201 остава само един проект и сигурно ще остане в полето на фантастиката. Добрата новина е, че не са използвани средства или просто някой е преценил, че това не може да бъде изпълнено.

 
 
Коментарите са изключени за Чудните военни машини: CL-1201 – летящият самолетоносач на ядрено гориво

Повече информация Виж всички