Човекът, който донесе свастиката в Германия и как нацистите я откраднаха
Когато археологът Хайнрих Шлиман пътува до Итака, Гърция през 1868 г., в главата му е една цел: да открие древния град Троя с помощта на „Илиада“ на Омир. Широко се смята, че епичната поема е мит, но Шлиман е убеден в противното. За него това е карта на скритото местоположение на древните градове.
През следващите няколко години германският бизнесмен, изкарал богатството си с търговията със суровини за производство на боеприпаси, се разхожда из Средиземно море. Шлиман изпълнява съветите на Омир за всичко – от местните обичаи до лечението на физически заболявания. Възпитаник на Сорбоната, той използва стиховете на гръцкия поет, за да идентифицира онова, което според него са местата от епоса в реалния свят. „Една от най-силните му страни е, че той има истински интерес към историята. Това, което искаше, беше да открие омировия свят, да разбере дали той съществува, дали се е случила наистина Троянската война“, пише ученият Д. Ф. Истън. „Но той имаше една слабост – не беше много добър в отделянето на факта от интерпретацията.“
Едва през 1871 г. Шлиман постига мечтата си. Откритието му го катапултира към славата и с тази слава избухва и интерес към всичко, което открива. Безстрашният археолог намира своя омировски град, но намира и нещо друго: свастиката, символ, който ще стане емблема на важна част от световната история.
Шлиман намира своя епичен град (и свастиката) на егейското крайбрежие на Турция. Там той продължава разкопките, започнати от британския археолог Франк Калверт на място, известно като Хисарлъка. Методите на Шлиман са брутални – той използвал лостове и тарани, за да копае – но в крайна сметка успешни. Той бързо разбра, че мястото притежава седем различни слоя от обществата, които се живели там преди хиляди години. Шлиман е намерил Троя – и останките на цивилизациите, идващи преди и след нея. И на парчета керамика и скулптури в слоевете той открива най-малко 1800 вариации на един и същ символ: свастиката.
Той я вижда навсякъде, от Тибет до Парагвай до Златното крайбрежие на Африка. И тъй като подвизите на Шлиман стават все по-известни и археологическите му открития се превръщат в начин за създаване на разказ за една непозната нация, свастиката става все по-популярна. Тя е символ на късмета и се появява на продуктите на Coca-Cola и дори на американските военни униформи. Но докато славата й нараства, свастиката е обвързана и с едно много неспокойно движение: вълна от национализъм, разпространяваща се из Германия.
„Антиките, открити от д-р Шлиман в Троя, представляват за нас двоен интерес“, пише британският лингвист Арчибалд Сайс през 1896 г. „Те ни пренасят обратно в по-късните каменни епохи на арийската раса.“
Първоначално „арийски“ е термин, използван за назоваване на индоевропейската езикова група, а не расова класификация. Учените в областта на лингвистиката забелязват прилики между немския, романския и санскритския език. Нарастващият интерес към евгениката и расовата хигиена обаче карат някои хора да използват грешно думата за древна расова идентичност, която е насочена към съвременна Германия. Както Washington Post съобщава в разказ за възхода на нацизма няколко години преди началото на Втората световна война, „[арийството]… е интелектуален спор между омагьосаните учени относно съществуването на чиста и непорочна арийска раса на един етап от историята.“ През 19 век френският аристократ Артур дьо Гобино и други осъществяват връзката между митичните арийци и германците, които са хора, превъзхождащи останалите и предопределени да водят света като завладяват своите съседи.
При това положение откритията на Шлиман в Турция изведнъж имат по-дълбок идеологически смисъл. За националистите „чистият арийски символ“, който Шлиман открива, вече не е археологическа загадка – това е символ на тяхното превъзходство. Германски националистически групи като Райхсхаммербунд (антисемитска група от 1912 г.) и баварски Фрайкорпс (парамилитаристи, които искат да свалят Ваймарската република) влагат в свастиката своята „новооткрита“ идентичност като главна раса. Няма значение, че тя традиционно означава късмет или че я има навсякъде, от паметници на гръцката богиня Артемида до представленията на Брахма и Буда и в земите на индианците, или че никой не е наистина сигурен за нейния произход.
Докато свастиката все повече се преплита с германския национализъм, влиянието на Адолф Хитлер все повече нараства – и през 1920 г. той я приема като символ на нацистката партия. „Той беше привлечен от нея, защото вече се използваше в други националистически, расистки групи“, казва Стивън Хелър, автор на „The Swastika: Symbol Beyond Redemption?“ „Мисля, че той също инстинктивно разбира, че трябва да има символ, мощен като сърпа и чука, който е най-близкият им враг.“
